Производството е по реда чл.176, ал.1, във връзка с чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по почин на съда за допълване на решение № 11602 от 31.07.2019г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по административно дело № 2995 по описа за 2019г.

Настоящият съдебен състав, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 11602/31.07.2019г., постановено по адм. дело № 2995/2019г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в производство по реда на чл.208 и сл. от АПК, е оставено в сила решение № 15/31.01.2019г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. дело № 623/2018г., с което е отхвърлена жалбата на ЕТ “Д.М“, ЕИК 124022796, против ревизионен акт № Р-03000817006538-091-001/22.05.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 170/28.09.2018г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който на Д.М, действащ като ЕТ “Д.М“, са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. в общ размер на 37 250,17лв., от които 28 962,10лв. главница и 8 288,07лв. лихви, и Д.М е осъден да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна разноски в размер на 1 647,50лв.

Съдът констатира, че с касационната жалба против оспореното решение на Административен съд - Добрич е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, по което искане не се е произнесъл с решението по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл.176, ал.1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото постановява допълнително решение.

В случая е налице непълнота в диспозитива на решение № 11602/31.07.2019г. по адм. дело № 2995/2019г. на Върховния административен съд относно искането с правно основание...