Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.76 ал.5 от Закона за управление на отпадъците (ЗЕО).
Образувано е по жалба на „Е. Т.” АД със седалище гр. С., представлявано от управителя му срещу заповед № РД-931/26.10.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е отказано извършването на превоз на отпадъци за Р. Б. с получател „Е. Т.” ЕАД.По подробно изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяната й. Алтернативно се иска обявяване на нищожност на заповедта.
Ответникът, чрез процесуалния си представител и в представено писмено становище оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административната преписка, по която е постановен обжалвания в настоящето производство акт е образувана по писмо с вх. № УО-2226 от 20.09.2010 г. на жалбодателя, с което се иска от Министерство на околната среда и водите (МОСВ) отдел „Отпадъци” да бъде заверена представената Нотификация за превоз на отпадъци. Към преписката е приложено известие за трансгранично движение на неопасни отпадъци от Министерство на околната среда и пространственото планиране на Р. С. (Нотификация) № 19-00-061/2010-02 от 19.08.2010 г. на износител „DIMMETAL” ООД със седалище Сърбия гр. Д.ад и вносител „Е. Т.” ЕАД със специални условия за износ – контрол на всяка пратка от Лаборатория за определяне на отпадъци – Белград. От приложение IA – документ за нотификация за движение на трансгранични движения/доставка на отпадъци се установява, че вносител – нотификатор, както и генератор – производител на отпадъци е „DIMMETAL” ООД Сърбия, а вносител – получател, както и съоръжение за отпадъци или съоръжение за възстановяване е жалбодателят - „Е. Т.” ЕАД. В същия документ са посочени избраните превозвачи, броят на предвидените доставки – 50, състава на отпадъците - метален скраб (желязо и стомана), а като операция за изхвърляне/ възстановяване е посочен код R 4, с използвана технология рециклиране/рекултивация на метали и метални съединения. Като засегнати държави са посочени Сърбия – държава на износ - изпращане и България като държава на внос – дестинация, като не е посочена държава на транзит (вход и изход). Уговорено е стоката да бъде доставена с железопътен транспорт. Приложен е и договор за доставка на вторични суровини сключен на 01.07.2010 г. между „Димметал” ООД Сърби (износител) и „Е. Т.” ЕАД София (вносител), съгласно който износителят продава на вносителя вторични суровини – стоманени отпадъци (скраб) – 10 000 тона, които ще се транспортират с камиони и жп превоз според договора. Към преписката са представени договор за превоз на товари по чл.5 от Регламент (ЕО) №1013/2006 г., сключен на 22.12.2009 г. между „Е. Т.” ЕАД, в качество на клиент от една страна и от друга в качество на превозвач – „Български държавни железници” ЕАД и „БДЖ - Товарни превози” ЕООД, с предмет редът и начина на формиране на основни превозни цени и условия по прилагането им при превоз на товари, предоставени от клиента, за които превозвач е „ БДЖ” ЕАД и „БДЖ-Товарни превози” ЕООД, както и договор за превоз на товари, сключен на 01.04.2010 г. със срок една година, между „Е. Т.” ЕАД – товародател и „Екопромет - АС” ЕООД за превоз на отпадъци и отломки от черни и цветни метали и металопродукция: св, гв, и поц. рулони и/или листа желязо на пръти и кангали, ел. заварени мрежи и др.
Вносителят по така представените документи, заедно с Нотификацията е жалбоподателят, на когото с Решение № 00-ДО-253-00 от 28.01.2008 г. Министъра на околната среда и водите на основание чл.42 ал.1 във вр. с чл.12 ал.1 т.1 ЗУО е разрешил за срок от 28.01.2008 г. до 28.01.2013 г. да извършва дейности по „събиране”, „временно съхраняване”, съхраняване на отпадъци до
извършване, на която и да е от операциите по оползотворяване (от R1 до R12), освен временното съхраняване до събирането им от мястото на образуване – код R13, „транспортиране” и разкомплектоване на ИУМПС” на 18 броя площадки, изброени в решението, като за всяка от тях е посочен вида на отпадъка, неговото наименование, дейностите по кодове, количество, произход и състав и свойства.
Към преписката за Нотификация на превоза по сключения договор между жалбоподателя и „Димметал” ООД Сърбия е представен и договор за стоманен скраб, сключен между „Е. Т.” ООД и „К. Д. Ч. Ендюстриси Ве Тикарет А.Ш.”, със седалище Турция гр. И. на 21.05.2010 г. От съдържанието на последния се установява, че посочените две дружества са се споразумели жалбоподателят да продаде на турското дружество 15.000 мт непречистена стомана за претопяване, която е с произход Р. Б., като цената ще бъде заплатена след пристигане на плавателен съд до предназначеното пристанище.
С обжалваната в настоящето производство Заповед № РД-931 от 26.10.2010 г. Министърът на околната среда и водите е отказал извършването на превоз на отпадъци от Р. С. за Р. Б. с получател „Е. Т.” АД съгласно Нотификация № SRB19-00-0061/2010-02 на основание чл.76 ал.4 т.1 ЗУО, като в мотивите е посочено, че получателят, който притежава разрешение за дейности с отпадъци (Решение № 00-ДО-253-00 от 28.01.2008 г. на МОСВ) не притежава разрешение за извършване на дейности с отпадъци с кодове и наименования 19 12 02 – черни метали и 20 01 40 – метали, както и за дейност с код R 4 – рециклиране или възстановяване на метали и метални съединения.
Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл.168 АПК съдът стигна до следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – съгласно разпоредбата на чл.72 ал.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) превозът на отпадъци в рамките на Европейската общност със или без транзит през трети страни, вносът в Общността от трети страни, износът от Общността към трети страни, както и транзитът през Общността от и към трети страни на отпадъци се извършва при условията и реда на Регламент 1013/2016 г., а съгласно ал. 2 на този законов текст Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентен орган за Р. Б. по прилагането на Регламент 1013/2006 относно превоза на отпадъци по смисъла на чл.53 от регламента. В конкретния случай заповедта е издадена от Заместник министъра на околната среда и водите, на когото със Заповед № РД-925 от 22.10.2010 г. Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл.25 ал.4 във вр. с чл.26 ал.1 от Закона за администрацията и чл.4 ал.2 от Устройствения правилник на МОСВ е възложил да го замества с пълен обем на функциите му за времето от 25 до 29 октомври 2010 г.
Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като съдържа реквизитите по чл.59 ал.2 АПК и съответно тези по чл.76 ал.4 ЗУО, а при извършената служебно проверка на административната преписка не се констатираха нарушения на административнопроизводствените правила.
Не се спори по делото, че стоката предмет на Нотификация и съответно на обжалваната заповед, представлява отпадък по смисъла на § 1 т.1 буква „р” от ДР на ЗУО и чл.2 т.1 от Регламент (ЕО)№1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци, а такава е и тази по договора, сключен между жалбоподателя и К. Д. Ч. Ендюстриси Ве Тикарет А.Ш.” Турция.
От приложената към преписката Нотификация, представена в МОСВ за одобрение на условията на превоза, съгласно разпоредбите на чл.74 ЗУО и чл.9 от Регламент 1013/2006 се установява, че жалбоподателят по силата на сключения договор с „Димметал” ООД, Сърбия е вносител на метални отпадъци, генерирани от последния, с цел рециклиране/възстановяването им. Този извод, направен и от органа в оспорения в настоящето производство акт, се извежда от посоченото в Нотификацията по т.11 Операция(и) за изхвърляне/възстановяване, където е ограден код R4. Последният, съгласно приложение ІІ Б на Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета е операция по оползотворяване - рециклиране/възстановяване на метали и метални съединения. Според определението по§1 т.17 б.”г” от ДР на ЗУО и това по чл.1 т.1 б. е от Директивата „оползотворяване” означава всяка от операциите, предвидени в приложение ІІ Б.
Освен това, от представения с преписката договор, сключен между жалбоподателя и „Димметал” ООД, със седалище гр. Д.ад, Р. С. също се установява, че предметът на този договор е единствено внос на метални отпадъци от Р. С. за Р. Б..
От текста на решението, с което на жалбоподателя е разрешено да извършва определени дейности по ЗУО безспорно се установява, че същият няма разрешение за извършване на дейност за отпадъци с кодове и наименования 19 12 02 – черни метали и 20 01 40 – метали, каквито са предмет на представената пред МОСВ Нотификация.
От така установеното следва, че в случая административният акт е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.76 ал.4 т.1 ЗУО, тъй като вносителят „Е. Т.” АД не отговаря на изискванията по чл.76 ал.1 ЗУО.
Неподкрепен с доказателства е наведеният довод, че в случая операциите по оползотворяване на отпадъците няма да бъде извършено на територията на Р. Б.. Такъв извод не може да бъде изведен и от представения договор, сключен между „Е. Т.” АД и „К. Д. Ч. Ендюстриси Ве Тикарет А.Ш.”, със седалище Турция гр. И.. От съдържанието на последния се установява, че жалбодателят е постигнал договореност да осъществи износ на 15000 мт на метални отпадъци за претопяване за държава трета за Общността преди да сключи договора с „Димметал” ООД Сърбия. Освен това от съдържанието и на двата договора – този внос на метални отпадъци от Р. С. и този за износ на такива за Р. Т. не може да бъде изведен извод, че жалбоподателят ще изнесе за Турция, именно отпадъците, внесени от Сърбия, доколкото в Нотификацията за последните е посочено, че същите ще бъдат оползотворени. Наведеният довод, че в случая жалбоподателят не е получател по смисъла на чл.2 т.14 от регламента е несъстоятелен, тъй като по това определение „получател” означава лицето или предприятието под юрисдикцията на държавата по местоназначение, до което се превозват отпадъците за оползотворяване или обезвреждане. От представената Нотификация и приложения към нея договор недвусмислено следва извод, че в случая е сключен договор за внос за оползотворяване на тези отпадъци, за която дейност жалбоподателят няма съответно разрешение.
Предвид изложеното съдът намира, че от изложеното по-горе безспорно се установява, че обжалваната в настоящето производство заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел, при което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Е. Т.” АД със седалище гр. С. срещу заповед № РД-931/26.10.2010 г. на Министъра на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Й. К.в
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. Г./п/ И. С.
И.С.