О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
гр.София, 29.01.2026 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичянкато разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №1788 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца П. И. Ж. срещу въззивно решение № 1068 от 17.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1538/2024 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което, като е потвърдено решение № 1183 от 11.06.2024 год., постановено по гр. дело № 6715/2023 год. по описа на Районен съд – Бургас, е отхвърлен предявения от П. И. Ж. срещу С. В. П. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна на определения с решение № 1257 от 14.06.2022 год. по гр. дело № 1040/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас режим на лични контакти между ответника /бащата/ и детето Е. П. Ж. по следния начин: личните контакти между бащата П. И. Ж. и детето Е. П. Ж. да се осъщестяват, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. през зимата и до 20.00 ч. през лятото на втория ден, с преспиване – на място, определено от бащата, за което уведомява майката при взимане на детето; 1 месец през лятото във време, което да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката; 20 дни през зимата, във време, което да не съвпада с редовния платен годишен отпуск на майката и по избор на бащата, но без да съвпада с изрично определените дни за зимните празници; пет дни през новогодишните празници за посрещането на всяка четна нова година; пет дни всяка нечетна година по време на Великденските празници; рождените дни детето ще прекарва в присъствието на двамата родители.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК – по въпросите по чл. 59, ал. 2 СК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил съобразил нуждите на детето и не бил проверил чрез съдебно-психологична експертиза, която трябвало да бъде назначена служебно, какъв е родителският капацитет на двамата родители, каква е привързаността на детето към всеки от тях, дали е в полза на детето да се среща с баща си, колко често и с каква продължителност и има ли родителско отчуждение – настройва ли майката детето срещу бащата. Изводите били формирани единствено въз основа на изготвения социален доклад, свидетелски показания и сигнали на родителите. По делото била назначена единствено съдебно-психиатрична експертиза за установяване дали бащата страда от някакви психически заболявания или дали има отклонения в поведението.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:
1/ Следва ли съдът по свой почин да назначи съдебно-психологична експертиза за установяване на родителския капацитет на двамата родители, привързаност на детето, синдром на родителско отчуждение?
2/ Длъжен ли е съдът да обосновава своите правни изводи и да прецени кои свидетели са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните и как следва да се преценяват дадените от тях показания, взема ли се предвид възрастта на свидетеля към момента, както и обстоятелствата при възприемането, възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, подкрепени ли са или отречени от останалите събрани доказателства? Длъжен ли е съдът по чл. 174 ГПК да извърши очна ставка между свидетелите, ако е налице противоречие между тях?
Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /цитирана в изложението/.
Ответницата по касационната жалба С. В. П. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение № 260694 от 11.05.2021 год., постановено по гр. дело № 84/2021 год. по описа на Районен съд – Бургас, родителските права по отношение на малолетната Е. П. Ж., [дата на раждане] год., били предоставени за упражняване на майката С. П., като бащата П. Ж. бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето Е. в размер на 170 лв. месечно и да осъществява следния режим режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета седмица от месеца, от 19.00 ч. в петък до 19 ч. в неделя, с преспиване при бащата, като бащата ще взема детето от дома на майката и след изтичане на режима ще го връща отново там; един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето от дома на майката и след изтичане на режима ще го връща там; на рождения ден на детето-през четни години детето ще бъде при майка си, а през нечетните години при баща си; на официалните празници - през четни години на Великден и Коледа детето ще бъде при майка си, а на Нова година детето ще бъде при баща си, и обратно – през нечетни години на Великден и Коледа детето ще бъде при баща си, а на Нова година при майка си.
Впоследствие с влязло в сила решение № 1257 от 14.06.2022 год., постановено по гр. дело № 1040/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас били ограничени родителските права на бащата и бил определен следния режим на лични контакти с детето Е.: всяка трета неделя от месеца във времето от 11.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието на майката или упълномощено от нея лице, на място определено по предварителна уговорка между родителите.
С решение №280 от 15.02.2022 год. по гр. дело № 8967/21 год. по описа на Районен съд – Бургас, била наложена мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН за детето Е. П. Ж. спрямо баща й П. И. Ж..
Въззивният съд е приел въз основа на изготвентия социален доклад на ДСП – Б., отдел Закрила на детето /вх.№ 13500 от 29.03.2024 год./, че социалната служба поела случая на Е. Ж. от м. февруари 2021 год. след препратен от ДСП – А. сигнал от бащата П. Ж. с твърдения за злоупотреба с алкохол от майката С. П. и неполагане от същата на необходимите грижи за детето. Били извършени множество проверки по повод сигнали от бащата Ж. с твърдения за извършвано физическо, психическо и сексуално насилие над Е. от страна на по-големия пълнолетен брат И., които завършили без установяване на твърденията на бащата. Проверка била извършена и по сигнал за блудствени действия с детето Е., подаден от бабата по бащина линия, по който било взето решение от Единния екип по Координационен механизъм и била предприета спешна мярка „полицейска закрила“ за срок до 48 часа, с място на прилагане Център „Спешен прием“ към ЦОП „Ф. К.“ – Б.. На детето Е. били извършени прегледи при съдебен лекар и акушер-гинеколог, като не били установени следи от насилие или блудство, поради което детето било върнато на майката. Към един от сигналите през месец декември 2021 год., постъпили първоначално в ДАЗД – район Ю., както и впоследствие в ОЗД/ДСП Б., били прикачени два броя снимки на детето Е., на които то било голо, като в един от фотосите детето било снимано в неприлична, сексуална поза. Сигналът бил подаден от имейл на майката, от името „С.“, но тъй като породил съмнение, че подател е друго лице, вероятно бащата на детето, отново бил свикан Координационен механизъм, където било взето решение да се инициира производство от ДСП – Б. за ограничаване на родителските права на бащата, по което било образувано горепосоченото гр. дело №1040/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас, с решението по което бил и определен режимът на лични отношения с детето Е.. През 2023 год в ОЗД/ДСП – Б. постъпило писмо от Държавна агенция“ Закрила на детето“ за постъпил при тях сигнал от гражданин, който съобщил, че в подлез в [населено място] е бил поставен Зов за помощ, от който било видно, че спрямо дете се упражнява насилие. Към писмото била приложена снимка на съобщението, в което се искала помощ за детето Е. Ж., като били цитирани адресът му, имената на майката и по-големия брат на детето и данни, че момичето е насилвано и тормозено от близките си, а отговорните институции не предприемали мерки за неговата защита. Във връзка с изготвянето на социалния доклад била проведена беседа – разговор с малолетното дете в сградата на ОЗД Б., в рамките на която то споделило за личните контакти с баща си и неговите родители по последно определения от БРС режим на лични отношения; то заявило, че тези срещи протичали добре – в парка, когато времето позволявало, а през зимните месеци в автомобила на Ж.. Детето Е. било споделило, че при срещите с баща си и неговите близки те й носели лакомства, пица, плодове, които вземали обратно при себе си ако не ги изяде; контактът с бащата и неговите близки веднъж в месеца й бил е достатъчен, като не желаело да остава да нощува в дома на баща си, тъй като там не й харесва и че в жилището имало „мишки и стоножки“. Според майката ако бил постановен режим на лични контакти, при който детето да остава с преспиване в дома на бащата, това щяло да се отрази изключително негативно на емоционалното състояние на детето; майката била заявила и притеснения за емоционално травмиране на детето с воденето му на прегледи при съдебен лекар от Ж. в случай на разширяване на режима на лични контакти.
Въззивният съд е констатирал, че бащата не желае да проведе среща със социален работник и да съдейства във връзка с проучването на ДСП – А. по съображения, че “не той, а адвокатът му води делото “, тъй като „е свободен само събота и неделя, в делничните дни работи до късно “, както и че не е необходимо провеждането на среща, защото „отдел „Закрила на детето“ е НПО, което работи против неговите интереси“.
Посочил е също така, че двамата родители на детето не били изслушани в първоинстанционното производство по реда на чл. 59, ал. 6 СК, но с оглед разясненията, дадени с ППВС № 1/1974 год., изслушването им било осъществено във въззивното производство, като въззивният съд е констатирал, че бащата П. Ж. настоява за първоначалния режим на лични отношения, тъй като този от 2 часа на месец не му позволява да си види детето, да го излекува, да го изкъпе, облече и нахрани. Заявява, че перфектно се разбира с детето си, но с майка й имат проблем, поради което тя не го дава за повече време. Има много добри битови условия за отглеждането на едно дете, тъй като в дома си в [населено място] има отделна стая, климатик, лаптоп, парно – всичко необходимо за отглеждането на едно дете. Майката С. П. счита, че определеният от съда режим на контакти само веднъж в месеца е напълно правилен и достатъчен. Заявява, че детето е преживяло „кошмар“ с всички разпити в полиция, в отдел „Закрила на детето“, в „синя стая“, което представлявало психически тормоз над детето. Счита, че при бащата детето ще бъде в опасност; детето не търсело баща си и не искало да се среща с него за по-дълго време; то не й споделяло, че баща й липсва, а само гледайки календара, казвало кога ще има среща с него. По по време на среща с бащата детето било като на разпит и се връщало тъжно при майка си след тези срещи.
Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелката И. Ж. – социален работник при ДСП – Б., като обективни, безпристрастни, последователни и кореспондиращи си със събраните писмените доказателства, като е въз основа на тях е приел за установено, че в периода, в който режимът за лични контакти включвал преспиване в дома на бащата, почти всеки път детето Е. било водено на съдебен лекар с твърдения, че майката я биела, пиела алкохол, не се грижела за нея, като след една от проверките детето било изведено от семейството след сигнал за блудство с него. След като не били установени от лекар при двукратен преглед блудствени действия с Е., тя била върната на майката. Майката никога не била възпрепятствала контакта на бащата с детето, но последното заявило, че не иска да спи в неговия дом, тъй като там имало „стоножки и мишки“. Сигналите от бащата продължавали и понастоящем, почти всеки месец, като първоначално били до ДСП, а впоследствие до президента, омбудсмана, областния управител и полицията. Във връзка с изпратените до органите по социално подпомагане голи снимки на детето /“в сексуална поза “/ се провеждало разследване, като бащата сочел пред тях, че майката правела тези снимки „с цел да я очерни“.
Въз основа на показанията на свидетеля В.Я. – вуйчо на ищеца, въззивният съд счел за установено, че за периода от около 6 – 8 месеца /през 2021 – 2022 год./ свидетелят бил живял при ищеца в [населено място], като детето идвало там винаги усмихнато и щастливо и никога не бил виждал спрямо него да е извършвано насилие. Бащата се занимавал с детето, играели заедно, смятали, учели буквите. Свидетелят заявявал обстоятелства предхождащи раздялата на родителите на детето, когато то и родителите му идвали в [населено място], където свидетелят живеел, първоначално със С. и П., а впоследствие само с баща си. Свидетелят бил имал възможност да контактува с Е. единствено по време на срещите й с баща й.
Като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че според ППВС №1/1974 год., мерките за лични отношения между детето и родителя се определят съобразно обстоятелствата по конкретния случай, като от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата по разглеждания случай; личните отношения между родителя и детето трябва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. В случай, че се променят обстоятелствата, при които са определени мерките за лични отношения между детето и родителя, неупражняващ родителските права, следва да се постановят нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. В този случай при определяне на мерките се преценяват измененията на обстоятелствата, взети предвид при постановяване на влязлото в сила решение и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки за упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма – едни от тях може да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали и как промяната на обстоятелствата се отразява на положението на детето и на ефикасността на определените в предходното съдебно решение мерки. В тази връзка е намерил, че в конкретния случай по делото е безспорно установено, че след първоначално определения традиционен режим на лични отношения поведението на бащата е предизвикало искането на ДСП – Б. до Районен съд – Бургас за ограничаване на родителските му права, което е било уважено с решението, постановено по гр. дело №1040/2022 год., като е бил определен режим на лични отношения на бащата с детето Е., а именно: всяка трета неделя от месеца във времето от 11.00 ч. до 13.00 ч. в присъствието на майката или упълномощено от нея лице, на място, определено по предварителна уговорка между родителите. От събраните по делото доказателства категорично не се установявало такова изменение на обстоятелствата, което да налага промяната на този режим – не било установено бащата да е променил поведението си към детето, довело в крайна сметка до ограничаване на родителските му права и свързания с това ограничен режим на лични отношения с детето. Събраните по делото доказателства съдържали данни за желанията и за чувствата на детето по отношение на житейската ситуация, в която то било поставено и тези данни категорично сочели, че самото дете не желае разширяване на режима му на лични отношения с бащата, като съответно обосновявали и извода, че това не е в негов интерес.
Въззивният съд изрично е посочил, че не констатира отчуждаващо поведение на майката, а такова на бащата, който безспорно следва да предприеме личностни усилия и мерки с оглед бъдещо пълноценно контактуване с детето.
С тези мотиви на въззивния съд е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен на иска по чл. 59, ал. 9 СК.
По наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав приема следното:
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Първият поставен в изложението въпрос, който е свързан с оплакванията в касационната жалба за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение при събиране на доказателства по делото, е обуславящ, но няма претендираното от касатора значение.
Решаващият извод за липсата на изменение на обстоятелствата, имащи отношение към въпроса за мерките за лични отношения между бащата и детето, определени с решение № 1257 от 14.06.2022 год., постановено по гр. дело № 1040/2022 год. по описа на Районен съд – Бургас /тъй като няма промяна в поведението на бащата, което е било взето предвид при постановяване на посоченото решение, с което са ограничени родителските му права/, е формиран от въззивния съд въз основа на събраните по делото необходими доказателства – разпитани са свидетели, изслушани са двамата родители, приет е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] /а социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр А. не е изготвен, поради липсата на съдействие от страна на ищеца/.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнореленатните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, включително във въззивното производство и дори при липса на нарочно оплакване във въззивната жалба. Същевременно в утвърдената съдебна практика се приема, че когато установимият факт е релевантен, но за него са събрани необходимите доказателства – достатъчни за преценката дали фактът се е осъществил или не – събирането на повече доказателства е ненужно. Действително разпоредбата на чл. 59, ал. 8 СК предвижда изключение от правилото, но задължението на съда да назначи вещо лице – психолог възниква, когато по делото са събрани доказателства за родителско отчуждение. Разглежданият случай не е такъв. Следователно въззивният съд не се е отклонил от посочените правни разрешения като не е допуснал служебно изслушването на съдебно-психологична експертиза, тъй като несъбирането на това доказателство не се е отразило на защитата на интересите на малолетното дете.
Вторият поставен в изложението въпрос не осъществява общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като начинът, по който е формулиран, изисква противоречие в свидетелските показания. Въззивният съд не е констатирал противоречие в показанията на свиделите по релевантните за спора факти, нито е отказал да ги кредитира. Той ги е обсъдил с оглед останалите данни по делото. Несъгласието на касатора с анализа на доказателствата, респ. с направените от съда фактически и правни изводи, съставлява довод за неправилност на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.
Ето защо не са налице поддържаните от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1068 от 17.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 1538/2024 год. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: