О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1756
[населено място], 05.06.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. И.
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 2270 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт А. С., обжалва решение № 300 от 12.07.2024 г. по в. т.д. № 219/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, 2 търговски състав, в частта, с която е потвърдено решение № 24 от 17.1.2024 г. по т. д. № 7/2023 г. на Окръжен съд – С. З. с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на Т. П. Б., представляван от неговата майка и законен представител С. Е. П., сумата над 20 000 лв. до присъдената сума 45 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му телесни увреждания при ПТП, настъпило на 07.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2020 г. до окончателното изплащане и сумата над 6 358,34 лв. до присъдената сума от 12 716,68 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за операция, лечение и болничен престой в болница „Американ“ - Турция, причинени от ПТП на 07.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба сочи основания за отмяна на решението на въззивния съд, на основание чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК като според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Счита, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди при неотчитане на всички релевантни обективни критерии за справедливост е основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:
1.Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?
Излага съображения, защитавайки тезата, че икономическият принос на увредения за семейството и обществото е обективен критерий, който е от значение за определяне на точния размер на следващото се обезщетение. Според жалбоподателя болката и страданието от телесни увреждания не могат да бъдат овъзмездени с определена сума пари. Излага подробни съображения.
2.При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?
3.Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?
Счита, че по поставените правни въпроси е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се противоречие на постановеното въззивно решение с: ППВС 4/23.12.1968 г.; решение № 93/23.06.2011 г. на по т. д. 0566/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение № 73/27.05.2014 г. по т. д.№ 3334/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 101/03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение № 4/03.08.2015 г. по т. д. № 40/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС; решение № 223/13.04.2017 г. по т. д. № 2273/2015 г. на ВКС, II т. о.
Освен това сочи наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Правните въпроси се явявали от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото разглеждането им допринасяло за преодоляване на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика в обжалваното решение, която евентуално ще бъде премахната по пътя на касационно разглеждане на делото по същество. Приносът в тълкуването щял да осигури разглеждане и решаване на настоящето дело според точния смисъл на законите и щял да създава съдебна практика по прилагането им, което формирало общо правно основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. П. Б., представляван от своята майка и законен представител С. Е. П., чрез адвокат Е. Е., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Адвокат Е. претендира разноски, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е бил сезиран с въззивна жалба от застрахователя, който е обжалвал решението на първоинстанционния съд по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в частта над присъдените 20 000 лв до 45 000 лв, която сума жалбоподателят е бил осъден да заплати на ищеца Т. П. Б., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 6 358,34 лв до присъдения размер от 12 716,68 лв, обезщетение за имуществени вреди, които вреди са причинени на пострадалия в пътно-транспортно произшествие, реализирано на 07.09.2020 г. Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска на пострадалия за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 45 000 лв до 50 000 лв решението на въззивния съд не е обжалвано.
Въззивният съд е приел, че ищецът е пострадал, като е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени вреди, получени като пряка и непосредствена последица в резултат на ПТП, реализирано на 07.09.2020 г.
Въззивният съд е възприел, че въззивната жалба на застрахователя обхваща нарушение на материалния закон съгласно чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и обосноваността на първоинстанционното решение. Предвид изложените оплаквания, въззивният съд е приел, че между страните пред първоинстанционния съд е установено, че застрахователят на основание сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, отговаря за вредите, причинени от водача на автомобила при неговото управление в ПТП на 07.09.2020 г. на автомагистрала „Марица“. Прието е установеното от първоинстанционния съд, че водачът на автомобила е извършил виновно и противоправно деяние, както и конкретният механизъм на пътно-транспортно произшествие. Също така, с оглед на обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от ищеца за разликата над 45 000 лв до 50 000 лв, с оглед уваженото възражение за съпричиняване, направено от застрахователя, са възприети изводите на първоинстанционния съд относно наличието на съпричиняване в размер на 10 %. Възприет е изводът, че съпричиняването е причинено от неправилно използване на обезопасителна система за превозване на деца, поради неправилно закрепване на столчето към седалката на автомобила и поради непоставяне или неправилно поставяне на предпазни колани на детето в столчето, както и че уврежданията на Т. не биха се получили, ако би бил закрепен по правилен начин в детско столче, столчето не би се отделило от купето на автомобила и не би получил термичните изгаряния, подробно описани, както и линеарни фрактури в областта на черепните кости. Контузиите в областта на мозъка, корема, охлузванията на главата биха могли да се получат и при правилно поставяне на столчето. Определено е, че майката като законен представител не е спазила разпоредбите на чл. 137 в и чл. 137 г от ЗДвП, като не е осигурила правилно поставяне на обезопасителните системи, пътувайки с детето и това е обусловило извод, че е налице съпричиняване, като следващото се обезщетение следва да се намали с 10 %.
Въззивният съд е взел предвид, че Т. П. Б., малолетен, действащ чрез своята майка и представител, е предявил пред съда иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживените болки и страдания от нанесените му телесните увреждания. Съдът е установил вида на уврежданията, както и че същите са в причинна връзка със соченото пътно-транспортно произшествие. С оглед приетата по делото СМАТЕ въззивният съд е приел, че бебето на 6 м (пострадалото лице, ищец пред първоинстанционния съд) е пострадало при описаното ПТП и е получило следните увреждания: термични изгаряния трета степен в лява коремна област, задна повърхност на ляв долен крайник и ляво стъпало. Наличие на екскориации в областта на главата, наличие на линеарни фрактурни линии в областта на черепните кости-фронтална и париетална, контузия на мозъка, контузия в областта на корема. Установените и описани в медицинската документация травматични увреждания отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и действието на горещи химически течности и могат да бъдат получени при процесното пътно-транспортно произшествие. Прието е, че непосредствено след хоспитазицаията на 07.09.2020 г. било проведено интензивно лечение и мониторинг на жизнените показатели на детето. На 11.09.2020 г. детето било постъпило в Клиниката по пластично-възстановителна хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, [населено място], където на 17.09.2020 г. била извършена ексцизия и свободна кожна пластика на 7 % от доразалната повърхност на ляво ходило, ляво бедро, подбедрица и абдоминалната област, с донор – дясно бедро и дясна подбедрица (т. е. взети тъкани от дясното бедро и дясната подбедрица). На 05.10.2020 г. детето било постъпило повторно в Клиниката по пластично възстановителна хирургия по повод отхвърляне на част от трансплантите след свободна кожна автотрансплантация. На 07.10.2020 г било извършено щателно почистване на хипогастриум-коремна област и двата долни крайника и хирургична обработка на раните.
На 28.09.2022 г. детето било постъпило в болница „Американ“ – Турция в клиника по пластична, реконструктивна и естетическа хирургия, където била извършена оперативна интервенция Z-пластик по повод уплътняване на кожата в доразалната област на лявата колянна става, за да се преодолее невъзможност детето да си разгъне коляното в пълен обем. Прието е, че това хирургично лечение в посочената болница в Турция е било необходимо и изпълнено по всички алгоритми на медицинската практика. Възприети са изводите на вещото лице, че лечението след термични изгаряния, трета степен е с много рискове като: отхвърляне на донорния участък, инфекция, сепсис, оформяне на бридове и участъци от груба кожа. Това оперативно лечение било наложително с оглед очакваните усложнения и отхвърляне на част от донорска кожа, по-късно и оформяне на брид в областта на задколянната ямка от външната страна и невъзможност детето да си разгъне коляното в пълен обем. Освен оперативното лечение е имало и продължително лечение в домашна обстановка, с полагане на грижи от страна на близките и след изписване от болничното заведение. С оглед показанията на свидетелите, въззивният съд е направил извод, че по време на домашното лечение детето е търпяло множество неудобства, свързани с направата на превръзки на засегнатите места, болки и сърбеж на кожата.
Прието е, с оглед извършения от вещото лице преглед, че след всички операции детето е в добро общо състояние, с добре развика психомоторика, ходи самостоятелно, без дефицит в походката, на коремната стена, в ляво от пъпа е установен овален участък от груба, неравна кожа, с размери около 20 см. По средната трета на лявото бедро по предната вътрешна повърхност, както и по външната повърхност на левия крайник се установявали наличието на същата кожа както и наличието на такава по тръбната повърхност на лявото ходило. В областта на дясното бедро също има белези, с оглед вземане на донорска кожа. Взети са предвид прогнозите на вещото лице за бъдещото развитие на бебето, че може да се наложи нова пластична операция, с оглед белезите от донорска кожа и груба кожа, като е възприето, че ако има допълнителни операции това ще е свързано с нови болки, болничен престой, лечение, възстановяване.
Прието е, че лечението в Клиниката по пластично-възстановителна хирургия при УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив било адекватно и професионално. Наличието на усложнението, което е възникнало било с оглед детската кожа, която била с изразена тенденция да образува цикатрикси и бридове, както и това усложнение съответства на дълбокото засягане на кожата при изгаряне трета степен, засягане на кожа, подкожие, подлежащи тъкани. Направен е извод, че това не е свързано с неправилно третиране в лечебното заведение или грижи от близките.
С оглед операцията на бебето в болница „Американ“ – Турция е възприет извода на вещото лице, че тази операция е била необходима, целта е била да се осигури разгъване в областта на лявата колянна става, която не се разгъвала, предвид усложненията при зарастване на кожата в тази област. В случай, че не би се извършила тази манипулация, тя би довела до трайна контрактура в областта на коляното с всички произтичащи усложнения. Операцията би могла да се извърши и в България. Натрупването на кожа или други физиологични и морфологични изменения върху изгорените участъци на левия крак на пострадалото дете били съответни за крехката възраст и склонността към хипер гранулации, груби цикатрикси и келоиди, както и дълбокото засягане на съответните участъци. Натрупването на кожа върху изгорените участъци на левия крак на пострадалото дете са в причинно-следствената връзка с настъпилите от ПТП телесни увреждания.
Предвид заключението на вещото лице-счетоводител е установен размерът на заплатената сума по сметка на болница „Американ“ – Турция за описаните операции. Приета е основателността на претенциите като е прието, че е основателен иска в обжалваната част над 6 358,34 лв до 12 716,88 лв.
Установено е, че телесните увреждания на пострадалия се изразявали в термални изгаряния от трета степен на няколко области на тялото-коремна област, ляво бедро, лява подбедрица и ходило, охлузвания по главата, линеарни счупвания на черепни кости, контузия на мозъка, контузия на корема. Направен е извод, че счупването на черепните кости и контузията на мозъка са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК. Тази опасност не се е реализирала, благодарение на оказаната високо специализирана медицинска помощ. Термично-химичните изгаряния в описаните области са били от трета степен и са били оперативно обработени с поставяне на автотрансплантанти, които 20 дни след това са били отхвърлени от организма и се е наложило повторна трансплантация, оперативно на автотрансплантант. В процесния случай тези увреждания са осъществили медико-биологичния квалифициращ признак обезобразяване на други части на тялото. Контузията на корема е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Преценени са и данните за вида, характера и броя на телесните увреждания на пострадалото бебе, което е било в тежко състояние по време на лечението и след оперативния период, като последният е бил съпроводен от интензивни болки и сърбеж на увредените места по тялото. Отчетено е, че пострадалият е бил на изключително ниска възраст, 6 месеца, като изцяло е бил зависим от майка си и нейните грижи. Поради това е било наложително постоянно присъствие на възрастен, който да успокоява детето и да се грижи за него. Прието е, с оглед експертизата и свидетелските показания, че детето е било в изключителен стрес и от отделянето от майка си, която също пострадала тежко в произшествието и не можела да се грижи за бебето. Грижа за пострадалото бебе полагали бабата и бащата. Детето е получавало лекарства за болките и за стреса от отделянето от майката. Отделянето на бебето от майката е отчетено като изключително стресогенен фактор, влияещ на психиката на детето както към момента на увреждането, така и след него, поради формиране на психиката на детето в отсъствие на майката в тази ранна възраст. Тези изводи са основани на заключение на вещо лице и свидетелски показания.
Въззивният съд е извършил преценка и на белезите от травмираните участъци от тялото: по коремната стена в ляво от пъпа, където имало овален участък от груба, неравна кожа с размери около 20 см, по средната трета на лявото бедро по предната вътрешна повърхност, както и по външната повърхност на левия долен крайник, наличието на същата кожа, както и наличието на такава по тръбната повърхност на лявото ходило. С оглед медико-биологичните признаци тези белези както вече бе посочено, са определени като обезобразяващи. Преценено е също така, тези увреждания ще доведат до травми при детето, ще влияят в отрицателна насока на психоемоционалното му състояние в подрастваща възраст, когато формира представа за себе си и изгражда емоционална връзка с околните.
Въззивният съд е взел предвид, че законодателят е определил лимит на отговорността за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане или смърт в разпоредбата на чл. 492, ал. 1, т. 1 от КЗ от 10 420 000 лв. за всяко застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който лимит очертавал и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди. Въззивният състав се е съобразил също с обективните критерии на чл. 52 от ЗЗД относно принципа за справедливо обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищеца Т. Б. - 6 месеца към момента на настъпване на ПТП на 07.09.2020 г., икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия справедливост, което намирало израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вида, характера и броя на телесните увреждания на пострадалото дете, което е било в тежко състояние по време на лечението и след оперативния период, като последният е бил съпроводен от интензивни болки и сърбеж на увредените места по тялото. Поради това въззивният състав е намерил, че в процесния случай справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за понесените от детето Т. Б. неимуществени вреди, болки, страдания и психически стрес било в размер на сумата 50 000 лв. Зачетено е, че липсва обжалване в частта до 20 000 лв, поради извършено плащане на сумата след постановяване на решението от първоинстанционния съд и преди подаване на въззивната жалба, както и за разликата над 45 000 лв до напълно предявения размер от 50 000 лв.
С оглед направеното в срок възражение за съпричиняване и изложените доводи във въззивната жалба, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за определяне на по-голям от вече определения от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от 10 %. За да направи този извод въззивният съд е възприел заключението на изслушаната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, съгласно които в протокола за оглед на местопроизшествието и в протокола за оглед на лекия автомобил имало данни за наличие на система за обезопасяване на деца, детско столче, без да са описани марка и модел, отговарящо на изискванията група 0/0+, предназначено за деца до 13 кг. Системата за обезопасяване на деца отговаряла на нормативните изисквания в зависимост от теглото, за да се използва за превозване на пострадалото бебе, 6 месечно. Автомобилът бил с дясно управление на волана. С оглед констатираните увреждания от вещите лица с използване на протокола за оглед и снимковия материал към него, е прието, че автомобилът е получил силни деформации, концентрирани в предна дясна част на автомобила, като са засегнати двигателен отсег, елементи на предно окачване, деформирани са рамките на вратите и тавана като най-големите деформации са в предната дясна част на автомобила. В материалите имало данни, че всички пътници са изпаднали от автомобила. Една от пътничките, на предната лява седалка била намерена извън обърнатия по таван автомобил, затисната от него, откъм лявата страна. Майката на бебето, пътник на задната дясна седалка била намерена извън обърнатия по таван автомобил в близост до него на около 1 метър, откъм дясната му страна. Бебето Т. Б., бебе на 6 м, пътник на задната лява седалка бил намерен извън обърнатия по таван автомобил, откъм лявата му страница, затиснат от него, в областта на предния капак. Имало данни, че детето било поставено в детско столче. Възприет е категоричният извод, че детското столче не е закрепено и е било поставено в лявата част на задната седалка. Видът, характерът и степента на телесните наранявания на детето били получени при незакрепена към седалката на автомобила обезопасителна система за деца и при непоставени или неправилно поставени обезопасителни колани. В случай, че биха били поставени колани и правилно поставена системата, детето би останало в купето, закрепено за детското столче, а то закрепено за седалката на автомобила. Т. Б. не би получил термичните изгаряния, както и линеарните фрактури в областта на черепните кости. Контузиите в областта на мозъка, корема, охлузванията на главата можело да бъдат получени в купето, липсвала причинна връзка между непоставянето на обезопасителна система и уврежданията. Линеарните фрактури в областта на черепните кости свидетелствали за удар в твърд тъп предмет или притискане на черепните кости, изгаряния в областта на тялото били причинени в разлятото масло и антифриз, т. е. ако бебето Т. не бил напуснал купето на автомобила, вероятно нямало да получи тези увреждания.
При анализ на поведението на водача на лекия автомобил и осъществения принос за настъпване на увреждането, въззивният съд е взел предвид, че отговорността на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението била значително по-голяма от тази на пътниците пешеходците или велосипедистите, това произтичало от качеството на моторното превозно средство като източник на повишена обществена опасност, който може да нанесе много по-тежки увреждания, отколкото другите участници в движението. Посочени са изводите на първоинстанционния съд, че съгласно т. 7 от ППВС 17/63 г. е застъпено становището, че обезщетението за вреди се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването им като е от значение причинната връзка между поведението на пострадалия и противоправния резултат. Също така е налице позоваване на разясненията в т. 7 от Тълкувателно решение 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и е посочено разрешението, дадено то първоинстанционния съд, че ищецът чрез неговата майка не е спазил разпоредбите на чл. 137 в и чл. 137 г от ЗДвП, като е пътувал в система за обезопасяване, която не е била монтирана според правилата. Въззивният съд е изложил мотиви, че решението на първоинстанционния съд относно определения процент на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, следва да се зачете като влязло в сила. При анализ на доказателствата и съпоставяне на деянието на водача на лекия автомобил е приел, че не може да има по-висок обем съпричиняване. Допълнително е изложил аргументи, изразяващи становището му, че в тази хипотеза не би могло да има съпричиняване, тъй като грижата за използване на обезопасителната система е вменена на родител и детето не би могло допринесе за вредите.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.
Поставеният първи въпрос в изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, не кореспондира с мотивите на въззивния съд и с предмета на делото. Предмет на търсената искова защита е предявеният пряк иск на пострадало лице срещу застраховател за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и обезщетение за неимуществени вреди, от причинените болки и страдания, на малолетно дете, на 6 месеца. Сочените от касатора критерии, които според него следва да се съобразят относно икономическия принос на увредения към семейството и обществото, не кореспондират с установените факти в процеса относно уврежданията на малолетното дете, което е в бебешка възраст. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение касаторът следва да обоснове правен въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. Поставеният първи правен въпрос не е включен в предмета на спора и с него касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. В производството пред първоинстанционния съд е заявена имуществена претенция, но тя е свързана с разходи за лечение и поставеният правен въпрос не кореспондира с предмета на делото.
Следва да се посочи изрично, че при тълкуването на чл. 45 от ЗЗД в теорията и в задължителната практика на ВС - ППВС 4/68 г., е прието, че подлежат на обезщетяване всички вреди, които могат да бъдат имуществени и неимуществени. В случаите на телесно увреждане, засягане на физическата цялост, пострадалият понася болки и страдания, които обуславят засягане на психиката на увреденото лице, засяга по негативен начин духовната сфера на физическото лице. Именно тези болки и страдания е справедливо да бъдат обезщетени, с оглед правилото, предвидено в чл. 52 от ЗЗД. Непозволеното увреждане може да причини и имуществени вреди, изразяващи се в лишаването на едно физическо лице от възможността да полага труд и да получава трудово възнаграждение, а след това и в извършването на разходи за възстановяване на здравето. Поставеният от касатора правен въпрос не е съобразен с така посоченото тълкуване в задължителната практика на ВКС на чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по поставения първи правен въпрос.
По отношение на формулираните втори и трети правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че съгласно задължителната практика на ВС, обективирана в т.II от ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС, понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост. В този смисъл е трайната практика на ВКС, изразена в множество решения: решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 2143/2014 г., І т. о., решение по т. д. № 2908/2015 г., І т. о. решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение 97 от 13.11.2017 г. по гр. д. 60 239/16 г., 4 ГО на ВКС. Също така при определяне на точния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, което да отразява разбирането на обществото за справедливост, като спомагателен несамостоятелен критерий следва да се прецени нивото на икономическо развитие в страната към момента на увреждането, чийто промени намират израз в нивата на застрахователно покритие. Израз на това виждане са следните решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о.
В случая, при разглеждане на спора по делото въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС и ВКС, и с поставените втори и трети правни въпроси, касаторът не е обосновал допълнително основание за допускане на касационно обжалване. При разрешаване на поставените правни въпроси, въззивният съд е преценил всички обективни факти, определящи обема на вредите, релевантни за точния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е преценил всички факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на психичните преживявания, физическите болки и тяхното отразяване върху емоционаното състояние на бебето. Преценени са първопричините за уврежданията, начинът на настъпване на пътно-транспортното произшествие, временното застрашаване на живота на пострадалото лице, от пукването на черепа и контузията на мозъка, преодоляно с адекватното лечение. Съдът е извършил преценка на съвкупното проявление на обективните обстоятелства, които са повлияли върху физическото, емоционално и психично състояние на малолетното дете, бебе. Преценени са както конкретните физически наранявания, тяхната тежест, преживяното консервативно и оперативно лечение, изразяващо се в множество операции, неудобствата след операциите и силния сърбеж от заздравяване и израстване на кожата, специфичните за възрастта усложнения на образуване на цикатрикс и множеството специфични проявления, свързани с растежа на детето, подробно описани. Самостоятелно са преценени специфичните за възрастта увреждания, като отделянето от майката, отново в резултат на същото произшествие, което е причинило емоционални и психични страдания, които ще рефлектират върху изграждането на личността на пострадалото бебе. Подробното определяне на физическите страдания, психичните преживявания и емоционалното натоварване е преценено с всички проявления, по отделно и в съвкупност. Преценено е обезобразяването, което има физическо проявление и засяга и ще засяга психиката на детето. За да се определи точния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди в неговия икономичен еквивалент са взети предвид лимитите на застрахователно покритие към момента на увреждането. Произнасянето е в съответствие със задължителното тълкуване съгласно т. II от ППВС 4/68 г. и трайно тълкуване, изразено в множество съдебни решения. По всички изложени съображения следва да се приеме, че не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.
Поставените от касатора правни въпроси не са разрешени в отклонение от съдебната практика, на която касаторът се е позовал. Част от посочените решения са свързани с различен вид непозволени увреждания, за които се дължи обезщетение за неимуществени вреди, като например посочените решения по т. д. 619/11 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. 2143/14 г., I ТО. Въззивният съд не се е отклонил от тълкуването на чл. 52 от ЗЗД, изразено в останалите, посочени от касатора съдебни решения, като следва да се посочи, че във всяко решение е посочена различна фактическа обстановка, различно от времето на настъпване на непозволените увреждания, която обуславя и различна правна преценка. Изцяло в съответствие с трайната практика на ВКС по приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложим и при разглеждане на преки искове срещу застраховател, е и правният въпрос относно определяне на справедливото застрахователно обезщетение, в съответствие с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и конкретната икономическа обстановка в страната. Съобразено е, че това е спомагателен критерий, който няма самостоятелно значение, но се преценява в съвкупността с всички обективни критерии, които способстват да се разкрие справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Изцяло в съответствие с трайната практика на ВКС, израз на която са част сочените от касатора решения като решение № 83 т 06.07.2009 г. по т. д. 795/08 г., II ТО и съдебно известна практика, обективирана в решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, II ТО., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II ТО, решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, II ТО, решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, I ТО, са изводите на съда относно определяне на точния размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, в рамките на претендираната от ищеца сума.
Соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, не е обосновано, поради наличие на задължителна практика на ВС и ВКС по поставения правен въпрос.
По отношение на соченото основание очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват, въведени от касационния жалбоподател. Посочените обстоятелства се свързват с правилността на съдебното решение, с оглед конкретно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ответника по касационната жалба се следва присъждане на направените по делото разноски. В случая е формулирано искане от адвокат Е. Е. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, налице е уговаряне между процесуалния представител и ответника по касационната жалба да бъде предоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Следва да се приеме, че дължимото възнаграждение на адвокат Е. Е. е в размер на 400 лв.
По изложените съображения ВКС
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300 от 12.07.2024 г. по в. т.д. № 219/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица], да заплати на адвокат Е. Д. Е., [населено място], [улица], ет. 3, офис 24, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., като пълномощник Т. П. Б. чрез неговата майка и законен представител С. Е. П., сумата от 400 лв, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: