КАСАТОРКАТА е обжалвала решението от 6.10.2011 г. по адм. д. № 505/11 г. на Пловдивския административен съд, отхвърлящо жалбата й срещу одобрения на 16.12.2010 г. ПРЗ на неин поземлен имот. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИКЪТ не е взел становище по касационната жалба, прокурорът заключава, че е основателна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е неоснователна.

Съгласно § 21 ЗУТ той държи сметка за заварените строежи само когато са законни.

Установено е, че съществувалата към 1988 г. сграда е преустроена през 1997 г. от 33 кв. м на 78 кв. м с нови конструктивни елементи и без строителни книжа.

Новата сграда, следователно, е вещ, различна от старата, която не съществува и не може да бъде самостоятелно отделена. Тя, обратно на касационното оплакване, е незаконна - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ , и тъй като не е и узаконена, не следва да бъде съобразявана при одобряването на ПУП. Търпимостта й не я прави законна - § 16 ЗУТ, затова е ирелевантна за плана.

При неоснователността на двете касационни оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 6.10.2011 г. по адм. д. № 505/11 г. на Пловдивския административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Ч./п/ Л. М. Г.А.