Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на Г. К. Й. от гр. Б.д против решение № 734 от 13.12.2010 г., постановено по административно дело № 799 от 2010 г. на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлено оспорването й срещу решение № 11 от 05.08.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Б.д, и срещу потвърденото с него разпореждане № 355 от 21.06.2010 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - Благоевград, с което касаторката е задължена да внесе 660 лв. главница и 230,41 лв. лихва, начислена до 08.06.2010 г., общо в размер на 890,41 лв., представляващи неправомерно изплащано и недобросъвестно получавано от нея парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КСО за периода 01.09-30.11.2008 г. поради настаняване на детето в детско заведение.
Оплакванията са за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Б.д, не ангажира становище по касационната жалба.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване
Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.
Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.
Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Благоевград, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Г. К. Й. от гр. Б.д решение № 11 от 05.08.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Б.д, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 355 от 21.06.2010 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - Благоевград. С последното е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода 01.09-30.11.2008 г., в размер на 890,41 лв., от които 660 лв. главница и 230,41 лв. лихва, начислена до 08.06.2010 г., поради настаняване на детето в детско заведение.
С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като поставен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил жалбата на Г. К. Й. срещу оспорваното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Б.д.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Г. К. Й. е работила по трудов договор в ЕТ "Б. С." - Благоевград, от 27.02 до 15.12.2008 г. и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 10.04.2008 г. в ТП на НОИ - Благоевград, касаторката е декларирала, че детето й не е настанено в детско заведение и при промяна на обстоятелствата в тридневен срок писмено ще уведоми работодателя си.
С нова молба-декларация от 20.12.2008 г. оспорващата е поискала изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 54 от КСО, за което е подала изрична декларация от 15.12.2008 г. за промяна на обстоятелствата по получаваното обезщетение по чл. 53 от КСО, а именно прекратяване на трудовото й правоотношение от 15.12.2008 г. и започване на работа по ново служебно правоотношение.
При направена от контролните органи на РУСО - Благоевград, проверка въз основа на констативен протокол вх. № 92 от 01.06.2010 г., съставен от БЗ "Дневни ясли и детска кухня" - гр. Б.д, било установено, че детето К. С. К. е прието в "Дневна детска ясла" (ДДЯ) № 5 - гр. Б.д, на 01.09.2008 г. и в 3-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО и до отписването му на 03.07.2009 г. жалбоподателката Г. К. Й. не е подала декларация за промяна на обстоятелствата и не е уведомила ТП на НОИ - Благоевград. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение.
Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение.
Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че синът на жалбоподателката, роден на 22.05.2007 г., за времето от 01.09 до 30.11.2008 г. е бил настанен в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Г. К. Й. да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. Към 29.09.2008 г. за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отм., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 година).
Представено е копие от ведомост за пребиваването в яслена група (ІІ група) в ДДЯ № 5 за времето от септември до ноември 2008 г., в която са отразени дните, в които К. К. е посещавал детското заведение, съответно и дните, в които не е посещавал същото. Представени са и служебна бележка и писмо изх. № 1 от 20.10.2010 г. от ЕТ "Д-р И. Л." АПИМП - гр. Б.д, където са посочени дните, в които К. К. е бил болен и му е било предписано домашно лечение.
Както правилно е приел административният съд, обстоятелствата, че поради заболяване детето не е посещавало детската ясла през целия период, както и че за определен период е получавало само храна, не могат да променят факта на "настаняването" му в детското заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Обстоятелството дали то реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в яслената група то се счита за настанено в ДДЯ № 5 по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО.
В този смисъл, предвид възраженията на касаторката, съдът е дал правилна дефиниция на термина "настанявам", който за целите на социалното осигуряване следва да се тълкува в неразривна връзка с понятието "детско заведение". Не могат да бъдат споделени наведените в тази връзка възражения и доводи в писмената защита, че "настаняване на дете в детско заведение" не е равнозначно на "приемане на дете в детска ясла". Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този спорен въпрос. П. процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., според който парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че ДДЯ № 5 в гр. Б.д е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., законодателят е уточнил волята си, като текстът на разпоредбата е придобил следното съдържание: "…настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли…", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието "детско заведение". Настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от 21.12.2010 г. уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение.
Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приемът в което се подчинява на два режима: този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП - за детската градина, и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. - за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. А според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемане на детето в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи.
След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че синът на касационната жалбоподателка е бил записан през периода 01.09-30.11.2008 г. в ДДЯ № 5 - гр. Б.д, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Благоевград, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Г. Й. е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва.
Що се отнася до представеното пред настоящата инстанция постановление за спиране на наказателно производство от 18.03.2011 г., от което се установява, че касаторката не е попълнила и подписала собственоръчно заявлението до директора на ДДЯ № 5 за записване на детето й, същото е неотносимо към настоящия спор, тъй като не касае атакувания административен акт, а е предмет на друго - исково производство, в което би могла да се търси възстановената от касаторката по процесния акт сума.
По изложените съображения, като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 734 от 13.12.2010 г., постановено по административно дело № 799 от 2010 г. на Административния съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ С. П.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. П./п/ Р. П.
В.О.