Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Транском” ООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 7936 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 15986/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 447529 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 35122/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 119 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният срещу Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, ЕИК[ЕИК], осъдителен иск за заплащане на сумата от 22 260 лв., по фактура № [ЕГН] от 10.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.

В жалбата се поддържат касационни оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се правилността на извода на въззивния съд, че съобщението на цедента до длъжника за извършеното прехвърляне на права, извършено с уведомление от 24.03.2017 г., няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие поради липса на индивидуализация на вземането чрез страните, размера и конкретният източник на облигационното правоотношение. Сочи се, че неправилно е отхвърлено доказателственото искане за събиране на гласни доказателства за установяване на фактическата обстановка по уведомяване на ответното дружество за прехвърлените вземания. Касаторът счита, че по този начин е нарушено правото му на защита в процеса, тъй като именно чрез свидетели би могло да се установи, че за длъжника е била налице пълна яснота по отношение на прехвърлените вземания още към 24.03.2017 г. и, че повторно уведомление е извършено по искане на длъжника – за административното оформяне на плащанията.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. В приложеното към жалбата изложение са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли да се счете за надлежно уведомен длъжникът по см. на чл.99, ал.4 ЗЗД и тогава, когато изходящото от цедента уведомление не съдържа точно посочване на облигационното правоотношение, от което вземането произтича, респ. счетоводният документ, в който вземането е обективирано и 2. Следва ли да се счете за достатъчно съдържанието на уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД, което съдържа вземанията, обект на прехвърляне, индивидуализирани със съществени юридически белези като титуляр, длъжник и конкретен размер. За да обоснове първата допълнителна предпоставка, касаторът сочи решение по т. д. № 889/2006 г. и ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС.

В депозиран по делото писмен отговор от ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура” /ДП”НКЖИ”/, чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за липса на въведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По същество са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Третото лице–помагач „Принтком” ООД не е заявило становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност.

За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел за безспорно установено, че между ДП „НКЖИ” и „Принтком” ООД е сключен борсов договор № 037 от 01.02.2017 г., по силата на който ответникът се е задължил да купува от третото лице – помагач обогатени въглища и брикети от лигнитни въглища, съгласно спесификация, общо 617 тона, на стойност 247 284 лв., а продавачът се е задължил да доставя въглищата с жп вагони до крайните получатели и разтоварни гари, при уговорен начин на плащане – по банков път, срещу представяне на фактура и товарителница, в срок до 20 дни след приемане на всяка доставка. С договор от 24.03.2017 г. „Принтком” ООД е прехвърлило на „Транском” ООД свои вземания от ДП „НКЖИ”, произтичащи от този договор, сред които и вземане за сумата 22 260 лв., по фактура № 1761/10.03.2017 г. – доставка за ЖП С. Г.О.Ц „Принтком” ООД е уведомил длъжника на 24.03.2017 г. за прехвърлените вземания, посочени в уведомлението само като суми и поделения, а с допълнение към това уведомление, връчено на ответното дружество на 28.03.2017 г. в 16.44 ч. е уточнено, че прехвърленото на 24.03.2017 г. вземане е по сключен с ответника борсов договор № 037/01.02.2017 г. за покупка на въглища, обогатени, клас Д, висококалорични, с конкретни размери, и брикети от лигнитни въглища. Установено е, че в деня на връчване на допълнението към уведомлението, но в 12.26 ч., ЖП Секция Г.Оица е превела по сметката на „Принтком” ООД сумата 22260 лв., по посочената фактура.

По спорния въпрос, свързан с надлежно изпълнение на задължението на предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, въззивният съдебен състав, след преценка на приложенията към процесния борсов договор, вкл. и разпределението на договорените количества въглища по разтоварни гари за отделните ЖП Секции, според което, за ЖП Секция Г.Оица са разпределени общо на 156 това обогатени въглища, на стойност 65 520 лв., с ДДС, е приел, че с първоначално изпратеното до Генералния директор на ДП „НКЖИ” уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, получено на 24.03.2017 г., не е посочено от кой договор произтича прехвърленото вземане и в коя фактура е обективирано. Изразено е разбирането, че едва с получаване на допълнението към уведомлението, договорът за цесия е породил действие спрямо длъжника, поради което е изведен извод за надлежно извършено от длъжника плащане на исковата сума, по банковата сметка на цедента.

В мотивите към решението СГС е изложил подробни правни съображения относно последиците от сключения договор за цесия, неговото действие спрямо длъжника и за необходимост от ясно и точно индивидуализиране на прехвърлените вземания /чрез страните, размера на вземането и неговия източник – договор, деликт, неоснователно обогатяване/, независимо от липса на законово предвидена форма и съдържание на уведомлението. Формиран е извод, че за обезпечаване на правната сигурност между страните, при наличие на повече сключени договори между цедента и длъжника, или възникнали повече от едно вземания, с прехвърляне само на част от тях, е необходима индивидуализация на цедираните вземания. Само тогава би могло да се приеме, че цедентът е изпълнил надлежно вмененото му задължение по чл.99, ал.3 от ЗЗД за съобщаване на длъжника и съответно, за пораждане на правно действие на цесията спрямо длъжника. При постановяване на атакувания съдебен акт е отчетено, че останалите три вземания на третото лице помагач, прехвърлени с договора за цесия от 24.03.2017 г., са заплатени от ответната компания по сметка на цесионера, но едва след връчване на допълнението към уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.

Формулираните от касационния жалбоподател въпроси, макар при неточно цитирана разпоредба на чл.99, ал.4, вместо чл.99, ал.3 от ЗЗД, са основани на конкретни обстоятелства по делото и са изведени въз основа на поддържани от дружеството доводи за надлежно съобщаване на процесната цесия на длъжника с връченото на 24.03.2017 г. уведомление, които обаче не са възприети от решаващия състав на СГС. В случая не се касае за правни въпроси по см. на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се иска тълкуване на абстрактна правна норма. Отговорът на формулираните въпроси предпоставя извършване на касационен контрол за правилност на съдебния акт, който е извън обхвата на селективната фаза на касационното производство. В тази насока следва да се вземе предвид, че при постановяване на въззивното решение СГС изрично е отчел липсата на законова регламентация относно формата и съдържанието на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, а необходимостта от индивидуализиране на прехвърленото вземане/вземания е обоснована преди всичко с множеството вземания, произтичащи от доставките по борсовия договор, по отделни ЖП секции в страната, само част от които са предмет на цесионния договор. Предвид разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при неустановяване на основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, не се дължи произнасяне по допълнителните критерии.

Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното от касационния жалбоподател самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. По смисъла на тази норма очевидната неправилност съставлява особено тежък порок на въззивния съдебен акт, установим от самото му съдържание. Очевидна неправилност би била налице, когато е приложен несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Това основание ще е налице и при явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Съобразно тези критерии, атакуваното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно. В случая, искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК е основано на оплаквания за неправилно прилагане на материалноправни норми и незаконосъобразно интерпретиране на релевантни факти и на установени по спора обстоятелства. Преценката за основателност на посочените оплаквания и доводи на касатора е допустима едва в производството по чл.290, ал.2 ГПК, като необходимостта от извършването на същински касационен контрол изключва наличието на посоченото самостоятелно основание за допускане на обжалването.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 7936 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 15986/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: