Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Северна морска, чрез ст. юрк. А.Ш против решение № 909/07.05.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1678/2018 г., с което е отменено решение рег. № 32-146939/23.05.2018 г. към MRN № 18ВG002002H0040940/23.03.2018 г. на началника на митница Варна с искане да бъде отменено като неправилно.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за фактическите основания, послужили за издаване на оспорения административен акт и приложението на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и чл. 74, пар. 2, б. а от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. относно определянето на митническата стойност на стоките във връзка с решение на Съда на ЕС по дело С-291/15.

Ответникът - "Бенгур" ООД, гр. П. не е изразило становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна - правоприемник на органа, издал оспорения административен акт и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е било решение рег. № 32-146939/23.05.2018 г. към MRN № 18ВG002002H0040940/23.03.2018 г., издадено от началника на митница Варна, с което е отказано приемането на декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация от 23.03.2018 г., подадена от "Бенгур" ООД, определена е нова митническа стойност на внасяната стока - дамски превръзки от хартиена маса 3625 колета, 3777450 бр., произход Китай, деклариран код по ТАРИК 9619007100 в общ размер на 79 654.45 лева установена по митническа декларация MRN № 18ВG005700H0011272/19.03.2018 г., разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация. В резултат на извършената корекция в митническата стойност на "Бенгур" ООД е начислен и взет под отчет ДДС за доплащане в размер на 7 691.34 лева.

За да отмени митническото решение, съдът е приел, че спорът по делото е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 пар.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка чл. 74, пар.2, б. б от Регламент (ЕС) № 952/2013 от МК за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Съдът е посочил действащата правна уредба относно определянето на митническата стойност на стоките, предмет на внос - договорната стойност на стоката, установено в чл. 74, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и субсидиарно приложими вторични методи за определянето й по чл. 74, пар.2 от същия регламент, като процедура е уредена чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В мотивите си съдът е приел, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 140 от Регламента за изпълнение № 2015/2447, тъй като в рамките на административното производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. В мотивите си съдът е посочил, че с писмо рег. № 32-92864/30.03.2018 г. "Бенгур" ООД само е уведомено, че митническите органи не приемат декларираната, както и въз основа на каква стойност ще бъдат определени задълженията по процесния внос, без да са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Такива обстоятелства не са посочени и в искането за представяне на документи рег. № 3286429/23.03.2018 г., в което бланкетно са изброени документите, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 70 пар. 3 от МК, но няма връзка с обстоятелствата по чл. 140 от регламента за изпълнение, които са обосновали съмненията на митническите органи. От данните в служебната бележка, изготвена от отдел "Тарифна политика" (на "А. М") съдът е приел, че съмненията относно договорната стойност са свързани с неяснота дали извършеното авансово плащане е по конкретния внос, като е посочено, че банковите преводи не съответстват на сумата по окончателната търговска фактура. Дружеството не е уведомено как тези обстоятелства се отнасят към изпълнението/неизпълнението на условията по чл. 70 пар. 3 от МК. Не са изискани и конкретни доказателства/обяснения за обосновка на договорната стойност във връзка с възникналите съмнения.

За основателно съдът е приел и оплакването в жалбата, че митническите органи не са извършили необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Според съда не са съобразени условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 - CIF и FOB и съответно как тези условия се отразяват на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от двете дружества срокове за плащане, на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките. Липсва анализ в т. ч. и чрез специални знания как различният продукт, от който са произведени стоките - дамски превръзки съответно от хартия по процесния внос и от коприна при вноса, използван за сравнение, се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл.1, пар.2 т. 14 от Регламента за прилагане.

Не е извършен анализ и липсва обосновка за относимия факт дали стоките са на същото търговско равнище. Само фактът, че и в двата случая се касае за търговия на едро, според съда не е достатъчен.

Според съда митническите органи са интерпретирали неправилно и решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, според което чл. 181а от Регламент 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени на сходни стоки. Съобразяваната в случая информация не отговаря на това условие, тъй като от посочените статистически данни не може да се извърши преценка дали се касае за средностатически размер на покупните цени на сходни стоки. Решението е правилно като краен резултат.

Предмет на съдебния спор е митническата стойност на стоките, допуснати до свободно обращение по MRN № 18ВG002002H0040940/23.03.2018 г., подадена от "Бенгур" ООД и законосъобразността на допълнително начисления ДДС за доплащане в размер на 7 691.34 лева.

В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013" ). Съгласно чл. 74, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар.1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение.

Законосъобразен е изводът, че митническите органи не са установили факти, породили основателни съмнения, че декларираната митническа стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума за внос на стоката по процесната декларация. Изложените в оспореното митническо решение мотиви относно наличието на съмнения в договорната стойност на стоката са изцяло бланкетни. Първото изложено обстоятелство е за разминаване между декларираната стойност на стоката по приложената търговската фактура в размер на 25 934 щатски долара и данните за плащане на сума в по-голям размер - 30 625 щатски долара по два банкови превода с получател китайското дружество - износител. Това разминаване е уточнено чрез представените от „Бенгур“ ООД документи, от които е установено, че първият превод в размер на 10 000 щатски долара от 06.02.2018 г. е с основание "авансово плащане на стоки" и не касае само стоките, предмет на процесния внос. Д.о е представило и справка за извършените плащания към QUANZHOU HENGXUE BABY & WOMEN SANITARY PRODUCTS по доставки за периода от м.01.2017 г. до 04.02.2018 г. От представения търговски договор са установени договорените единични цени на отделните продукти. Установено е, че проформа фактурата от 04.02.2018 г. на стойност 28 249 щатски долара е за доставка на по-голямо количество стока 3 980 000 бр. Окончателната търговска фактура, която е приложена към митническата декларация от 04.02.2018 г. на стойност 25 934 лева е за 3 777 450 бр. Чрез банков превод от 21.08.2018 г. "Бентур" ООД е заплатило 20 642 щатски долара по проформа фактурата. Представените от вносителя документи не подкрепят твърденията на митническия орган относно съмненията за договорната стойност на стоките по смисъла на чл. 70 от регламента.

Другото посочено в акта фактическо основание за приложението на чл. 140, пар.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 е основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В оспореното решение не се съдържат каквито и да било статистически данни за покупните цени при вноса на сходни стоки. Митническият орган се е позовал бланкетно на справка в "Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИСЗА", без да посочи каквато и да било статистика за цени и съпоставката им с покупната цена на процесните стоки. Не са изложени мотиви, че е използвана и информацията, съдържаща се в представената в съдебното производство таблица за митническата стойност на стоки, предмет на внос 05.01.2018 г. - 23.03.2018 г.

Правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай. От доказателствата по делото дружеството - вносител е установило, че декларираната стойност е подлежащата на плащане на цена на стоките, поради което и само на това основание оспореният акт се явява незаконосъобразен и правилно е отменен от първоинстанционния съд.

Изводите на съда, че е приложен методът на договорната стойност на сходни стоки по чл. 74, пар.2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са в противоречие с мотивите, изложени от митническия орган за определянето й на основание чл. 74, пар.2 б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. - по метода на договорната стойност на "идентични стоки". За прилагането на този именно вторичен метод вносителят е уведомен на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. с писмо от 30.03.2018 г., а не за прилагането на договорната стойност на "сходни стоки" по б. "б". Двете категории стоки са дефинирани съответно в чл. 1, пар.2, т. 4 и т. 14 от цитирания регламент. "Идентични стоки" означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В случая митническият орган в уведомлението по чл. 22, § 6 от кодекса и в мотивите на издаденото решение е посочил, че прилага метода по б. "а" въз основа договорната стойност на идентични стоки по MRN № 18ВG005700H0011272/19.03.2018 г., а в правните основания е посочена разпоредбата на чл. 74, пар. 2 б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В тази връзка изцяло неотносими към използвания метод за определяне на митническата стойност са и доводите касатора, който макар и да повтаря изцяло мотивите за издаване на акта, поддържа, че е установена стойността на "сходни стоки".

От друга страна съгласно чл. 141, пар.1 от Регламента за изпълнение при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

Неправилно съдът е приел, че условията на доставка по Incoterms 2010 са различни. И по двете митнически декларации условията на доставката са FOB (кл.20). Независимо от това крайният извод за неправилно прилагане на договорната стойност по MRN № 18ВG005700H0011272/19.03.2018 г. е верен, тъй като е налице значителна разлика в количеството на стоките, предмет на този внос, деклариран от [Фирма 3] и количеството, предмет на процесния внос от 23.03.2018 г. В нарушение на чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 това обстоятелство не е взето предвид при издаване на оспорения акт.

По изложените съображения и на основание чл. 218, ал.2 АПК, предвид липсата на оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият състав преценява, че обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила като краен резултат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 909/07.05.2019 г. на Административен съд - Варна постановено по адм. дело № 1678/2018 г. Решението е окончателно.