Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Р.К от [населено място] срещу решение № 138 от 18.03.2018 г., постановено по адм. д. № 8/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, VI състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ – Плевен, чрез главен юрисконсулт Радулова, моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, в което се поддържат тези за недопустимост, респ. неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно. Предмет на спора е законосъобразността на административен акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, б.„б” КСО, а не такъв по чл. 117, ал. 1, т. 2, б.„е” КСО, поради което случаят не попада в приложното поле на изключението по чл. 119 КСО, в сила от 01.01.2019 г. По тези съображения касационната жалба се възприема като процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Р.К от [населено място] против решение № 2153-14–87 от 12.12.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Плевен.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба.
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е законосъобразността на решение № 2153-14-87 от 12.12.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 141-00-1748-5 от 2.11.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ - Плевен. С това разпореждане на Р.К е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 19.07.2018 г. до 18.11.2018 г. в размер на 9 лв. дневно. Административният орган се е позовал на съдържанието на преносим документ U1 от 5.10.2018 г., издаден от компетентната институция в Кипър, където в т. 3.7, като причини за прекратяване на заетостта е попълнен ред „друга причина (заетост)” – не е известно основание за прекратяване, а посоченият във формуляра доход не е за пълния период на заетост.
В случая става дума отпускане на парично обезщетение за безработица въз основа на Регламент ЕО № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 г., при изключително отчитане на трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от осигуреното лице при последната му месторабота по трудово правоотношение в друга държава-членка на ЕС, съгласно българското законодателство. При това положение съдържанието на цитирания преносим документ е задължително за българската компетентна институция - Териториално поделение на НОИ - Плевен. Съдът също се е съобразил с него на основание чл. 67 от Регламент ЕО № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г., като е изложил правилни мотиви, че при посоченото съдържание на документа, не може да бъде взето предвид писмото, издадено от „Птинек” ООД на 13.02.2019 г.
В случая органите на Териториално поделение на НОИ – Плевен, след получаване на преносим документ U1 от 5.10.2018 г., са изискали двукратно от компетентната институция в Кипър уточнения на издадения формуляр, като последното искане за допълнителна информация с изх. № 1012-14-13#1 е от 25.02.2019 г. и е във връзка с писмото на „Птинек” ООД от 13.02.2019 г. Последното не е било представено с настоящото му съдържание към момента на издаване на административния акт. Следва да бъде отбелязано, че при напускане на цитираната държава-членка Кръстев не се е снабдил с преносим документ за осигурителен стаж и доход и не е приложил такъв документ към заявлението за отпускане на парично обезщетение, което би ускорило процедурата. След завръщането си в България е подал заявление до Директора на Дирекция „ЕРМД” при ЦУ на НОИ за удостоверяване на осигурителни периоди в Кипър. След проведено от НОИ административно производство е получен преносим документ U1 от 5.10.2018 г. При това положение не може да бъде прието, че административният орган не е проявил необходимата активност, изисквана от него с нормите на чл. 9, ал. 1, 2, 4 и чл. 35 АПК. В решение № 2153-14-87 от 12.12.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Плевен изрично е посочено, че при постъпване на нови документи и в зависимост от отразените в тях данни, ще се извърши преизчисление на паричното обезщетение за безработица. По делото липсват доказателства, изготвени от компетентната институция в Кипър, от които да се направи извод за неправилно приложение на чл. 53б, ал. 3 КСО. Последващи актове на НОИ – Плевен подлежат на самостоятелен съдебен контрол.
Поддържаната от касатора теза по същество би довела до нарушение на Регламент ЕО № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. и Регламент (ЕО) 987/2009 г., поради което не може да бъде споделена.
Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата е отхвърлена е постановено при правилен анализ на доказателствата, който е в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски в полза касатора не се присъждат, тъй като не е налице хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 18.03.2018 г., постановено по адм. д. № 8/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, VI състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.