О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 91

София, 18.02.2022 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2380 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „С. С. ООД, чрез пълномощника му адв. Е. К. против решение № 190/08.03.2021 г. по в. гр. д. № 2857/2020 г. на Апелативен съд София, с което като е потвърдено решение № 3147 от 20.05.2020 г. по гр. д. № 4602/2019 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от „С. С. ООД срещу Д. Б. Н. и М. Б. Н. иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 09.11.2018 г. , с който ответниците са се задължили да продадат на ищеца 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.№ ..., к. л.... от кв..... по плана на [населено място], район Л., м. „В. С.“ с площ по скица от 1 229 кв. м., а по доказателствен нот. акт –...... кв. м. , при граници: [улица], [улица], ПИ....., ПИ ....., който имот е идентичен с описаното в доказателствения акт за собственост урегулирано дворно място, цялото с площ от 1 286 кв. м. , съставляващо парцел..... от кв...... по плана на [населено място], м. „В. С.“ , при граници съгласно нот. акт:шосето С.....-С., Й. Й., П. М. и С. С., заедно с жилище, разположено в западната страна на сградата, построена в имота, находящ се на адрес [населено място], [улица]/бивша „В.“/ № 82, състоящо се от една стая, кухня, баня-клозет и антре, със застроена площ от 37,90 кв. м., заедно с тераса от запад, с две мазета под жилището и гаража под терасата, заедно с 42,32/100 ид. ч. от общите части на сградата, ведно с второстепенна постройка, изградена на около 10,89 кв. м., заедно с всички подобрения и приращения в имота. С решението ищецът е осъден да заплати на ответниците разноски по делото в размер на 4 073 лв. за въззивното производство.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че в нарушение на чл.266, ал.3 ГПК - допуснати от първата инстанция нарушения на чл.146, ал.1, т.4 и ал.2 ГПК, въззивният съд не е допуснал направеното от въззивника доказателствено искане за прилагане към настоящото производство на гр. д. № 3165/2003 г. по описа на СГС, в което се съдържат релевантни за спора доказателства – заключения на вещо лице Хр.П., разрешение за строеж №.... от ..... г. за надстрояване, част от архитектурен проект-разпределение на трети етаж, на втори етаж, обяснителна записка на част Архитектурна на надстрояването на източния близнак от м. март 1993 г. и други. Нарушението на материалния закон се изразява в това, че неправилно съдът е приел, че въпросите за правото на собственост върху втори и подпокривен /трети/ етажи от сградата с идентификатор...... и техния статут били ирелевантни, а също така и изводите му относно статута на тези два етажа от сградата, които били в противоречие с чл. 56 и чл.58 ЗТСУ /отм./ и при превратно приложение на чл.92 ЗС. На следващо място се поддържа неправилност и необоснованост на изводите, че в предварителния договор липсвали изрични уговорки за продажба на процесните втори и трети етажи от сграда с идентификатор 68134.905.806.1., както и че ответниците по иска не се считали за собственици на тези два етажа. В последния продавачите изрично са поели задължение за прехвърляне и на всички подобрения и приращения в имота. Според касатора изводите на съда, че продавачите по предварителния договор са изправна страна, тъй като на 21.03.2019 г. купувачът неоснователно им е поставил ново условие за сключване на окончателния договор, както и че предварителният договор е бил развален, са неправилни и необосновани.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси: 1/ Следва ли изявлението за разваляне на договор да бъде ясно и недвусмислено изразено и сведено до знанието на другата страна; 2/ Следва ли страната, която твърди да е развалила едностранно договор, без да даде подходящ срок за изпълнение на другата страна, да докаже наличието на предпоставките за разваляне в тази хипотеза; 3/ В хипотезата на направено с отговор на искова молба волеизявление за разваляне на договор, следва ли страната да докаже по делото наличието на предпоставките за разваляне без даване на срок за изпълнение; 4/ Когато едната страна по предварителен договор прави възражение за неизпълнение от другата страна /и откаже затова да сключи окончателен договор/, има ли право другата страна, след възприемане на това възражение за неизпълнение, да развали договора; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да приложи чл.266, ал.3 ГПК при условие, че искът е отхвърлен от първоинстнационния съд поради недоказаност на факти, за установяването на които са направени своевременно искания за допускане на доказателства в първоинстнационното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения, свързани с непълнота или неточност на доклада; 6/ Длъжен ли е съдът да допусне своевременно направени доказателствени искания, когато същите са допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор; По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 120/31.07.2019 г. по гр. д. № 992/2018 г. на III г. о. и решение № 288 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на IV г. о.; по втори и трети въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 100/03.07.2012 г. по т. д. № 307/2011 г., решение № 52/01.09.2015 г. по т. д. № 538/2014 г. на II т. о., решение № 2/06.02.2020 г. по т. д. № 855/2019 г. на II т. о. и решение № 218/29.11.2016 г. по гр. д. № 1306/2016 г. на IV г. о.; по четвъртия материалноправен въпрос се твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с определение № 467 от 20.07.2010 г. по т. д. № 445/2009 г.; по пети и шести процесуалноправни въпроси се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.2 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, както и на практиката на ВКС - решение № 284/21.07.2010 г. по гр. д. № 378/2009 г. на IV г. о., решение № 224/02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на II г. о., решение № 417/12.07.2010 г. по гр. д. № 788/2009 г. на IV г. о., решение № 67/09.04.2014 г. по гр. д. № 4085/2013 г. , решение № 147/08.05.2014 г. по гр. д. № 5659/2013 г., решение № 249/16.10.2014 г. по гр. д. № 2251/2014 г. и решение № 92/03.04.2013 г. по гр. д. № 1147/2012 г. Твърди се и наличието на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК с обосновка, че като е стигнал до извод, че предварителния договор е развален от страна на продавачите, тълкувайки в този смисъл изявлението им „в случай че купувачът не подпише нотариалния акт за покупко-продажба, ние ще считаме това за отказ от предварителния договор“, въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение.

Насрещните страни - Д. Б. Н. и М. Б. Н., чрез пълномощниците си адв. С. и адв.Д.-Р., аргументират становища, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съгласно предварителния договор от 09.11.2018 г. ответниците са се задължили да прехвърлят на ищеца 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.№ ...., к. л..... от кв..... по плана на [населено място], район Л., м. „В. С.“ с площ по скица от 1 229 кв. м., а по нот. акт – 1 286 кв. м., с подробно описани граници, заедно със жилището, разположено в западната страна на сградата, построена в имота, находяща се на адрес [населено място], [улица], състоящо се от една стая, кухня, баня-клозет и антре, със застроена площ от 37,90 кв. м. / с идентификатор ....../, заедно с тераса от запад, с две мазета под жилището и гаража под терасата, заедно с 42,32/100 ид. ч. от общите части на сградата, ведно с второстепенна постройка, изградена на около 10,89 кв. м., заедно с всички подобрения и приращения в имота срещу продажна цена в размер на 130 000 евро, която ищецът се е съгласил да заплати на двете продавачки – по 1/2 за всяка от тях, както следва: 10 % от сумата в деня на подписване на предварителния договор, която част от сумата има и функцията на задатък по сделката, а остатъкът от 90% от продажната цена – в деня на сключване на окончателния договор, което е договорено да се осъществи в срок до 21.03.2019 г. Приел е за установени и следните факти и обстоятелства: на 28.02.2019 г. страните са се явили пред нотариус за сключване на окончателния договор, но по взаимно съгласие са отложили сключването на окончателния договор за 21.03.2019 г.; на 07.03.2019 г. продавачката М. Б. Н. се е явила пред нотариус К. и е представила и предала за съхранение оригиналите на документите, необходими за сключване на прехвърлителната сделка по нотариален ред, с изключение на оригинала на нот. акт за дарение на недвижими имоти от 21.07.2017 г. и на скица и данъчна оценка на второстепенната постройка с посочена площ по нот. акт или удостоверение, че същата е съборена, за които документи продавачката е поела задължение да представи допълнително за нотариалното оформяне на сделката; на 21.03.2019 г., страните по предварителния договор са се явили пред нотариус К. за сключване на окончателния договор, като продавачите са представили останалите изискани от нотариуса документи, необходими за сключване на сделката по нотариален ред и са изразили готовност за сключване на окончателен договор с предмет, съвпадащ изцяло с този на предварителния договор, и при уговорената в последния продажна цена; на тази дата, ищецът в качеството си на купувач е поставил непредвидено в предварителния договор условие за сключването на окончателен договор, а именно-подписване от продавачите на анекс към предварителния договор в срок от три дни, т. е. на 25.03.2019 г., с който да се задължат да му прехвърлят и собствеността върху 1/2 ид. ч. от втори и подпокривен /трети/ етаж на жилищната сграда с идентификатор ......, построена в същия поземлен имот в срок до 20.06.2019 г. срещу заплащане на сумата от 5 000 евро - разноски по набавянето на необходимите документи за сключването на окончателен договор, в срок до 20.06.2019 г., като в съставения от нотариуса констативен протокол изрично е отразено, че по отношение на имот с идентификатор ........., находящ се в същия поземлен имот между страните не е имало уговорка за продажба и той не е предмет на предварителния договор; на същата дата продавачите са изразили становище, че са изпълнили всички поети по предварителния договор задължения и са готови за сключване на сделката, а отправеното от купувача предложение относно сграда с идентификатор...... е оферта за сключване на нов предварителен договор, който е извън предмета на вече сключения такъв, като са направили и изявление в случай, че купувачът откаже да подпише нотариалния акт по отношение на имотите, предмет на предварителния договор от 09.11.2018 г., ще считат това за отказ от предварителния договор. По отношение на влязлото в сила решение от 21.05.2010 г. по гр. д. № 3165/2003 г. по описа на СГС, постановено в производство по съдебна делба, в което е участвал като страна Б. Д. Н. - праводател на ответниците, и с което е отхвърлен иска за делба на триетажна жилищна сграда, въззивният съд е приел, че с това решение не се формира сила на пресъдено нещо по въпроса чия е собствеността върху отношение на имота, предмет на делбата, както и че доколкото обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират само върху спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, то той не е обвързан от констатациите на делбения съд в мотивите на решението относно правото на собственост върху сградата с идентификатор ........ Приел е за установено, че вторият и третият етаж съставляват части от самостоятелна жилищна сграда с идентификатор, построена в същия поземлен имот, при условията на свързано застрояване с жилищната сграда с идентификатор....... – собственост на ответниците и част от предмета на предварителния договор, както и че строителството й е реализирано след извършване на делба от 1984 , с която съсобствениците на дворното място са поделили собствеността върху съществуващите в поземления имот сгради, и източната сграда-близнак е била поставена в дял на Н. Н. Н.. При така установените факти, въззивният съд е приел от правна страна, че в процесния предварителен договор липсва уговорка за прехвърляне на собствеността на втори и трети етажи от жилищна сграда с идентификатор......., тъй като същите не са описани в договора нито като отделни самостоятелни обекти от сградата, нито като реално обособени части от сградата, т. е. не са индивидуализирани по несъмнен начин, както това е сторено по отношение на жилището, гаража и паянтовата постройка в поземления имот, а изразът „заедно с всички подобрения и приращения в гореописания имот“ е тълкувал, че се отнася до подобрения и приращения в имота, които нямат самостоятелен режим на собственост, а следват собствеността на главните вещи – поземления имот или сградите с идентификатори....... и........ При липса на валидно сключен предварителен договор с предмет втория и третия етаж на сградата с идентификатор ..................., в патримониума на ищеца не е възникнало потестативното право да иска сключването на окончателен договор за покупко-продажба на тези обекти. Наред с това съдът е приел, че купувачът по предварителния договор е неизправна страна доколкото с поведението си е станал причина да не бъде сключен окончателния договор на 21.03.2019 г., поставяйки на купувачите ново условие за сключване на окончателния договор, което не е било предвидено в предварителния договор и което не е било прието на продавачите. По отношение на продавачите по предварителния договора е прието, че последните са изправна страна, тъй като са изпълнили задълженията си по него, поради което за тях е възникнало правото да развалят едностранно договора на основание чл.87, ал.1 ЗЗД, което те са сторили, отправяйки писмено волеизявление до купувача на 21.03.2019 г. - обективирано в констативния протокол, изготвен от нотариуса, че в случай че купувачът не подпише нотариалния акт за покупко-продажба, ще считат това за отказ от предварителния договор. Въззивният съд е приел, че макар и непрецизно формулирано, от изявлението на продавачите може да се извлече по несъмнен начин, че то има характер на волеизявление за разваляне на договора в случай, че купувачът не изпълни задължението си до края на работния ден на 21.03.2019 г., който е и последен ден на уговорения срок за сключване на окончателен договор.

При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения:

Първият повдигнат въпрос отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване, но няма претендираното от касатора значение, тъй като не е налице твърдяното противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката, обективирана в посочените решения на ВКС, според която за да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки по чл.87, ал.1 ЗЗД – с предоставяне от изправната страна на подходящ срок за изпълнение или чрез безусловно изявление за разваляне на договора при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението или при уговорка за изпълнение непременно в определено време. Във второто решение е даден отрицателен отговор на въпроса дали е необходимо в предупреждението си по чл.87, ал.1 ЗЗД кредиторът да включи изрази като „разваляне“, „прекратяване“ или пък да се позове на нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД, за да се приеме, че същото е произвело действие, т. е. достатъчно е волята да бъде недвусмислено изразена. В конкретния случай, с оглед изявленията на продавачите обективирани в протокола от 21.03.2019 г., въззивният съд е приел, че последните са изразили изрично волята си, че поради неизпълнение на задължението на купувача да сключи окончателен договор на уговорената между тях последна възможна дата, упражняват правото си да развалят предварителния договор. Несъгласието на касатора с този извод на въззивния съд, не е основание за допускане на касационно обжалване на решението.

Въпросите относно наличието на предпоставките за разваляне на договор от кредитора без даване на подходящ срок за изпълнение, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдържат твърдение за факт, който не се установява по делото, а именно разваляне на договора без даване на срок. В конкретния случай въззивният съд не е приел, че продавачите са развалили договора в хипотезата на ал.2 на чл.87 ЗЗД - без даване на подходящ срок за изпълнение на длъжника и съответно не е изследвал налице ли са били предпоставките за това, предвидени в посочената разпоредба. Напротив, съдът е приел, че в последния ден на уговорения срок за сключване на окончателен договор, продавачите са заявили, че имат готовност на сключат сделката и са предупредили купувачът, че ако откаже да подпише нотариалния акт на този ден /21.03.2019 г./ ще приемат, че последният се отказва от сделката. Тълкувайки волеизявленията на продавачите, отразени от нотариуса, въззивният съд е приел, че с изтичането на работния ден на 21.03.2019 г., е настъпило разваляне на сключения между страните предварителен договор след упражнено право по чл.87, ал.1 ЗЗД от изправната страна, т. е. достигнал е до извод, че дадения от продавачите срок за изпълнение на задължението на купувача да подпише нотариалния акт, е подходящ.

Четвъртият въпрос също не покрива общия критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска. Съдът е приел, че продавачите са изправна страна по предварителния договор, доколкото са изпълнили всичките си задължения по него, а в деня на изповядване на сделката ищецът е поставил ново условие за подписване на окончателен договор, което не е било включено в предварителния договор и именно с тези си действия е станал причина да не бъде сключен окончателен договор, т. е. той е неизправната страна в облигационното отношение, поради което за продавачите е възникнало правото на едностранно разваляне на предварителния договор, поради неизпълнението му от страна на купувача, което последните са сторили, като са отправили писмено волеизявление до него, обективирано в съставения на 21.03.2019 г. от нотариуса протокол за констатиране на обстоятелство, че в случай на отказ да подпише нотариалния акт по отношение на имотите, които са предмет на предварителния договор за покупко-продажба, продавачите ще считат, че купувачът се отказва от сключване на сделката.

Повдигнатите процесуалноправни въпроси също не обуславят допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията по т.2 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респ. извършването на непълен доклад, представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Когато страната се позове във въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд, ако ги прецени за основателни, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай във въззивната жалба на ищеца липсват оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото /такива са наведени за първи път едва в касационната жалба/, поради което за въззивния съд не е имало задължение да дава указания за възможността на страната да ангажира доказателства, които е пропуснала да поиска пред първата инстанция поради непълен доклад на делото във връзка с възражението си. С въззивната жалба ищецът е поискал събиране на доказателства пред въззивната инстанция в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК – допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да допусне и събере поисканите от ищеца доказателства, за които се поддържа, че са относими към спора. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от въззивника процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането за прилагане към делото на гр. д. №3165/2003 г. по описа на СГС, приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за делба на недвижим имот – триетажна жилищна сграда-източен близнак, като е посочил, че искането цели установяване собствеността върху идеални части от втори и трети етаж от източната част на жилищната сграда – близнак, построена в процесния имот, които обаче не са предмет на предварителния договор за покупко-продажба. Останалите доказателствени искания също са оставени без уважение по съображения, че с тях се цели установяване на обстоятелства, които са неотносими към спора по чл.19, ал.3 ЗЗД, доколкото ид. части от втори и трети етаж от източната сграда, построена в имота, не са предмет на сключения между страните предварителен договор. Несъгласието на страната с направената от съда преценката за неотносимост към предмета на делото на посочени от страната доказателства, не може да обуслови допускане на касационно обжалване, доколкото проверката за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, би могла да се извърши едва в производството по чл.290 ГПК.

Противно на твърденията на касатора в конкретния случай не се разкрива хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС „очевидната неправилност“ се разглежда като квалифицирана форма на неправилност, отнасяща се само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт и е обусловена от наличие на видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост. Очевидно неправилен ще е съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и в случаите когато са нарушени основни правила на съдопроизводствения ред или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предполага обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност следва да се извежда от мотивите на съдебния акт и не предполага проверка на материалите по делото с обсъжданото в мотивите. В конкретния случай от мотивите на обжалваното решение не се разкрива твърдяната от касатора явна неправилност поради неправилно тълкуване на волеизявлението на продавачите, обективирано в протокол за констатиране на обстоятелство, съставен от нотариуса на 21.03.2019 г.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване.

На насрещните страни по касационната жалба следва да се присъдят поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, които са в размер на 4 000 лв. – за ответницата Десислава Н. и 500,00 лв. – за ответницата М. Н..

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 190/08.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 2857/2020 г. по описа на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА „С. С. ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Б. Н., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], офис №1 – адв. О. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 4000,00 лв. - разноски за настоящото производство.

ОСЪЖДА „С. С. ООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Б. Н., ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1– адв. К. Д.-Р., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 500,00 лв. - разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: