Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Стиви лес" ООД, представлявано от управителя В.К, чрез пълномощника адв. И.И, против решение № 383 от 20.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3424/2017 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, четвърти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 519 от 16.11.2017 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите - Пловдив (РДГ) за обезсилване на позволителни за сеч № 0392111 от 29.09.2017 г. и № 0392114 от 29.09.2017 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, постановяването му при допуснати съществени нарушения на производствените правила и на материалния закон. Твърди се, че поради процесуалните нарушения - неприемане на представени от жалбоподателя, настоящ касатор, писмени доказателства, съдът не е изяснил фактите по делото, извършил е превратна преценка на събраните доказателства, което е довело и до неправилно приложение на закона. Оспорва се приетото, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 26, 34 и 35 от АПК. Иска се отмяна на решението на първоинстанционният съд и да бъде прогласена нищожността на оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - директорът на Регионална дирекция по горите - Пловдив, в писмен отговор оспорва на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е цитираната заповед, издадена от директора на РДГ Пловдив.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че на дружеството - жалбоподател са издадени позволителни за сеч № 0392111 от 29.09.2017 г., с което е разрешено извършване на сеч в отдел № 516, подотдел д, имот № 027013, на дървета, маркирани от издатетя на позволителното с контролна горска марка (КГМ) № 0489 със синя боя, с очакван добив 365 плътни кубически метра лежаща маса, и позволително за сеч № 0392114 от 29.09.2017 г., за такава в отдел № 516, подотдел ж, имот № 027013, на дървета, маркирани от издателя на позволителното КГМ № 0489 със синя боя, с очакван добив 14 плътни кубически метра лежаща маса. Установил е също така от представените протоколи от 06.11.2017 г., че на същата дата, посочените в протоколите горски инспектори от РДГ Пловдив са извършили теренна проверка на отдел 516, подотдел д и подотдел ж, имот № 027013, във връзка с издадените позволителни за сеч, като са констатирали описаните нарушения - отрязани дървета, маркирани с КГМ със син цвят, с прясна боя, поставена преди около 7 дни, КГМ на отделни места не се чете, има отрязани дървета в отдел 516о - държавна горска територия, границата на имота е изместена и е извършена сеч. В резултат на извършена на 08.11.2017 г. в процесния имот нова проверка, с участието на представител на дружеството - жалбоподател, за която също е съставен констативен протокол и при която са установени новопоставени граници и навлизане в съседни имоти, на жалбоподателя е дадено предписание за спре дейността в имот № 027013 за срок от 3 дни по издадените позволителни за сеч. На 10.11.2017 г. отново е извършена проверка в процесния имот от горски инспектори на РДГ Пловдив, за което е съставен констативен протокол, в който е отразено, че е установена сеч на немаркирани и маркирани с неистински КГМ дървета в подотдели 516д и 516ж, частна горска територия (ЧГТ), и в подотдел 516о, държавна горска територия (ДГТ), като е дадена препоръка да се състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ (ЗАКОН ЗЗД ГОРИТЕ) (ЗГ). На 13.11.2017 г. е извършена още една проверка в същите подотдели 516д и 516ж, заедно с издателя на процесните разрешителни за сеч, при която същият е отрекъл да е поставял неистинските КГМ върху отрязаните дървета, които са описани по вид и количество, маркирани с червена боя спрей, като са дадени предписания да се обезсилят издадените позволителни за сеч за имот № 027013 и да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение на лицето, получило позволителното за сеч в нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ. До директора на РДГ Пловдив е подаден доклад от 15.11.2017 г., изготвен от главен експерт в дирекция "Горско стопанство" на РДГ, участвал в проверките на процесния имот № 027013, в който са обобщени констатациите от протоколите, съставени във връзка с проверките.
На основание резултатите от проверките е издадена оспорената заповед № 519 от 16.11.2017 г. на директора на РДГ Пловдив, с която са обезсилени позволителни за сеч и извоз № 0392111 от 29.09.2017 г. и № 0392114 от 29.09.2017 г., издадени на жалбоподателя.
Видно от протокола на проведеното на 25.01.2018 г. съдебно заседание, съдът не е приел представените от пълномощника на жалбоподателя писмени доказателства - протоколи, тъй като същите са съставени след издаване на оспорената заповед, както и не е допуснал до разпит, поисканите от процесуалния представител на административния орган свидетели - горските инспектори, установили нарушенията, тъй като същите са обективирали своите констатации писмено.
При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, от правна, че оспорената заповед е законосъобразна.
Отхвърлил е възражението, че същата е нищожна като издадена от некомпетентен орган, тъй като в преписката е приложена заповед № К-1207 от 06.11.2017 г., с която на директора на РДГ Пловдив е разрешено ползването на платен отпуск, по време на който той да бъде заместван от заместник-директора на РДГ Пловдив. Оспорената заповед е издадена на 16.11.2017 г. от заместник-директора в условията на заместване на титуляра, съответно от компетентен орган съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Съдът е посочил, че действително дружеството-жалбоподател не е уведомено за започване на производството по издаване на оспорената заповед, в нарушение на чл. 26 от АПК, но нарушението не е съществено, тъй като дружеството може да реализира правото си на защита в рамките на съдебното производство като направи искания за събиране на нови доказателства, развие своите възражения, оспори материалната доказателствена сила на протоколите, съставени при проверките на място, което обаче не е направено. Отхвърлил е също така възражението за допуснато нарушение на чл. 35 АПК, приемайки, че от доказателствата в преписката става ясно, че преди издаване на оспорената заповед административният орган е положил максимални усилия да установи всички факти от значение за правилното решаване на въпроса с отговорността на дружеството за извършената незаконна сеч в участъците, за които има издадени позволителни за сеч.
По отношение приложението на материалния закон, съдът е приел, че е налице фактическия състава на нормата на чл. 57, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, посочен като основание за издаване на оспорената заповед. Съгласно приложимия текст, позволително за сеч, издадено по реда на наредбата се обезсилва, когато в насаждението се провежда сеч, която не съответства на разрешената с позволителното, както е в разглеждания случай, при който безспорно е установено, че е извършена сеч на немаркирани и маркирани с неистински КГМ дървета. Цитираната норма е императивна и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да обезсили издадените позволителни за сеч, а е длъжен да го направи при осъществяване на някоя от изчерпателно изброените единадесет хипотези. Спазени са и изискванията за форма, като от съпътстващите заповедта документи в административната преписка по безспорен начин е установено настъпването на правнорелевантните факти, т. е. мотивите на административния акт се съдържат в други документи, съставляващи част от преписката. По тези съображения, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е постановил отхвърляне на жалбата против нея. Така постановеното съдебно решение е правилно.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е отказал да приеме представените от жалбоподателя писмени доказателства - протоколи от 19.12.2017 г. от нови проверки в процесния имот, визиран в обезсилените позволителни за сеч, както и писмени обяснения от "Стиви лес" ООД, представени в РДГ на 11.12.2017 г., заведени с вх. № 20222-9 от същата дата. Цитираните писмени доказателства са приложени към касационната жалба.
Не е налице нарушение. В изпълнение на основния принцип по чл. 9 от АПК за служебното начало, административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства, дори и да няма искане от страните, а съдът е длъжен да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства. Посоченият основен принцип, относно съдебното производство е доразвит в нормите на чл. 170, ал. 3 от АПК, задължаващ съда да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, както и в нормата на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Съгласно чл. 171, ал. 2 от АПК, по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства (извън събраните редовно в производството пред административния орган), допустими по ГПК, както и може служебно да назначава вещи лица, оглед и освидетелстване. От анализа на цитираните текстове е видно, че върху съда тежи задължение за събиране на доказателства, но само такива които са допустими и относими към правния спор. В случая, съдът е изпълнил задълженията си като е разпределил правилно доказателствената тежест с определение от 11.12.2017 г., указал е на страните какви обстоятелства следва да установяват. От жалбоподателя е поискано приемане на доказателства за факти, настъпили след издаване на оспорената заповед, поради което правилно съдът е приел, че същите са неотносими към правния спор и няма основание да бъдат приети. За пълнота в изложението следва да се добави, че значителна част от констатациите в протоколите от 19.12.2017 г., искането за приемането на които не е уважено, повтарят тези от предходните проверки, послужили за фактическо основание за издаване на процесната заповед - нарушения при отлагане на границите на имота, нечетливи КГМ и други. Освен това извършването на проверката на 19.12.2017 г. е било значително затруднено поради наличието на снежна покривка, съответно не може да се приеме, че са опровергани фактите, приети за установени от административния орган и от първоинстанционния съд.
Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение, че изводите на съда са необосновани, поради превратна оценка на доказателствата. В касационната жалба не е посочено кои доказателства съдът погрешно е кредитирал и на кои не е извършил обективен анализ. Напротив, изводите на съда са подкрепени от писмените доказателства в преписката, които подробно са обсъдени. Нито едно от доказателствата в преписката не е оспорено, в това число и констативните протоколи за извършените проверки, при които са установени нарушенията на издадените позволителни за сеч, не са поискани други доказателства, които да опровергават фактите, които са установени в административното производство. В тази връзка правилно съдът е приел, че не са налице допуснати в рамките на административното производство нарушения по чл. 34 и 35 от АПК, тъй като административният орган действително е положил всички усилия да установи релевантните факти. В процесния имот са извършени няколко проверки, в това число и при участието на представители на дружеството - жалбоподател, поради което правилно е прието за неоснователно и възражението, че е налице нарушение на правото на защита.
Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че допуснатото нарушение на чл. 26 от АПК, в рамките на административното производство не е съществено. Съществено е това нарушение, което ако не бе допуснато би довело до друго съдържание на оспорения административен акт. В случая, неуведомяването на лицето за започване на производството не би довело до промяна на съдържанието на акта, тъй като при проверките са присъствали представители на жалбоподателя, а и в рамките на съдебното производство не са направени възражения и не са събрани доказателства, които да опровергават установеното в административното производство. Категорично са установени неправомерното изместване на границите на имота, в който е разрешена сечта, сеч на немаркирани дървета или на маркирани с КГМ, за която оторизирането за поставянето й лице е отрекло да е поставило и т. н.
Следва да бъдат отхвърлени и възраженията за необоснованост на изводите на съда относно приетото, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен административен орган и не е нищожен. Обосновано, с оглед доказателствата по делото - заповед за разрешаване на ползването на платен отпуск за периода от 16.11.2017 г. до 20.11.2017 г., и определяне на заместник-директора на РДГ - М.В да замества титуляра - директора на РДГ, съдът е приел, че заповедта от 16.11.2017 г. е издадена от компетентен орган при условията на заместване. Правилно съдът се е позовал на разрешението, дадено с тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г., по дело № ТД-4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, като е приел, че е налице изрична писмена заповед за заместване. Съгласно чл. 5, ал. 2 от 2 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, ДВ, бр. 104/2011 г. при отсъствие на директора на РДГ функциите му се изпълняват от заместник - директор или от длъжностно лице определено със заповед. В случая това е заповедта № К-1207 от 06.11.2017 г., издадена от главния секретар на Изпълнителна дирекция по горите. Цитираната заповед не е била оспорена в първоинстанционното производство, включително и с възражения, че е издадена от некомпетентен орган, каквото възражение се прави понастоящем в касационната жалба. Подобно възражение е недопустимо, но за пълнота в изложението следва да се посочи, че е и неоснователно. В настоящото производство са представени заповед № 881 от 05.10.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която същият е възложил на главния секретар да издава заповеди по служебните и трудови правоотношения на служителите от администрацията на ИАГ, както и ръководителите на структурите на ИАГ в това число и заповеди за разрешаване на отпуск. Заповедта, с която е разрешен отпуск на титуляра на РДГ - Пловдив е издадена от оправомощен орган, като са изпълнени изискванията на Устройствения правилник, определен е заместник, който видно от самата заповед и от представеното в настоящото производство заявление за отпуск, подадено от директора на РДГ - Пловдив е заместник - директорът на РДГ - Пловдив М.В, която е запозната с необходимостта за заместване и е определена за заместник. Посочените доказателства подкрепят изводите на съда за установена обективна причина за отсъствие на титуляра, определен заместник с нарочна заповед и надлежно възлагане на функциите на титуляра, т. е. издаване на заповедта от оправомощен огран, изпълняващ в пълен обем функциите на титуляра и компетентен да издаде оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите.
Първоинстанционният съд правилно е приложил и материалния закон. При установяване на елементите от фактическия състав на нормата на чл. 57, ал. 6 от Наредба № 8/2011 за сечта в горите - провеждане на сеч, която не съответства на разрешената с позволителното, същото се обезсилва. При правилно тълкуване на закона, съдът е приел, че административния орган действа в условията на обвързана компетентност и издадената заповед е законосъобразна.
Постановеното съдебно решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци или от други констатирани при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 383 от 20.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3424:2017 г. на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, четвърти състав. Решението не подлежи на обжалване.