О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 43

гр. София, 18.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4983/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 7017/08.10.2021 г. на Б. Д. Й. и Д. Б. Й., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. Т., срещу въззивно определение № 1129/16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 1528/2021 г. на Окръжен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради нарушение на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли молителят в производство по обезпечение на доказателствата да носи отговорност по чл. 3 ГПК за разноските на ответника в това производство, в случая, когато тези разноски са предизвикани в резултат на недобросъвестното му поведение и като е препятствана възможността на ответника по молбата за обезпечение на доказателствата сам да предяви нарочен отрицаателен установителен иск за обезпеченото с доказателства право да търси присъждането на разноските по чл. 209 ГПК; 2. Допустимо ли е предявяването на отрицателен установителен иск за липса на обезпечавано с доказателства субективно право, ако след приключването на производството по обезпечение на доказателства молителят е изоставил претенциите си, не ги поддържа и сам не предявява иск за съществуването на обезпеченото с доказателства правоотношение и може ли правният интерес от предявяването на такъв иск да се обоснове само...