Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Р. Хайруллах, [гражданство], [населено място], Специален дом за временно настаняване на чужденци, срещу Решение №75 от 15.02.2019 г. на Административен съд, гр. Х., постановено по административно дело №1234/2018 г.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Хайруллах срещу Заповед №272з-2962 от 23.11.2018 г. на началника на група „Миграция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Х., с която на основание чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) му е приложена принудителна административна мярка „връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – Р. Хайруллах, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон като не е отчел липсата на всички необходими реквизити и основания за издаването й. Неправилен счита и извода на съда за спазване от органа на процедурата по издаване на заповедта. Съдът не е отчел, че органът е нарушил чл. 35 АПК, тъй като не му е съобщено за започването на производството и не му е предоставена възможност да вземе становище. Неправилен счита и извода, че в случая предоставянето на срок за доброволно напущане би препятствало процедурата по връщане.
В представена по делото писмена защита мотивира доводите си с Препоръка (ЕС) 2017/2338 на Комисията от 16 ноември 2017 година за създаване на общ Наръчник за връщането, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнение на задачи, свързани с връщането (Препоръка 2017/2338) и на самия Наръчник за връщането като сочи, че органът не е уточнил страната на връщане.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се...