О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 56

Гр. София, 18.02.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3139 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба с вх.№ 32989 от 02.04.2021 г., подадена от И. С. К. и Й. С. К. чрез адвокат П. Т. от САК, която е насочена против въззивно Решение № 10197 от 25.02.2021 г. на Апелативен съд - София, ГК, Х състав, постановено по в. гр. д. № 2590/2019 г.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Искането за допускане на обжалването се поддържа по въпроса „Как следва да се разреши конкуренцията между чл. 17, ал. 2 ЗЗД и чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) при фактическо развитие на отношения по прехвърляне на право на собственост по привидна сделка и последващо прехвърляне на собствеността в хипотезата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД и съдебно решение по предходна съдебна делба, при която е приложим чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) ? В случай, че прехвърлителят на имота не е станал негов собственик (както визира чл. 288, ал. 7 ГПК, отм.) поради неизпълнено задължение за заплащане на паричното уравнение на останалите съделители, то може ли той да прехвърля такова право на собственост ? – с довод, че произнасянето на ВКС е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл....