Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кон” ЕООД срещу решение № 460/18.11.2019 г. по в. гр. д. № 322/2019 г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено решение № 73/10.06.2019 г., поправено с решение № 101/24.07.2019 г., по гр. д. № 159/2018 г. на Районен съд Чепеларе за осъждане на касатора да заплати на ГПК „Дряновец – Хаджиосманско” сума в размер на 20 688 лв., ведно със законната лихва от 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща дължима цена на закупен дървен материал по сключен на 20.07.2016 г. договор за сеч и извозване на дървен материал.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос, за който се твърди, че е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда:

1. „Следва ли, след като е установено по делото, че председателят на кооперацията е въвел порочна практика да приема пари на ръка за закупените дърва и не ги е отчитал в счетоводството на кооперацията, че той в качеството си на председател със собствения си автомобил е извозвал и продал на трети лица дърва от временния му склад, добити от фирмата и, че е извозил и реализирал за сметка на кооперацията дървата в сечището, които практически са добити от фирмата, то неблагоприятните последици от това да са за сметка на фирма „Кон” ЕООД?”

Заявени са твърдения, че по зададения въпрос не е налице практика на ВКС, ето защо е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд Смолян.

От ответника по касация ГПК „Дряновец – Хаджиосманско” е депозиран отговор. В него се излагат твърдения, че оплакванията в касационната жалба касаят различна от установената от въззивната инстанция фактическа обстановка. Изтъкват се мотиви, че поставеният в изложението на касационни основания въпрос е неясен и не е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитие на правото. С отговора се претендира присъждане на разноски по представен списък в изпълнение на чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба отговаря на изискванията за редовност, подадена е от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел, че предявеният от ГПК „Дряновец – Хаджиосманско” срещу „Кон“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на 20 688 лв. – цена на дървен материал - е основателен. Окръжният съд е очертал фактическа обстановка, според която между страните по делото е била създадена облигационна връзка по повод сеч и закупуване от страна на „Кон“ ЕООД на дървен материал. Във връзка с тези отношения са издадени осемнадесет фактури. В атакуваното въззивно решение подробно са анализирани събраните по делото доказателства. Чрез приетите в хода на производството основно и допълнително заключения, както и ангажираните от ответника писмени доказателства, решаващият съд е достигнал до извод, че „Кон“ ЕООД е извършил частични пращания по заявените от ищеца ГПК „Дряновец – Хаджиосманско” фактури. В мотивите на решението съдът е обсъдил и направеното от ответника признание на предявения иск до размер на 9 000 лв. Възприел е за достоверни показанията на свидетеля Д. за извършени чрез него плащания на суми в размер 1 200 лв. и 800 лв., а показанията на свидетеля К. е обсъдил и приел за нерелевантни, доколкото същият не е бил очевидец на осъществени плащания. По повод заявеното от „Кон“ ЕООД фактическо твърдение, че 80 куб. м. дървен материал, добит от ответника, е извозен и продаден от страна на председателя на кооперацията без знанието на дружеството, въззивният съд е приел същото за неподкрепено от доказателства и лишено от значение за спора. Въззивният състав е споделил изводите на първостепенния съд, че дървеният материал, останал в сечището след прекратяване на дейността на „Кон“ ЕООД там, не е фактуриран от ищеца и исковата претенция не го касае.

Изложените основания за достъп по касация не са налице.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираният от касатора въпрос няма изобщо характера на правен такъв, съгласно цитираните по – горе разяснения на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като той е обусловен от счетените за релевантни от касатора факти, които не предполагат отговор на общ процесуалноправен или материалноправен въпрос. Фактически твърдяната от „Кон“ ЕООД едноличната продан на 80 куб. метра дървен материал от председателя на ГПК „Дряновец – Хаджиосманско“ не е мотивирала решаващите изводи на Окръжен съд Смолян, тъй като никакви доказателства за реализирането й не са били ангажирани от дружеството. Въпросът по своето същество евентуално цели проверка правилността на изводите, изложени от въззивния съд, която не може да бъде извършена във фазата на селекция на касационнатата жалба. Следва да бъде посочено и обстоятелството, че касаторът само формално се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да обоснове приложението й, съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е изяснено според него коя правна норма, приложена от въззивния съд, е неясна и непълна и съдържанието й трябва да бъде изведено по тълкувателен път, нито пък е обоснована необходимост от осъвременяване на съдебна практика по приложението на такава правна норма.

Настоящият състав намира, че не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Окръжен съд Смолян.

При изхода на производството пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касационната жалба ГПК „Дряновец – Хаджиосманско” следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски, за които са представени доказателства. Същите възлизат в размер на 1 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 460/18.11.2019 г. по в. гр. д. № 322/2019 г. на Окръжен съд Смолян.

ОСЪЖДА на основание чл. 81 ГПК „Кон” ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на ГПК „Дряновец – Хаджиосманско”, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1 300 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.