ЗЗД ОБОБЩАВАНЕ НА ПРАКТИКАТА ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ ЗЗД НЕПОЗВОЛЕНОТО УВРЕЖДАНЕ

С Постановление № 7 от 1959 г. и № 4 от 1961 г. Пленумът на Върховния съд на НРБ обобщи практиката по много основни въпроси във връзка с отговорността при непозволеното увреждане. Останаха обаче неизяснени някои въпроси, поради което се налага Пленумът да даде указание и по тях.

По тези съображения Пленумът на Върховния съд на основание чл. 18 ЗУС

ПОСТАНОВИ:

1. Пострадалият при трудова злополука няма право на обезщетение по чл. 45 ЗЗД, когато вредите са настъпили изключително в резултат на неговото поведение, тъй като в случая няма непозволено увреждане. В този случай пострадалият има право само на пенсия за инвалидност поради трудова злополука.

2. Някои съдилища допускат смесване на отговорността при непозволено увреждане по чл. 49 и 50 ЗЗД. В тези случаи следва да се има пред вид, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата, е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане.

Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД.

Разграничението на отговорността по чл. 49 и 50 ЗЗД се налага не само за точното приложение на закона, но...