Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба с вх. № 1052/ 27.04.2021 год. подадена от Г. Я. Т. от [населено място], общ.З. чрез адв.С. К. от АК - С. против Решение № 66 от 23.03.2021 год. по гр В. дело № 6 /2021 г. на ОС –Смолян, постановено в производство по чл. 108 ЗС.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281,т.3 ГПК.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК с доводи, че въпросите: “ При отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация на основание § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ чия собственост стават придаваемите места? Кога се счита приложена дворищната регулация? Необсъждането на доказателствата по делото представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила? “ поради противоречие с ТР № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС, прието на 28.03.2011 година, със съдебна практика на ВКС по Решение № 388 от 29.09.2010 год. по гр. д. № 679/2009 год. на ВКС- II г. о. ; Решение № 103 от 03.08.2012 год. по гр. д. № 905/2010 год. на ВКС I г. о. и Решение № 341 от 12.07.2010 год. по гр. д. № 263 / 2010 год. на ВКС II г. о.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Е. В.- АК С. като пълномощник на ответника по касация А. М. А. от [населено място], общ.З. с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. за отмяна на обжалваното въззивно решение.Претендират се разноски за производството/

Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, доводите на защитата на ответника по касация и съобрази закона, намира:

Съдебното исково производство е образувано по иска на А. М. А. срещу Г. Я. Т. с правно основание чл. 108 ЗС въз основа на твърдение, че ищецът е собственик на УПИ ** от кв., 31 по плана на [населено място], [община], одобрен със Заповед на Председателя на ОНС Смолян от 1983 година. С площ от 348 кв. м. при граници - от североизток – УПИ **, от запад - улица, от северозапад - улична регулация и от югоизток УПИ **, въз основа на НА № 168/2019 год., НА № 137/2018 год. и НА № 13/88 год. за придобити части по регулация, а ответникът владее без основание 96 кв. м., които се претендират по делото.

Ответникът е оспорил иска с възражението, че няма приложена регулация, която да сочи на новите граници доколкото липсва плащане на придаваемите части и тяхното завземане, оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца относно спорните 96 кв. м., тези кв. м. се владеят от ответника и неговия праводател - баща от 1971 година, на място има каменна ограда и оградените части се владеят само от него.

С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 20137 от 16.11.2020 год. по гр. д. № 83/20 год. на РС-Златоград, с което е признато за установено по отношение на Г. Я. Т., че А. М. А. е собственик на УПИ ** от кв., 31 по плана на [населено място], [община], одобрен със Заповед на Председателя на ОНС С. от 1983 година. С площ от 348 кв. м. при граници - от североизток – УПИ **, от запад - улица, от северозапад - улична регулация и от югоизток УПИ **, въз основа на сделки по НА № 168/2019 год. и НА № 137/2018 год. и придобити части по регулация, съгласно НА № 13/88 год., а ответникът владее без основание 96 кв. м., които се претендират по делото, поради което същият е осъден да предаде владението на тези кв. метри на основание чл. 108 ЗС.

За да потвърди решението на първата инстанция по уважения ревандикационен иск, решаващият съд е приел, на база на събраните и подробно обсъдени доказателства, че, в рамките на релевираните от ответника по иска Г. Т. възражения срещу иска, няма спор за собственост на база конкуриращи придобивни правни основания, че записването на бащата на ответника в кадастралните регистри не го легитимира за собственик на имота, както и че са налице достатъчно доказателства за да се приеме, че към датата на издаване на НА № 13/88 година е налице заплащане на сумите – обезщетение за придаваемите части, новия регулационен план е приложен и неоснователно се оспорва настъпилия вещно-правен ефект на дворищната регулация.

В контекста на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въпросите: „ При отпадане на отчуждителното действие на дворищната регулация на основание § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ чия собственост стават придаваемите места? и „ Кога се счита приложена дворищната регулация? “ не могат да обосноват извод за основателност на искането за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Във основата на двата въпроса е заложен факта, че е налице е отпаднало вещно правното действие, резултат на отчуждителния ефект по отношение на придаваеми части от един към друг ( съседен ) недвижим имот при нова дворищната регулация.

Съдебната практика на съставите на ВКС приема, че ( Р № 27 от 8.03.2019 г. по гр. д. № 4170/2018 г.,ВКС I г. о.) „отчуждителното действие на дворищно-регулационния план е условно, т. е. то е резултат на приложена регулация.“

Прилагането на регулацията е възможно по три начина - чрез плащане - чл. 33, ал. 1, изр. 1 ЗТСУ отм., чрез владение и придобиване по давност на придаваемото се место от имот към съседен парцел от този от съседите, който е останал във владение на това място – арг. чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ отм., или чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост, на основание чл. 134, ал. 3 ЗТСУ отм.,

Отчуждителното действие на дворищно-регулационния план отпада с приемането на ЗУТ ( ДВ. бр. 1/02.01.2001 год. в сила 31.03.2001 год. ). С разпоредбите на чл. 16, ал. 1 ЗУТ, в първоначалната редакция е предвидено изключение от този принцип, но § 6 от ПЗР на ЗУТ е предвидена възможността регулационните сметки за придаваемите места да бъдат уредени по инициатива на правоимащите лица, ако подадат заявление за това в шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ. Ако не сторят това, отпада автоматично отчуждителното действие на заварените от ЗУТ регулационни планове.

За приложен план говорим когато настъпят условията за превръщане на парцелните граници в имотни линии. С § 6, ал. 2 и ал. 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6-месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада - § 8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към съседен парцел. Изключение от това правило може да има в случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части. В този случай § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ не намират приложение. Обратно - когато грешката в кадастралния план създава привидност за липса на придаваеми по регулация части, § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ следва да намерят приложение.

За отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове следва да се има предвид даденото в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието приложена регулация. Преценката дали регулацията е била приложена при действието на ЗТСУ отм. следва да бъде извършена към момента на влизане в сила на ЗУТ, а не само при наличието на последваща промяна в регулационния план, доколкото съгласно § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си. Съгласно дадените в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС разяснения, при изменение на плана при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗТСУ( отм. ) се предвижда връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния план, т. е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот, планът трябва да се счита приложен, което пък представлява пречка за неговото изменение. Това становище досежно понятието приложена регулация е възприето и в хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години.

В контекста на изложеното следва, че въпросите за това кога регулационния план е приложен и кога не е приложен, и какви са евентуално последиците на неприлагането му, могат да бъдат база за селекция на касационното обжалване само и доколкото е налице една от предпоставките на закона регулационния план да не се счита приложен и, разбира се, ако постановеният от въззивния съд, обжалван съдебен акт е постановен в смисъл, обратен на изложеното по-горе. При данните от обжалваното решение, няма основания да се приеме, че съдът е направил извод за неприложен план, в случая поради неуредени сметки по регулация. ето защо и постановените въпроси не могат да се приемат като разрешение с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС респ. цитираните решения по чл. 290 ГПК. Спорният от фактическа страна въпрос дали има или няма уредени сметки по регулация с наследодателя на ответника и с него самия е разрешен съобразно доказателствата по делото и логическите изводи на съда, а ако страната - касатор счита, че съдът е процедирал неправилно при преценка на доказателствата, то това по своето естество е оплакване за незаконосъобразност, която може да бъде ценено само ако касационното обжалване е допуснато.

Въпросът: „Необсъждането на доказателствата по делото представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила? “ е поставен имено като искане за осъществяване на правомощията на касационния съд в рамките на задълженията му по правораздавателен контрол, но не и като правен въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК който, може да се цени в контекста на изискванията на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.

Не може да се приеме за основателно и релевирания довод, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, независимо от липсата на основания по см. на чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК, предполага съдебно решение на въззивния съд, произнесено в рамките на предмета на спора, но белязано от тежки пороци от гл. т. законосъобразното приложение на материални или процесуален закон, или при пълна липса на логична обвързаност на факти и приложена правна норма. Доколкото по отношение на обжалваното въззивно решение, без проверка по същество на релевираните доводи, процесуални пороци от упомената по-горе категория не се констатират, то и не може да се възприеме довода, че атакуваното решение на ОС-Смолян е очевидно неправилно.

По направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски за защита пред касационната инстанция: Искането е заявено своевременно, с отговора на касационната жалба, ангажирани са писмени доказателства - Договор за правна защита и съдействие и писмен документ за пълномощно за адвокат ( л.107-108), установяващи мандатните правоотношения с адвокат - повереника изготвил отговора на касационната жалба, както и размера на договорения хонорар за защита пред касационната инстанция, поради което и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК, същото следва да бъде уважено за сумата 650 лв. ( шестстотин и петдесет лева ).

По изложените съображения, върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 1052/ 27.04.2021 год. подадена от Г. Я. Т. от [населено място], общ.З. чрез адв.С. К. от АК - С. против Решение № 66 от 23.03.2021 год. по гр В. дело № 6 /2021 г. на ОС –Смолян, постановено в производство по чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА Г. Я. Т. от [населено място], общ.З. ЕГН [ЕГН] да заплати на А. М. А. от [населено място], общ.З. ЕГН [ЕГН] сумата 650 лв. ( шестстотин и петдесет лева ) разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: