О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 98

гр. София, 21 февруари 2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1314 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. С. Д. срещу решение № 397/18.12.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 1416/2018 г. на Старозагорския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 47/23.08.2018 г. по гр. дело № 235/2017 г. на Чирпанския районен съд, са отхвърлени частично, предявените от жалбоподателя срещу Военно формирование 24620 – [населено място], общ. Чирпан, искове както следва: 1) иск с посочена правна квалификация по чл. 214, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, респ. чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.) – за разликата над сумата 2 921.80 лв. до пълния размер от 13 441.51 лв., представляваща „възнаграждение за извънреден труд“ за фактически отработено служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.) за периода 06.07.2001 г. – 14.02.2017 г. (188 месеца) в размер от общо 4 041.02 часа, ведно със законната лихва от 23.03.2017 г. до окончателното изплащане; и 2) иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за разликата над сумата 378.42 лв. до пълния размер от 11 563.89 лв., представляваща обезщетение за забава/мораторна лихва върху горната главница; както и относно разноските по делото.

С определение № 141/04.04.2019 г. касационното производство по делото е спряно на основание чл. 292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС, тъй като в предмета на същото попада единия от поставените в изложението на жалбоподателя правни въпроси (уточнен и конкретизиран от съда), а именно: „относно момента, в който възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка, и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане, и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.“

Тълкувателно решение (ТР) № 6/2017 г. по това тълкувателно дело е обявено на 11.02.2022 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК.

С тълкувателното решение е дадено следното разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос: Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от КТ.

За да постанови въззивното решение в обжалваната част, окръжният съд е споделил практиката на ВКС, предхождаща горното тълкувателно решение, съгласно която вземането на военнослужещ за положения от него труд при дежурства над нормативно определената продължителност на служебното време, представлява възнаграждение за извънреден труд, вземането за което възниква след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и се погасява с изтичането на давностния срок по чл. 111, б. „а“ от ЗЗД. С оглед на това въззивният съд е намерил за основателно възражението на ответника за погасяване по давност на претендираното „вземане за извънреден труд“, което се отнася за период от повече от три години преди датата на предявяването на иска – 23.03.2017 г., т. е. за периода 06.07.2001 г. – 23.03.2014 г.

С така изложените съображения в мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е разрешил материалноправния въпрос в противоречие със задължителните указания, дадени с ТР № 6/2017 г. от 11.02.2022 г. на ОСГК на ВКС.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния материалноправен въпрос: относно момента, в който възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на дежурства, некомпенсиран с почивка, и от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане, и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.

Жалбоподателят-ищец не дължи внасянето на държавна такса по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК (в този смисъл е и т. 23 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 1314/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 397/18.12.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 1416/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, – в частта, с която са отхвърлени частично: искът с посочена правна квалификация по чл. 214, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 3 от ЗОВСРБ, респ. чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.) – за разликата над сумата 2 921.80 лв. до пълния размер от 13 441.51 лв.; и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за разликата над сумата 378.42 лв. до пълния размер от 11 563.89 лв.; както и относно разноските по делото.

В останалата част въззивното решение не е обжалвано.

Делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: