Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 185 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив, представляван от процесуалния си представител адв.. Б, срещу решение № 159 от 25.01.2018г. по адм. д. № 2817/2017г. на Административен съд – гр. П., тричленен състав, с което е отменен § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на община П. (НРУИРПМОСТОП), приета с решение № 329 от протокол № 17 от 28.09.2017г. С решението общински съвет – гр. П. е осъден да заплати разноските по делото.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материлания закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при приемането на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП, тъй като посочва, че са спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Посочва, че изискванията на чл. 28 ал. 1 т. 3, 4 и 5 от ЗНА са изпълнени, тъй като към предложението на кмета на община П. е приложено частична оценка на въздействието на предложеното изменение на наредбата, в която оценка на въздействието в отделните й раздели са изпълнени изискванията на законовите разпоредби. Твърди и липса на приетото от съда нарушение на чл. 26 ал. 5 от ЗНА, тъй като посочва, че постъпилото едно възражение от гражданин е подборно обсъдено и е мотивирано неговото неприемане в протокол № 17 от 28.09.2017г. от заседанието на Общинския съвет. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу § 2 от Наредба за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответниците С.А, Е.В, Д.П и „Ювенис“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.. П, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение тричленният състав на АС – гр. П. е приел, че оспореният текст на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП, приет с решение № 329 по протокол № 17 от 28.09.2018г. на ОбС – гр. П. е приет при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност допуснати такива на чл. 26 и чл. 28 ал. 2 т. 3, 4 и 5 от ЗНА. Приел е допуснато нарушение на чл. 26 ал. 5 от ЗНА, тъй като в представената справка от ответника пред първата инстанция е установил, че на интернет страницата на общината е публикувано приетото предложение и обосновка за неприемането му, като публикуването е станало на 28.09.2018г., на която дата от 9,00ч. е проведено и заседанието на общинския съвет, на което е прието изменението. Поради това е приел, че не е доказано, че публикуването е извършено преди самото приемане на изменението на наредбата и на § 2. Приел е, че при изпълнение на процедурата по приемане на § 2 липсват мотиви досежно финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането й, включително финансови и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, което пък представлява нарушение на императивната разпоредба на чл. 28 в частите й по ал. 2 т. 2, 4 и 5 от ЗНА. Поради това и само заради установените нарушения на административно производствените правила без да се произнесе по същността на спора, АС – гр. П. е отменил оспорения § 2 от Наредба за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП и е осъдил ОбС – гр. П. да заплати разноските по делото. Решението е неправилно.

Неправилен е извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в частност такива на чл. 28 ал. 2 т. 3, 4 и 5 от ЗНА. Видно от доказателствата по делото производството по приемането на оспорения § 2 е започнало по предложение на Кмета на община П. изх. № 17ПОБС305 от 20.09.2017г., в което са обосновани причините, налагащи приемането на изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП и целите на наредбата, както и е обосновани принципите, при спазването на които се приема изменението на наредбата. Неразделна част като приложения към мотивираното предложение на кмета за изменение и допълнение на наредбата са приложени доклад с вх. № 17РЦ569 от 24.08.2017г. на кметовете на райони в община П. и частична предварителна оценка на въздействието от 24.08.2017г. В частичната оценка за въздействие в раздел V „Разходи“ са описани потенциялните икономически, социални, екологични и други въздействия при алтернативно предложените варианти, „без намеса“, т. е. при липса на изменение на наредбата, както и „при намеса“, т. е. при приемане на наредбата, като в подточки по двата варианта „без намеса“ и „при приемане на изменение на наредбата“ са описани разходите на заинтересованите страни, а именно община П. и районните администрации и съответно за гражданите на общината, като е посочено, че тъй като не се предвижда промяна в таксите, то няма да има допълнителен разход за гражданите. В р. VIII „Административна тежест“ пък е посочено, че ежегодните средства, необходими за прилагане на варианта „при изменение на наредбата“ са идентифицирани и се планират ежегодно в бюджета на съответната община като са разписани и техническите елементи, за които следва да се предвидят средства. Настоящият състав намира, че в така посочените раздели е обоснован финансовия ресурс, необходим за прилагане на изменението на наредбата и съответно е спазено изисквянето на чл. 28 ал. 2 т. 3 от ЗНА. В посочените точки по – горе е обосновано и изискването на чл. 28 ал. 2 т. 4 от ЗНА, досежно „очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива“, а именно повишаване на прозрачността и съответно създаване на ясни правила при определянето на ползвател на паркомясто, като финансови ползи допълнително за общината не се предвиждат – раздел VI от частичната оценка на въздействието. Нормата на чл. 28 ал. 2 т. 5 от ЗНА изисква анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, но доколкото в мотивите на проекта не се установява да се приема във връзка с изпълнение на разпоредби въведени с правото на ЕС, то съответно и не е налице необходимост от анализ в тази връзка, като е достатъчно приетото в мотивите, че изменението съответства на европейското право. Тук следва да се посочи и че в жалбата пред първата инстанция не се навежда твърдение за противоречие на някоя норма или проекта с правото на ЕС. Едва при наведено такова твърдение съответно би следвало да се направи преценка за съответствие и в този случай би бил необходим анализ, доколкото българското право е приведено в съответствие с европейското. Поради това настоящия състав намира, че не се установяват приетите от тройния състав нарушения на чл. 28 ал. 2 т. 3, 4 и 5 от ЗНА, като следва да се посочи, че в случая и част от мотиви по изменението на наредбата се съдържат в предложението на кмета, а друга в представената по делото административна преписка, включително в частичната оценка за въздействие, като съобразно ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени и допълнително в административната преписка, каквито данни има в настоящия случай.

Неправилно е прието и допуснато нарушение на чл. 26 ал. 5 от ЗНА. Тази разпоредба предвижда, че „след приключването на обществената консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения“. В случая видно от доказателствата по делото е постъпило едно възражение от Е.В, като същото е публикувано на интернет страницата на общината и е обсъдено като е мотивирано неприемането на всеки един довод от възражението, като в случая следва да се посочи, че нормата на чл. 26 ал. 5 от ЗНА касае предложения, а не възражения. Въпреки това е изпълнена и тази процедура.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице приетите от АС – гр. П. съществени нарушения на административно производствените правила при приемането на оспорения § 2 от Наредба за изменение и допълнение на НРУИРПМОСТОП. Като е достигнал до обратен извод АС – гр. П. е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Съдът освен това е отменин спорния § 2 само на процесуално основание без да се произнесе по наведените пред него възражения по съществото на спора досежно съдържащите се в жалбата/тите възражения за противоречието му с норми от по – висока степен, което пък представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид липсата на произнасяне по съществото на спора, настоящият състав намира, че оспореното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на АС – гр. П..

Предвид изхода от спора, при който въпросът относно законосъобразността на обжалвания акт не е окончателно разрешен и правилото на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият касационен състав не следва да се произнася по направените от страните в производството, искания за присъждане на разноски. По претенциите за разноски съгласно чл. 226 ал. 3 от АПК следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 159 от 25.01.2018г., постановено по адм. д. 2817/2017г. на тричленен състав на Административен съд – гр. П..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Административен съд – гр. П.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.