О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 126

Гр.София, 21.02. 2022г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3296 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Е. П. продажби“АД, гр.Варна, срещу решение №.27/27.05.21 по г. д.№.155/21 на ОС Добрич – с което, след частична отмяна на реш.№.260137/12.10.20 /поправено с реш.№.260108/ 12.02.21/ по г. д.№.4641/19 на РС Добрич, предявеният срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК - за признаване за установено, че И. К. И. не му дължи корекционна сума в размер на 6204,46лв. за периода 16.12.18-15.03.19, е уважен.

Ответната страна И. К. И. не взема становище

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че доколкото спорното правоотношение се е развило след отмяната на 14.02.17 на Правилата на чл.1-чл.47 ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/13/ и след отмяната на 23.11.18 на правилата на чл.48-чл.51 от същите ПИКЕЕ, към датата на проверката не е съществувала правна възможност за едностранна корекция на сметката на потребителя поради отмяна на посочения подзаконов нормативен акт. Липсата на специална регламентация на процедурата и начина на преизчисляване на еленергия при грешки в измерването й от средството за търговско измерване /СТИ/ не изключва приложението на чл.183 ЗЗД относно задължението на купувача потребител да плати цената на реално доставеното количество електроенергия в случай на осъществено върху електромера неправомерно въздействие, водещо до неизмерване на част от доставената енергия. Посочено е, че задължението на ищеца абонат за заплащане на цена възниква при следните факти: неправомерно въздействие върху СТИ, неточност в измерването, причинно-следствена връзка между тези два факта и действително доставеното количество електроенергия за минал период – като доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на ответника. В случая е установено, че СТИ е неправомерно манипулирано и поради това измерва неточно. Изчисляването на количеството преминала еленергия като функция на измерителя на грешката е способ, който може да служи за установяване на размера на вземането в съгласие с чл.162 ГПК. Прилагането му, обаче, е предпоставено от установяване на деня, когато електромерът е започнал да измерва неточно с оглед определяне на действителния период на грешното измерване и величината на грешно измереното, по-малко от преминалото количество еленергия. След отмяната на чл.48 ПИКЕЕ не е имало основание да се приеме, че манипулацията предхожда с 90 дни техническата проверка. По делото няма доказателства кога тя е извършена. Възможна е била преди и във всеки един ден от периода на корекцията 16.12.18-15.03.19; без значение е кога в този период е извършен последния редовен отчет, доколкото при него не се прави проверка за точността на измерването-записват се само показанията по тарифните регистри. При това положение е намерено, че заключението на вещото лице, като изготвено въз основа на изходни данни, за които няма доказателства, и въз основа на данни за максимална възможна консумация, не може да служи за опора на доказателствени изводи по размера на вземането. Ответникът електроразпределително дружество не е доказал действително доставеното количество еленергия за миналия период и следователно претендираното вземане за заплащането му не е възникнало. Искът е намерен за изцяло основателен и поради това е уважен.

Съгласно чл.280 ГПК решението подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с практиката на ВКС във връзка със следните въпроси: 1.“Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съобразявайки и разпоредбата на чл.183 ЗЗД и принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, а не само с оглед предварителното значение на процедурата, предвидена в чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ във вр. с ОУ на ДПЕЕ и ПИКЕЕ /обн. 12.11.13/, в случаите, когато е повдигнат спор за дължимост на допълнително начислена цена на еленергия за минал период, която е доказано доставена на потребителя от СТИ?“/реш.№.124/18.06.19 по г. д.№.2991/18, ІІІ ГО, реш.№.150/26.06.19 по г. д.№.4160/18,ІІІ ГО/; 2.“Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребена от него еленергия след изменението на Закона за Енергетиката, в сила от 17.07.12, които нарушения са установени при извършена проверка в периода 23.11.18-3.05.19 /реш.№.124/18.06.19 по г. д.№.2991/18, ІІІ ГО, реш.№.150/26.06.19 по г. д.№.4160/18, ІІІ ГО, реш.№.21/1.03.17 по г. д.№.50417/16, І ГО/; 3.“Когато е повдигнат спор пред граждански съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на еленергия, отчетена в резултат на доказано неправомерно вмешателство, по отношение на които отношения липсва относима материалноправна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл.46 ал.2 ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи? /реш.№.124/18.06.19 по г. д.№.2991/18, ІІІ ГО, реш.№.150/26.06.19 по г. д.№.4160/18, ІІІ ГО/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с въпроса относно правното основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребена от него еленергия след изменението на Закона за Енергетиката, в сила от 17.07.12. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, принципните положения, от които следва да се изхожда, са видът на правоотношенията и целите на правното им регулиране; правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия; поради специфичния предмет на тези договори част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката; целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012-чл.83 ал.1 т.6, чл.98а, ал.2 т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи, обаче, не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 ЗЗД. От правилото на тази разпоредба следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. В случая след влизане в сила на чл.83 ал.1 т.6, чл.98а ал.2 т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн.ДВ бр.98/12.11.13-в които се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя /решение №.115/20.09.17 по т. д.№.1156/16, ІІ ТО/. Тази специална регламентация, обаче, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /решение №97 от 28.07.2015 г. по т. д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр. д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от 21. 02. 2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012г. по гр. д.№ 311/2011г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр. д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Не са необосновани твърденията на касатора, че въззивният съд се е отклонил от така установената практика. Предвид изложеното по горепосочения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба.

На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 124,09лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.27/27.05.21 по г. д.№.155/21 на ОС Добрич.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 124,09лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: