О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2914

гр. София, 06.06.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№960 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Районен съд – Тутракан против решение № 16/04.02.2025 г., постановено по гр. д.№ 469/2024 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – Разград.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е потвърдил решение на районен съд, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 10 630,51 лева, представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждения.

Съдът е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка с чл. 218, ал. 2 от ЗСВ, във вр. чл. 84, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предявени от ищеца за заплащане на трудовото възнаграждение, както и за мораторна лихва върху всяка претендирана сума от датата на падежа й до датата на подаване на исковата молба, по който иск съдът се е произнесъл с решението в частта, в който се обжалва пред касационната инстанция.

Съдът е приел от нормите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ, че законът пряко определя възнагражденията на най-високите и на най-ниските магистратски длъжности като посочва ясни обективни критерии за тях. В този смисъл правомощията на Пленума на ВСС при определяне на тези възнаграждения са ограничени и същият...