Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/.
Образувано е по касационната жалба на „Здравец-08“ ЕООД, ЕИК 200160398 със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Шести септември“ № 15, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Р.А и приподписана от пълномощника му адв. Г.Д, против решение № 123/20.05.2019 г. на Административен съд /АС/ – Кюстендил, постановено по адм. д. № 507/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 3472/13.09.2018 г. и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 592.50 лв.
С доводи за неправилност на решението, поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение при разпределянето на доказателствената тежест между страните и неправилно приложение на материалния закон – чл. 67 ЗМДТ касаторът претендира неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба - началник на отдел „Местни приходи“ при О. К – оспорва същата чрез пълномощника си юрк.. А и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред АС – Кюстендил е бил АУЗД № 3472/13.09.2018 г., издаден от Е.Ц – старши инспектор „проверки, ревизии и контрол“ в отдел „Местни приходи“ в община К., потвърден с решение № 1/08.11.2018 г. на началник отдел „Местни приходи“ в община К.. Със същия на „Здравец-08“ ЕООД са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2017 г. и 2018 г. за двата декларирани от дружеството имота /земя и нежилищна сграда/ в общ размер 5 039.53 лв. и лихва – 210.48 лв., изчислена към датата на издаване на акта.
Административният съд е приел, че оспорването е допустимо. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред по-горе стоящия административен орган като задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред. Приел е оспорения АУЗД за валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед № РД-00-620/23.05.2014 г. на кмета на община К. съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ, в производство по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с подадено искане от „Здравец-08“ ЕООД – вх. № 26-00-1034/11.09.2018 г., в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда той отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, регламентирани в чл. 59, ал. 2 АПК вр. пар. 2 ДР ДОП, и е материално законосъобразен, тъй като: размерът на таксата е определен съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в приложимата редакция в съответствие с решенията на Общинския съвет въз основа на план-сметка, одобрена за всяка от дейностите, и това е потвърдено от заключението на вещото лице по приетата ССЕ; недвижимите имоти са включени в районите, в които се предоставят услугите, съгласно заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ /заповед № РД-00-974/20.10.2016 г. и заповед № РД-00-983/30.10.2017 г./; доказано е реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване от страна на общината чрез ОП „Чистота“ /представени са сведения и пътни листове, съдържащи данни за маршрутите, по които са извозвани отпадъци, вкл. на територията, на която са разположени имотите на дружеството, до сметището в с. Р./; доказано е и предоставянето на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване от общината чрез ОП „Чистота“, създадено с решение № 226/22.12.2000 г. на Общинския съвет с такъв предмет на дейност, както и представените трудови договори на работниците в него. С оглед наличието на сметище, видно от Акт № 1092/14.03.2005 г. за публична общинска собственост, налице са предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за дължимост на таксата. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя за противоречие на акта с чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ и е обосновал извод за това, че при неподадени декларации по чл. 16, ал. 2 от наредбата по чл. 9 ЗМДТ на Общинския съвет правилото на чл. 67, ал. 1 е неприложимо и за единия от имотите за 2018 г., а за другия – за 2017 г. и 2018 г. таксата правилно е определена в размер на 5.5 промила върху данъчната оценка, което не противоречи на чл. 67, ал. 2, изречение последно, тъй като то към момента на издаването на акта не е било в сила. Така постановеното решение е правилно.
Не е спорно, че „Здравец-08“ ЕООД е собственик на недвижим имот /земя и сграда/, находящ се в гр. К. на ул. „П. Б“ № 18 и на недвижим имот /земя и сграда/, находящ се в гр. К. на ул. „Оборище“ № 7, за които е подал декларации по чл. 14 ЗМДТ /за първия с вх. № ДК14000419/24.02.2011 г.; за втория с вх. № ДК14001996/02.11.2016 г./ с приложени към тях документи, доказващи правото му на собственост, т. е. то е задължено лице по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ за такса битови отпадъци за собствените си имоти. Не е спорно, че имотите попадат в границите на районите на територията на община К., в които съгласно заповед № РД-00-974/20.10.2016 г. и заповед № РД-00-983/30.10.2017 г. на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗДМДТ, ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване съответно през 2017 г. и 2018 г. с определената в тях честота на сметоизвозване. С решение № 361/29.12.2016 г. на Общинския съвет, прието на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, е определен годишен размер на ТБО за 2017 г., а с решение № 663/29.12.2017 г. – за 2018 г. За нежилищните имоти на предприятията е определена годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 1.4 промила върху данъчната оценка по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ; еднократна такса за всяко едно извозване в зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци /за 1 бр. кофа – 4 лв./ За неподалите декларация относно съдове за битови отпадъци – за сметосъбиране и сметоизвозване – 2.6 промила; за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения – 1.5 промила; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 1.4 промила /общо 5.5 промила/ върху данъчната оценка. Тъй като за 2017 г. дружеството е подало декларация, с която е декларирало, че за имота, находящ се на ул. „Оборище“ № 7, ще заплаща годишна такса в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, което ще се измерва чрез използвана от него 1 кофа за смет при честота на извозване 1 път месечно, за този имот за 2017 г. с АУЗД е установено задължение за ТБО в размер на 471.10 лв. За същия имот за 2018 г. и за имота на ул. „П. Б“ 18 за 2017 г. и 2018 г. не е подавана такава декларация съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община К., поради което ТБО е определена по размер въз основа на 5.5 промила върху данъчната оценка.
Правилни са изводите на съда за това, че издателят на акта и ответник по делото е доказал предпоставките за дължимост на ТБО за трите услуги по аргумент на чл. 71 ЗМДТ, а именно, че е предоставял услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване чрез ОП „Чистота“, създадено именно с такъв предмет на дейност. Видно от обстоятелствената част на касационната жалба правилността на този извод не се оспорва от жалбоподателя. Не е спорно също така, че дружеството не е подавало декларации за това, че няма да ползва имота на ул. „П. Б“ № 18 през 2017 г. и 2018 г., съответно, че няма да ползва имота на ул. „Оборище“ № 7 през 2018 г., за да е налице основанието по чл. 71, т. 1, предложение второ ЗМДТ за недължимост на таксата за услугата сметосъбиране и сметоизвозване.
Спорът по делото е за това законосъобразно ли е определен размерът на таксата за 2018 г. за двата процесни имота и за 2017 г. за имота на ул. „П. Б“ по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, а не по реда на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ според количеството на битовите отпадъци.
Относно определянето на данъчната оценка като основа за облагане по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в решенията на Общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ във връзка с чл. 16 от наредбата по чл. 9 от закона правилно първостепенният съд е приел, че това не противоречи на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в приложимата му редакция /2017 г. и 2018 г./. Изключването на данъчната оценка, балансовата стойност и пазарната цена на недвижимите имоти като основи, върху които пропорционално да се определя таксата е направено с допълнението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ в ДВ бр. 101 от 22 ноември 2013 г. С § 57, т. 4 от ЗИД ЗАДС, обн. в ДВ, бр. 97/2016 г. и § 15 от ЗИД ЗМДТ, обн. ДВ, бр. 88/2017 г., влизането в сила на забраната е отложено последователно за 2018 г. и 31.12.2019 г., т. е. за 2017 г. и 2018 г. тя не е била приложима.
В чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ са установени два способа за установяване размера на дължимата такса - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите видно от текста на закона не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената последователност. Не му противоречи обвързването на първия способ по ал. 1 с подаването на нарочна декларация от задълженото лице в определен срок, регламентирано в наредбата по чл. 9 от закона, приета от общинския съвет. Това обстоятелство не противоречи и на принципа "замърсителят плаща", заложен в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците /съображение 26/. Този извод се потвърждава и от даденото задължително тълкуване с решението на СЕС от 16 юли 2009 г. по дело С-254/08, Futura Immobiliare. Според СЕС действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране. В този смисъл е и т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. подела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО.
С оглед изложеното неоснователен се явява и доводът на касатора, че в тежест на издателя на акта е да докаже невъзможността за определяне на таксата по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ според количеството отпадъци, дори когато собственикът на недвижимия имот не е подал нарочна декларация, с която да заяви брой и вид на съдовете, които ще използва и честота на сметоизвозването.
Обосновавайки извод за законосъобразност на оспорения акт административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123/20.05.2019 г. на Административен съд – Кюстендил, постановено по адм. д. № 507/2018 г.
ОСЪЖДА „Здравец-08“ ЕООД, ЕИК 200160398 със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Шести септември“ № 15 да заплати на О. К разноски в размер на 592.50 лв. /петстотин деветдесет и два лева и петдесет стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.