Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община (СО), чрез юрисконсулт К.Г, срещу Решение № 869 от 14.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11794 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С него е отменено Решение № СОА 17-ВК08 -14518/1/07.12.2017 г. на кмета на СО като незаконосъобразно и административната преписка му е върната за ново произнасяне.Наред с това, СО е осъдена да заплати на Д.М сума в размер на 510,00 лв. за сторените по делото разноски.

Видно от изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът в противоречие с разпоредбите на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) е придал обратна сила на материалноправната норма на чл. 92, ал. 3 от ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), обнародвана в ДВ, бр. 9/2011 г. Спорната хипотеза касае заварен случай и според касационния жалбоподател чл. 92, ал. 3 ЗГР е неприложим спрямо него. С позоваване на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗГР се оспорва и направеният от съда извод, че със заличаването на адресните регистрации ще бъде постигната целта на закона – да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянния и настоящ адрес на лицето в актуално състояние. В допълнение съдът не отчел и факта, че заличаването на адресната регистрация и автоматизираното възстановяване на предходния адрес не е свързано с необходимостта да бъдат представени документите по чл 92,ал. 2 и ал. 3 от ЗГР и друго физическо лице ще бъде поставено в идентично положение. В тази връзка заличаването на адресната регистрация според касатора нарушава...