№ 71

гр. София, 02.12. 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря С. Т

изслуша докладваното от съдията П. С гр. дело № 4858 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Т. от [населено място] против въззивно решение № 1079 от 27.09.2019г., постановено по гр. д.№ 1191/2019г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата В. М. Т. счита същата за неоснователна.

С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 18.04.2019г. по гр. д. № 5458/2018г. на Пловдивския районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на касатора, че В. М. Т. е единствен собственик на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в [населено място], бл.2/70, вх.Б, ет.4 и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нот. акт № 175/2017г., с който същият е признат за собственик на 1/2 ид. част от имота.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи, които по време на брака им на 26.08.1996г. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент. На 21.08.2012г. същите са сключили брачен договор, според който придобитият по време на брака им апартамент преминава в режим на разделност и ищцата получава правото на собственост...