Р Е Ш Е Н И Е№ 8гр. София, 18.02.2022 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

при участието на секретаря Д. Т.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 2016 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 260023 от 29.01.2021г. по гр. д. № 658/2020г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260042 от 25.09.2020г. по гр. д. № 2509/2019г. на Ловешки районен съд за допускане на съдебна делба между Н. Т. Б. и Р. Т. М. при равни квоти на ателие за творческа дейност, представляващо самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***** в [населено място], на [улица], етаж 6, с площ 42,21 кв. м., заедно с принадлежащото таванско помещение №1* и с 0,65737% идеални части от общите части на сградата.

Касационната жалба е подадена от съделителката Р. Т. М. чрез пълномощника адв. Д.. Поддържа се неправилност на съдебния акт и по-конкретно на изводите, че завещателното разпореждане на Т. М., направено в полза на жалбоподателката, не е произвело действие поради несбъдване на поставеното в него условие за „преждевременна и неестествена смърт” на завещателя.

Ответникът по жалбата Н. Т. Б. в писмения си отговор поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С определение № 60357 от 13.10.2021г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос: при ясно изразена воля в саморъчно завещание за наследяване на цялото имущество от определено лице, дали извършеното отбелязване „при преждевременна и неестествена смърт” съставлява условие, при сбъдването на което завещанието да произведе действие.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Двете съделителки са дъщери и наследници по закон на Т. М. М., починал през 2017г. Установено е и не се спори, че наследодателят е бил собственик на делбения имот и че към момента на смъртта си е разведен. Спорът е съсредоточен относно действието на представеното от Р. Т. М. саморъчно завещание от 21.10.1993г., с което наследодателят й завещава цялото си имущество „при преждевременна и неестествена” смърт; отразено е в завещателното разпореждане, че то се прави в полза на дъщеря му от първия брак и е продиктувано от дисхармоничните отношения във втория му брак, както и че при евентуален развод може да извърши промяна в наследствените отношения. Завещанието е оспорено от Н. Б. с възражение, че е нищожно на основание чл. 42, б. „в” ЗН поради изложения в него мотив за съставянето му - дисхармонични отношения във втория брак на наследодателя, който мотив не съответства на добрите нрави и справедливостта; поддържа се и възражение за несбъдване на условието, под което е направено завещанието, както и евентуално възражение по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството.

Въззивният съд е приел, че завещанието е съставено под условие - настъпване на насилствена, принудителна смърт на завещателя; условието се свежда до обстоятелствата, при които ще настъпи смъртта, което условие не е забранено от закона. Извършил е тълкуване на изявената в завещанието воля като е счел, че изразът „при преждевременна и неестествена” смърт несъмнено сочи на поставено условие, при сбъдването на което да прояви действие завещанието. Ако смъртта настъпи без проявление на посочените обстоятелства, то завещанието не поражда действие. По делото е приета медицинска експертиза, според която причина за смъртта на Т. М. е остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, развила се на базата на болестно състояние на сърдечния мускул, като няма данни за травматични увреждания или за насилие. С оглед на това съдът е намерил, че завещанието не проявява действието си, тъй като не се е сбъднало поставеното в него условие.

По-нататък съдът е посочил, че „преждевременната и неестествена” смърт не е мотив на завещателя да извърши завещанието, а е условие на завещателното разпореждане. Изразеният в завещанието мотив е един - това са дисхармоничните отношения във втория брак и този мотив не противоречи на добрите нрави, поради което не би могъл да обуслови нищожност на завещанието /ако то бе произвело действие/.

На основание на тези изводи съдът е допуснал делбата при равни квоти, въз основа на наследствените дялове, предвидени в закона - чл.5, ал.1 ЗН.

По основанието за касационно обжалване.

Поставеният за тълкуване правен въпрос е: при ясно изразена воля в саморъчно завещание за наследяване на цялото имущество от определено лице, дали вписаната от завещателя уговорка: „при преждевременна и неестествена смърт” съставлява условие, при сбъдването на което завещанието да произведе действие.

Вписването на условие в завещателното разпореждане е позволено от закона и няма ограничения за вида на завещанието /частно или общо/, нито относно вида на самото условие, което може да е отлагателно или прекратително, каузално или потестативно - чл. 17, ал.1 ЗН, съотв. чл.129 от ЗН /отм./. По отношение на условието са приложими общите правила на чл. 25 ЗЗД. Условието е модалитет/обуславящо волеизявление/ на сделката, който поставя правното й действие в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Настъпването на събитието може да зависи или да не зависи от волята на страните, но от сбъдването му ще зависи дали сделката ще породи правните си последици или дали вече възникналите последици ще бъдат заличени. Ако условието е отлагателно сделката ще породи правно действие само при сбъдването му. Ако условието е прекратително, докато не се е сбъднало, сделката има правно действие, но с настъпването на условието действието се прекратява, при това с обратна сила - чл. 25, ал.2 ЗЗД. Другото деление на условията - на каузални и потестативни е според това от какво зависи настъпването на условието; условието е случайно /каузално/ когато действието на сделката е в зависимост от бъдещо и неизвестно събитие, чието настъпване е израз на случайност, т. е. няма значение волята на никоя от страните; условието е произволно /или потестативно/ когато сбъдването на събитието зависи от волята на един от съконтрахентите; възможно е и смесено условие. Общо изискване към всички обуславящи волеизявления /модалитети/, включително за условието, е да съответстват на закона, на добрите нрави и да са възможни. Конкретно спрямо завещателните разпореждания ако условието е невъзможно завещателното разпореждане е нищожно на основание чл. 42, б.”в” ЗН. За да се определи дали вписаното в завещанието условие е невъзможно, е необходимо тълкуване на волята на завещателя по правилата на чл. 20 ЗЗД като се изхожда от целта на завещанието, обичая и добросъвестността, и отделните клаузи се тълкуват във връзка една с друга.

Предвид горните принципни разяснения следва да се приеме, че вписаната в завещанието клауза „при преждевременна и неестествена смърт” представлява условие на завещанието. Това условие не противоречи на закона, обичаите и добросъвестността, а също и не е невъзможно. То е каузално - сбъдването му е резултат на събитие, извън волята на завещателя. С оглед на значението му за действието на завещанието условието е отлагателно - завещанието ще произведе действие само при сбъдване на условието.

По касационната жалба.

От разрешението на правния въпрос следва извод, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Клаузата, съдържаща се в завещанието на Т. М., а именно: „след смъртта ми - /при преждевременна и неестествена/” представлява условие и то отлагателно по своя вид - завещанието да има действие само при сбъдването му. Този извод се налага както от буквалния прочит, така и при тълкуване на останалите клаузи в завещанието. От изразения в него мотив става ясно, че към момента на съставяне на завещанието завещателят е имал нехармонични отношения с втората си съпруга. Вероятно те са причина за страховете му от преждевременна и неестествена смърт, които са залегнали като условие на завещанието и преследваната от него цел е била съпругата му, а може би и дъщеря му от втория брак, да бъде лишена от наследство. Затова е направил завещателното разпореждане в полза на дъщеря си от първия брак. По-късно завещателят се е развел с втората си съпруга, но не е направил промяна в завещанието, каквото намерение е изразено в самото него. Тъй като е безспорно установено, че смъртта му не е била преждевременна и неестествена, то е явно, че поставеното в завещанието отлагателно условие не се е сбъднало и поради това завещателното разпореждане не може да породи правно действие.

Изложените от въззивния съд съображения по тълкуване на завещанието и уговорките в него са изчерпателни и напълно се подкрепят от настоящия състав. Предлаганото от жалбоподателката тълкуване на клаузата, че не цели ограничаване последиците на завещателното разпореждане, а напротив - иска да допълни характеристиките на настъпилата смърт, включващи преждевременна и неестествена такава, е нелогично и не съответства на мотива на завещанието. Поради това и не може да бъде възприето.

При липсата на завещание, което да произведе правно действие, то делбата на притежавания от завещателя имот следва да се допусне между наследниците по закон, както е постъпил въззивния съд.

Горните изводи обуславят оставяне в сила на обжалвания акт.

При този изход ответницата по жалбата има право на направените разноски за производството, които възлизат на 500лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260023 от 29.01.2021г. по гр. д. № 658/2020г. на Ловешки окръжен съд.

ОСЪЖДА Р. Т. М. от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 да заплати на Н. Т. Б. от [населено място], [улица], № 15-Б сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: