Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.1 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Елма 2014“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С. З, ул.С. С, №83, ет.6, ап.25, представлявано от П.П-управител, срещу решение №94/03.04.2019 г., постановено по адм. д.№605 по описа на Административен съд гр.С. З за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16002418000165-091-001 от 17.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №565/28.09.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ОДОП/ гр. П.. С ревизионният акт на „Елма 2014“ ЕООД са установени задължения в размер на 7 065.01 лв. и лихви за забава в размер на 1016.66 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит.

Според твърденията на касатора, решението е неправилно и необосновано, тъй като изводите на съда са в противоречие с опитните правила при извличане на правните последици от преценката на доказателствата. Съдебният акт е постановен в нарушение на ЗДДС и при съществени нарушения на съдопроизвоствените правила.

Не са ценени като доказателства, макар да не са оспорени от органите по приходите, представените още в хода на ревизията протоколи образец 19, както и осъщественото плащане във връзка с услугите.

Неправилно по делото е разпределена доказателствената тежест, тъй като в нарушение на правилата по чл.146, ал.1, т.3, т.4 и т.5 от ГПК не е указано кои права и обстоятелства се признават за установени и кои се нуждаят от доказване. В тази връзка следва да се отбележи, че между страните никога не е бил спорен въпросът дали процесните СМР съществуват.

В атакувания съдебен акт, не са анализирани всички доказателства и не са направени изводи по същество на спора. Решението съдържа в себе си преразказ на извършените от органите по приходите процесуални действия и изводите направени от Директора...