Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила на 21.12.2018 г. касационна жалба от Л.В - земеделски производител, адрес: обл. Пловдив, [община], [населено място], [улица], чрез адв. Х.В и адв. В.П, срещу решение № 2448 / 22.11.2018 г. по адм. дело № 3294/2017 г. на АС (Административен съд) Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9192 от 07.07.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касационният жалбоподател счита, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, но същото е неправилно поради нарушения на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развива подробни аргументи за така заявените пороци, като на първо място твърди, че съдът не е извършил проверка относно съответствието на оспорения ИАА (индивидуален административен акт) с целта на закона. На второ място счита, че съдът е приложил неправилно материално-правните норми, и като се позовава на чл. 21 от Наредба № 11/2009 г., на чл. 41, ал. 4 от ЗПЗП (Закон за подпомагане на земеделските производители), на чл. 5, ал. 3 и чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № 3/1999 г. заявява, че ползвателят не е допуснал нарушение на чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/2009 година. На трето място касаторът не споделя мотива на съда, че несъответствието между фактически и правни основания за издаване на оспорения ИАА съставлява несъществен порок на акта. По тези съображения моли съдебното решение да бъде отменено, включително в частта за разноските и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на сторените и доказани разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. С., не взема отношение по касационната жалба.
Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Административният съд е обсъдил доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви за правните си изводи. В заключението на назначеното от съда вещо лице подробно е посочено по какъв начин се извършва административната проверка. Всички графични данни в системата за идентификация на земеделските площи посочват една и съща координатна система. Всички данни, независимо как са създадени, са трансформирани към тази координатна система. Границите на физическите блокове се променят служебно след дешифриране на ново ортофото заснемане, но това не води до изменение на границите на блок на земеделския производител, а само до изменение на допустимата площ. Автоматизираното географско сравнение на заявените площи се извършва въз основа на географските координати на точките от границите на парцелите в единната координатна система. Според прокурора от ВАП в случая при административната проверка на заявените площи е установено пресичане на границите на парцелите, изчислени въз основа на координатните точки. Не са декларирани за 2016 г. същите площи спрямо предходната година и спрямо одобрената площ през 2012 г. при поемане на агроекологичния ангажимент за 6 от парцелите.
Настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаването на решението на датата 14.12.2018 г., видно от приложената по адм. дело № 3294/2017 г. "разписка"; подписана е от надлежно упълномощени процесуални представители на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 2448 от 22.11.2018 г. по адм. дело № 3294/2017 г., Административен съд - Пловдив, VІ състав ОТХВЪРЛЯ жалбата против Уведомително писмо № 02-160-6500/9192 от 07.07.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ОСЪЖДА Л.В, ЕГН ..., [населено място], [улица], да заплати на ДФЗ съдебни разноски в размер на 100 лв. (юрк. в.ие) и 280 лв. (депозит СТЕ).
Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваното уведомително писмо е издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и авторството не е оспорено. Спазено е и изискването за форма, няма и спор за характера на писмото. Съдът е проследил развилото се административно производство от откриване на производството по издаване на акта за прекратяване на многогодишен агроекологичен ангажимент в резултат на проверка по реда на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г.; представени от страна на земеделския стопанин (производител) две възражения с доказателства; документите в цялата административна преписка, до издаване на крайния оспорен акт. Установил е, че в Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г., от 01.10.2013 г. са отразени таблично одобрените площи - 6,19 ха, като същият размер е посочен и в Приложение № 1 към оспореното уведомително писмо. Позовал се е на показанията на разпитания свидетел, както и на заключението от назначената по делото съдебно-техническа експертиза които са възпроизведени напълно в съдебното решение. Възприел е констатацията на вещото лице, който максимално е изяснил процедурата по очертаването на имоти, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2016 г. парцели спрямо одобрените /референтните/ парцели от 2013 г. за участие по направление "Биологично растениевъдство" е в размер на 87.88 %, тоест по-малко от 90 %, като разминаването се дължи на деклариране през 2016 г. на площи, различни по местоположение от референтните и декларираните за предходната кампания, а процентът на пресичане между одобрената референтна площ от 2013 г. и заявената площ през 2016 г. е изчислен на база географско съвпадение, а не по размер на площите. Съдът е посочил, че съгласно чл. 64 от Наредба № 11/2009 г. кандидатите за подпомагане могат да правят промени в "Заявлението за подпомагане" и "Заявлението за плащане" по мярка "Агроекологични плащания" в срока и при условията по чл. 11 от Наредба № 5/2009 г., а в случая жалбоподателят се е подписал лично за установеното като вид грешка, че "Не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство" спрямо декларираните от предходната година" и това е констатирано по отношение 6 единици - парцели /12680-191-1-1, 12680-61-1-1, 12680-732-2-1, 12680-188-2-1, 12680-188-1-1 и 12680-191-2-1/. Въз основа на специалните знания на експерта, че картния материал не съдържа грешки или неточности във връзка с ползваната информационна система, съдът е направил извод, че законосъборазно административният орган се е позовал на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 година. В тази връзка е цитирал чл. 63, т. 1 от Регламент № 1306/2013 г. - "Неправомерни плащания и административни санкции" и е посочил, че в случая не се установяват очевидни или технически грешки и неточности в ползваните от административния орган системи при извършване на автоматичните проверки. Съдът е взел отношение и по неточно посоченото в уведомителното писмо правно основание на чл. 18 от Наредба № 11/2009 г., като е счел, че това не преодолява истинността на установените факти, обосноваващи резултата от административното производство. Като краен резултат съдът е направил извод, че жалбата на Л.В е неоснователна.
Така постановеното от Административен съд - Пловдив съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Същото не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му. Всъщност самият касационен жалбоподател заявява в касационната жалба, че "първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо".
Производството по адм. дело № 3294/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив е образувано по постъпила жалба от Л.В - регистриран земеделски производител, адрес: обл. Пловдив, [община], [населено място], [улица], срещу УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗЗД ПРЕКРАТЯВАНЕ НА АГРОЕКОЛОГИЧЕН АНГАЖИМЕНТ ПО МЯРКА 214 "АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ" ("АЕП") ОТ ПРОГРАМАТА ЗЗД РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (ПРСР) 2007 - 2013 Г. ЗЗД КАМПАНИЯ 2016 ГОДИНА, с изх. № 02-160-6500/9192 от 07.07.2017 г., издадено от Изпълнителния директор на ДФ (Държавен фонд) "Земеделие".
С това писмо адресатът Л.В, с УРН: 411848 се уведомява, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от него през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 87.88 %, видно от Приложение № 1, поради което ДФЗ – РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление "Биологично растениевъдство".
В Уведомителното писмо (УП), което безспорно засяга правата и интересите на земеделския стопанин, е цитирано като правно основание чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4, буква „в” от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 година.
Видно от ПРИЛОЖЕНИЕ 1, което е неразделна част от УП, референтни (одобрени) парцели са 6 броя, посочени по № на парцел и в ха - общо 6.19 ха; заявени парцели в текущата кампания са 6 броя, посочени по № на парцел и в ха - общо 5.76 ха, като е посочена площ от пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания) - общо 5.44 ха. В приложението е отразен процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" – 87.88 %, като е пояснен начина на определяне на процента като математически алгоритъм и получената стойност при прилагането му.
Необходимо е да се отбележи за яснота, че в административния акт въпреки, че е посочено че ДФЗ-РА "отказва финансовата помощ", не са определени конкретни размерите на финансовата помощ, а само е прекратен ангажимента, поради което този въпрос не е предмет на обсъждане, включително и погрешно посочената от административния орган разпоредба - чл. 18, ал. 3, т. 4 вместо вярната - чл. 18, ал. 3, т. 3.
Преди издаване на това УП са извършени задължителните административни проверки на основание чл. 37 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), а проверки на място не са направени, защото такива се правят само въз основа на извадка на "риск-анализ", в която не е попаднало заявлението на Л.В за кампания 2016 година.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от приложимата за случая Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, "Агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение", а според ал. 2 - "Одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент".
В случая се касае за направление "Биологично растениевъдство", попадащо в чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № 11/2009 г. и процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие е 87.88 %, тоест не достига изискуемите се от закона 90 %. Твърдението на земеделския стопанин за технически грешки при идентифицирането на площите се опроверагава от изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Настоящият състав напълно споделя развитите от първоинстанционния съд съображения, които обхващат всички направени в жалбата оплаквания.
Не е спорен въпроса, че първата година на поетия от земеделския стопанин Л.В петгодишен ангажимент по мярка 214 "АЕП" е 2013 година. Приложена е Таблица за използваните парцели и тези заявени парцели са одобрени за подпомагане, т. н. референтни парцели. Така одобрената площ не може да бъде намалявана през текущата година с повече от 10 % и поне 90 % от тази одобрена площ трябва да се припокрива географски с площта за която ангажимента е поет. В случая процентът на припокриване, установен при извършените административни проверки за кампания 2016 година е 87.88 %, което се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
Не е допуснато твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че не е проверено съответствието на акта с целта на закона. Като се имат предвид целите на мярката за подпомагане само на тези агроекологични дейности, които отговарят на нормативните изисквания, и без специално направен извод е очевидно, че е налице отклонение от императивно изискуемите размери на площите - намаляване с не повече от 10 % и припокриване на площта поне 90 %, като не е предвидено изключение или възприемане на становище за отклонение с "незначителен характер". В тази връзка се явява и неоснователно оплакването на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон.
Според настоящия състав, при несъответствие межу правни и фактически основания, предимство имат фактическите, които са изписани с думи, а не с цифри. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че фактическите основания за издаване на акта са с приоритет. И това оплакване в касационната жалба се явява неоснователно.
С оглед изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на касационния жалбоподател не се дължат разноски, въпреки че са поискани своевременно, а ответникът има право на разноски, но не е направил такива.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение решение № 2448 от 22.11.2018 г. на Административен съд - Пловдив, VІ състав, постановено по адм. дело № 3294/2017 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.