Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби, подадени от председателя на Патентното ведомство на Р. Б. (ПВ) и от Издателска къща "Черноморски фар" ООД, гр. Б., чрез процесуалните им представители, против решение № 6030 от 07.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5091/2013 г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ).
По поддържаните оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствните правила и необоснованост при постановяване на решението – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му като неправилно. Административният орган претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – "Черноморски фар" ЕАД, гр. Б., представляван от пълномощник, оспорва касационните жалби. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила по подробно развитите в депозиран писмен отговор съображения.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Счита, че като не е обсъдил относими доводи и доказателства по делото, съдът е формирал незаконосъобразни правни изводи по съществото на спора.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от активно легитимирани страни. Разгледани по същество на посочените в тях основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същите за неоснователни.
С обжалваното решение АССГ е отменил решение от 01.04.2013 г. на председателя на ПВ на Р. Б., с което е постановено да се заличи от Държавния регистър на марките прехвърлянето на изключителното право върху марка с рег. № 02731Y "Черноморски фар", вписано на 23.04.2010 г., да се заличи "Черноморски фар" ЕАД като притежател на марката, да се впише като притежател на същата "Издателска къща Черноморски фар" ООД, да се издаде удостоверение за извършените вписвания и да се извърши публикация в официалния бюлетин на ПВ.
За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон.
По делото е установено, че на 23.04.2010 г. е вписано прехвърляне на марка рег. № 02731Y "Черноморски фар" от притежателя й "Издателска къща Черноморски фар" ООД на "Черноморски фар" АД (преобразувано в ЕАД) въз основа на сключен между страните на 23.09.2009 г. договор за продажба на правата върху марката. Прието е, че по този начин фактическият състав на прехвърлянето е осъществен и марката е станала притежание на приобретателя по договора - "Черноморски фар" ЕАД. Административното производство пред ПВ по издаване на процесното решение е започнало по искане от "Издателска къща Черноморски фар" ООД с вх. № 68026 от 24.01.2013 г. за заличаване на вписването в Държавния регистър на марките и за вписване на дружеството, като притежател на марката на основание разваляне по реда на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на договора, с който е прехвърлено правото върху марката, поради неизпълнение на задължението на "Черноморски фар" ЕАД да заплати уговорената цена. Вписаният след прехвърлянето притежател на марката е възразил срещу искането, като е заявил, че не е налице неизпълнение на договора от 23.09.2009 г. за прехвърляне правата върху марката и няма дължими суми по него.
При тези данни съдът е счел, че решението на председателя на ПВ за заличаване на прехвърлянето и за промяна в притежателя на марката е незаконосъобразно. Позовал се е на липса на съгласие и на двете страни за разваляне на договора, съобразно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че административният орган не може да решава въпроса дали договорът между страните, въз основа на който е станало прехвърлянето на марката, е развален или не. Наведен е извод, че при изрично противопоставяне на съконтрахента на развалянето на договора, вписване на промяната е недопустимо. Според съда, административният орган не може да се намесва в търговските отношения между юридическите лица и да разрешава спорове между тях. Посочил е, че разрешаването на такъв спор е в компетентността на съда, ако бъде сезиран или следва да бъде решен от самите спорещи по пътя на споразумението, но не и по административен ред. С тези мотиви е отменил обжалваното пред него решение. Решението е правилно.
Не са допуснати сочените в касационната жалба на председателя на ПВ и в становището на участвалия по делото прокурор, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съображенията на касатора за нарушение на процесуалните правила касаят по същество приложението на материалния закон и въпроса за правилността на формираните от съда правни изводи. Неоснователно е оплакването за опорочаване на постановения от съда краен правен резултат поради пренебрегване на доказателства по делото. Решаващият съд е обсъдил фактите и обстоятелствата от значение за предмета на спора, както и относимите доводи и възражения на страните. Съдът се е произнесъл след надлежна преценка на релевантните за случая доказателства. Не е налице игнориране на твърдения или на доказателствен материал. Доказателствата, на които се позовава административният орган, не сочат на различни от установените от решаващия съд фактически обстоятелства, нито променят възприетите въз основа на тях правни квалификации. Тези доказателства касаят установяване на основанията по чл. 87 ЗЗД - въпрос, недопустим за разглеждане в производството по вписване в Държавния регистър на марките, поради което обсъждането им е безпредметно. Решението е постановено след извършена цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК и в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма. Поради това касационната инстанция счита, че АССГ е спазил процесуалния закон при разглеждане на делото.
Атакуваното решение е обосновано и правилно е приложен материалният закон.
По делото няма спор за факти. Предмет на касационно оспорване са само правните квалификации и изводи на съда по съществото на спора.
Безспорно е, че производството по вписване на нормативноустановените обстоятелства в Държавния регистър към ПВ е охранително-регистърно производство, което започва по искане на заинтересованите лица, първоначална проверка на искането, проверка по същество и разпореждане за извършване на вписването, респ. – отказ, ако са налице предпоставките за това. Правните последици на вписването са оповестително и доказателствено действие, но не и конститутивно такова, т. е. вписването има декларативно действие, т. к. не обуславя възникването на дадено обстоятелство, а само го оповестява. Решенията на компетентния орган относно вписванията в регистрите на обектите на индустриалната собственост имат административноправен характер (по аргумент от чл. 50, ал. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).
Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 ЗМГО предвижда задължително вписване на прехвърлянето на правото върху съответната марка в Държавния регистър на ПВ и издаване на удостоверение за това. Видно от решението на административния орган от 15.03.2010 г. за вписване на прехвърлянето на правото върху марка рег. № 02731Y "Черноморски фар" (л. 30), същото е направено въз основа на представен договор за прехвърляне, който е приет за доказателство за обстоятелството, чието вписване е било поискано. В случая разпореденото от председателя на ПВ заличаване на придобилия правото върху марката въз основа на договор за прехвърлянето й и вписване като неин притежател на предходния титуляр (продавач по договора) е по искане на последния, обосновано с едностранно разваляне на договора от негова страна поради неизпълнение на задължението на насрещната страна и приложени съответни доказателства: договор от 23.09.2009 г. (л. 29) с фактура към него за дължима от "Черноморски фар" АД сума в размер на 60 000 лв. с включен ДДС (л. 38), нотариална покана (л. 33), уведомление за разваляне (л. 37), удостоверение от банка за липса на плащане (л. 35), преводни нареждания от "Черноморски фар" АД към Издателска къща "Черноморски фар" ООД (л. 39 – л. 43). Описаните доказателства са свързани с преценка на основанията по чл. 87 ЗЗД и произнасяне по гражданскоправен спор. Такава преценка стои извън предмета и обхвата на административното производство, поради което правилно съдът е счел, че с установяването на факта на развалянето на договора и извършване на съотвените вписвания, произтичащи от този факт, председателят на ПВ е постановил незаконосъобразен акт.
В противоречие с материалноправните норми и с характера на производството по вписване в Държавния регистър на марките, искането за промяна във вписването относно прехвърлянето е удовлетворено, въпреки че лицето, на което е прехвърлено правото върху марката и то е вписано като неин притежател, е заявило пред административния орган, че няма неизпълнено задължение и не дължи плащане по договора от 23.09.2009 г., от който произтича правото му. Обоснован е в тази връзка изводът на съда, че депозираното в административното производство изрично възражение на "Черноморски фар" ЕАД срещу искането на "Издателска къща Черноморски фар" ООД изключва възможността за постановяване на акт от категорията на процесния. Не подлежи на вписване в регистъра спорно обстоятелство, без то да е установено по съответния ред. С факта на оспорване на съществуващо парично задължение по договора за прехвърляне на марката и на твърдението на молителя за неизпълнение на този договор, между страните е възникнал материалноправен спор от облигационен, респ. търговски характер, който административният орган няма правомощие да реши. Съдът правилно е посочил, че изследването на въпроса налице ли са основанията по чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД за едностранно, извънсъдебно разваляне на договора и надлежно ли е упражнено потестативното право не може да бъде въведено в предмет на административното производство. При наличие на неуреден спор между страните относно изпълнението на задължение по сключен между тях договор, административният орган не би могъл да извърши исканото заличаване на вписването и възстановяване на предишното положение.
Неоснователно е твърдението, че както органът е преценил наличието на сключен договор за прехвърляне на марката, което обстоятелство е оповестил чрез вписване в регистъра, така е констатирал и настъпило разваляне на този договор, за което също е дължимо оповестяване. Аналогия между сключването на договора и едностранното му разваляне е недопустима, още повече при наличие на възражение на длъжника срещу развалянето. Видно от съпоставката на чл. 8 и на чл. 87 ЗЗД, в единия случай е налице съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, а в другия – едностранно изявление на кредитора за разваляне на договора поради неизпълнение на задължение на длъжника. Председателят на ПВ няма функции да преценява осъществен ли е фактическият състав на чл. 87 ЗЗД, поради което незаконосъобразно е вписал промяна в прехвърлянето на правото върху марката преди надлежното решаване на спора по съдебен ред или чрез извънсъдебно споразумение между страните. Няма пречка, ако страните инициират съдебен процес относно правото на индустриална собственост, административният орган да коригира вписването съобразно съдебното решение. Като е издал процесното решение обаче, органът е решил по административен ред спор между търговци и се е намесил в облигационни правоотношения, в нарушение на материалния закон.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационните жалби отменителни основания, поради което решението на АССГ следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 6030 от 07.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5091/2013 г. по описа на Административен съд – София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
В.А.