Производството е по чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение №9611 от 21.06.2019 г., постановено по административно дело №1865/2019 г., Върховният административен съд отмени Решение №586 от 15.01.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №8814/2018 г. и на основание чл. 227, ал. 1 и 2 АПК внесе делото в открито съдебно заседание.

Предмет на Решение №586 е законосъобразността на решението по т. 2 на Протокол №37 от 26.09.2017 г. от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което на Е.А, на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ), е наложено дисциплинарно наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от седем месеца“ за нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). І. Становища на страните:

1. Жалбоподателят – Е.А, счита решението по т. 2 на Протокол №37 за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Дисциплинарното производство е образувано по предложение на лице, което не е сред посочените в чл. 312 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ). След прекратяване на командироването председателят на Софийски градски съд има правомощие само да сигнализира Инспектората на Висшия съдебен съвет (Инспектората), като предложението за наказание е направено едва след получаването на сигнал от Инспектората. Сочи, че не е спазен срокът по чл. 310, ал. 1 ЗСВ. Излага подробно фактите въз връзка с узнаване от председателя на Софийски градски съд и от председателя на Върховния касационен съд на факта на непостановяване на съдебни актове по процесните дела. Органът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя досежно невъзлагането с нарочен акт довършването на неприключилите със съдебен акт дела. Излага подробно фактите относно начина на организиране на работата по постановяване на съдебни актове след прекратяване на командировката, като доводите и възраженията му не са били обсъдени от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Необосновани счита изводите на дисциплинарнонаказващия орган относно осъществяването от обективна и субективна страна на вмененото му във вина дисциплинарно нарушение. Необоснован счита извода, че качеството „съдия“ в окръжния съд в друг съдебен район е достатъчно, за да постанови актовете си, както и необсъдени счита фактите, свързани с действията по сезиране на органа с проблема. В нарушение на материалния закон счита установеното дисциплинарно нарушение.

Органът не е обсъдил становището за непълнотата на т. 9 от Правилата за командироване на съдии, прокурори и следователи (Правилата) и не е посочил налице ли е и в какво се изразява обективното несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение.

Моли съда да отмени решението по т. 2 от Протокол №37 на заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

2. Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, счита оспореното решение по т. 2 от Протокол №37 за законосъобразно. Излага подробно фактите по делото и възражения по доводите на жалбоподателя. Счита направилият предложението орган за компетентен, а решението постановено при спазване на производствените правила и след обсъждане на доводите и възраженията на съдията.

Неоснователни счита и възраженията за нарушение на материалния закон досежно установеното дисциплинарно нарушение. Излага доводи за ирелевантността на факта, че в заповедта за прекратяване на командировката не е възложено изрично довършването на разпределените дела. Несъответен на доказателствата по делото счита довода за невъзможността разпределените дела да бъдат довършени поради организационни проблеми, както и довода за нарушение на чл. 310 ЗСВ, тъй като става въпрос за осъществяване на нарушението чрез бездействие.

Счита, че по отношение на оспореното решение липсват отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, поради което моли съда да отхвърли жалбата. Ответникът се представлява от пълномощник Д.З.

3. Ответникът по жалбата – административният ръководител на Софийски градски съд, не взема становище. ІІ. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата срещу решението по т. 2 на Протокол №37 за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

Въз основа на приетите в изпълнение на разпоредбата на чл. 227, ал. 2 АПК доказателства Върховният административен съд приема от фактическа страна, че:

1. Към 03.08.2012 г. Е.А е съдия в Окръжен съд, гр. В..

2. На 03.08.2012 г., със Заповед №1553, председателят на Върховния касационен съд командирова съдия Е.А на длъжността „съдия“ в Софийски градски съд за срок повече от три месеца при нейно писмено съгласие.

3. До 23.06.2015 г. – без прекъсване, със заповеди на съответните административни ръководители, командироването на съдия Андреева в Софийски градски съд е продължавано при нейно писмено съгласие.

4. На 19.06.2015 г. председателят на Софийски градски съд сезира председателя на Върховния касационен съд с искане за прекратяване на командироването на съдия Андреева поради поддържането на висока висящност на възложения й състав – 170 дела.

5. На 23.06.2015 г., със Заповед №940, председателят на Върховния касационен съд прекратява командироването на съдия Андреева.

6. На 15.07.2015 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева, че към 29.06.2015 г. има необявени съдебни актове за повече от три месеца по 39 въззивни граждански дела и по 2 частни граждански дела, има обявени за решаване 48 въззивни граждански дела и 9 въззивни частни граждански дела, по които няма произнасяне като изисква представянето в тридневен срок на график по месеци при минимален брой 30 дела на месец, които да й бъдат изпращани от Софийски градски съд чрез служебната поща, за изготвяне на съдебни актове по тях. Към уведомлението е приложен списък на делата с неизготвени съдебни актове.

7. На 16.07.2015 г. съдия Андреева уведомява председателя на Софийски градски съд, че не й е указано по какъв начин би могла да има достъп до делата, както и къде и кога би могла да се произнесе по делата с останалите членове от състава предвид на местоработата й – Окръжен съд, гр. В.. Представя график за четири месеца за изготвяне на съдебните актове.

8. На 22.07.2015 г. съдия Андреева подава до Висшия съдебен съвет молба за преназначаване на длъжност „съдия“ в Софийски градски съд.

9. На 12.05.2016 г. ръководител служба „Съдебно деловодство – Гражданска колегия – въззивни състави“ в Софийски градски съд уведомява председателя на съда за установени 11 броя въззивни дела и 3 броя частни граждански дела с докладчик съдия Андреева, по които не са постановени съдебни актове.

10. На 12.05.2016 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева, че следва в двуседмичен срок да изготви съдебните актове по посочените в справката 11 въззивни и 3 частни граждански дела.

11. На 27.06.2016 г. съдия Андреева сезира председателя на Комисията по предложенията и атестирането на Висшия съдебен съвет с искане за преназначаване по реда на чл. 194 ЗСВ в Софийски градски съд.

12. На 14.07.2016 г. председателят на Софийска градски съд дава отрицателно становище по молбата на съдия Андреева за преназначаване в Софийски градски съд.

13. На 01.08.2016 г. в Софийски градски съд постъпва оплакване от страна по гражданско дело №19925/2014 г., с докладчик съдия Андреева, за забавено изготвяне на съдебен акт по делото, обявено за решаване на 28.05.2015 г.

14. На 09.08.2016 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева за постъпилото оплакване като определя срок до 15.08.2016 г. за изготвяне на съдебния акт.

15. На 19.08.2016 г. съдия Андреева уведомява председателя на Софийски градски съд, че към датата на прекратяване на командироването й – 23.06.2015 г. едномесечният срок за постановяване на решение по делото, по което е постъпило оплакване, не е бил изтекъл, и липсва произнасяне на въззивния състав.

16. На 25.08.2016 г. председателят на Софийски градски съд сезира Главния инспектор към Висшия съдебен съвет с искане за извършване на проверка на дейността на съдия Андреева в качеството й на командирован съдия в Софийски градски съд.

17. На 27.09.2016 г. инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет сигнализира – на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 ЗСВ, председателя на Софийски градски съд като на основание точка 5 от същия член препоръчва:

а) председателят на Софийски градски съд да предприеме необходимите организационни мерки за осигуряване на достъп на съдия Е.А до 7 броя граждански дела (посочени по номера), всички по описа на Софийски градски съд, с цел изготвяне на съдебни актове;

б) съдия Андреева до 30.10.2016 г. „да постанови проект на съдебен акт“ по посочените дела;

в) председателят на Окръжен съд, гр. В., да съдейства за изпълнение на предходните препоръки.

18. На 04.10.2016 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева за осигурен, считано от 04.10.2010 г. до 30.10.2016 г., достъп до въззивни граждански дела: №19925/2014 г., №5786/2014 г., №17709/2014 г., №7110/2012 г. и частни граждански дела: №7326/2015 г., №7649/2015 г., №8250/2015 г., осигурено работно място, както и че следва да подпише изготвените от друг член на състава съдебни актове.

19. На 07.10.2016 г. съдия Андреева подава молба до председателя на Върховния касационен съд за командироване в Софийски градски съд.

20. На 07.10.2016 г. съдия Андреева подава до Висшия съдебен съвет молба с искане да й бъде указано как, къде и кога би могла да се произнесе със съдебния състав по делата, посочени в акта на председателя на Софийски градски съд от 04.10.2016 г.

21. На 28.10.2016 г. съдия Андреева изпраща „уведомително писмо“ до далия препоръките инспектор, с което моли да й бъде указано как да изпълни препоръката от 04.10.2016 г. без да наруши закона.

22. На 07.11.2016 г. съдебният администратор на Софийски градски съд уведомява председателя на съда за налични в съда 16 броя съдебни актове по въззивни граждански дела и 5 броя съдебни актове по частни граждански дела, изготвени от член на състава, в който е била и съдия Андреева, които са предоставени на съдия Андреева на 10.10.2016 г. за подпис, но продължават да бъдат неподписани.

23. На 08.11.2016 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева, че следва в двуседмичен срок да подпише изготвените съдебни актове.

24. На 21.11.2016 г. съдия Андреева уведомява председателя на Върховния касационен съд за отправеното й от председателя на Софийски градски съд искане за подписване на съдебни актове, в което сочи, че ако е налице необходимост от полагане на неин подпис председателят на Софийски градски съд би могъл да направи искане за нейното командироване.

25. На 28.12.2016 г. съдия Андреева отправя до Главния инспектор молба да й бъде указано как да изпълни препоръката на инспектора от 04.10.2016 г. без да наруши закона.

26. На 18.01.2017 г. в Софийски градски съд постъпва оплакване от страна по частно гражданско дело №7649/2015 г. за непроизнасяне по делото, което е образувано на 12.06.2015 г.

27. На 19.01.2017 г. председателят на Софийски градски съд уведомява съдия Андреева, че като докладчик по частно гражданско дело №7649/2015 г. следва в тридневен срок да постанови съдебен акт.

28. На 01.02.2017 г. с решение по т. 8 от Протокол №5 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет оставя без уважение молбата на съдия Андреева за откриване на процедура за преназначаване по чл. 194, ал. 1 ЗСВ.

29. На 02.03.2017 г. с Определение №744, постановено по частно гражданско дело №944/2017 г., Софийски апелативен съд, на основание чл. 257, ал. 2 ГПК определя на съдия Андреева едноседмичен срок за постановяване на съдебен акт по въззивно гражданско дело №19925/2014 г. на Софийски градски съд.

30. На 27.04.2017 г. инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 ЗСВ, дава на председателя на Софийски градски съд препоръка във връзка с неизготвения съдебен акт от съдия Андреева по ч. гр. д. №7649/2015 г. същото да бъде преразпределено на основание т. 4.4., б. „б“ от Единната методика по приложението на принципа на случайното разпределение на делата да преразпредели делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища (Единната методика).

31. На 09.05.2017 г. председателят на Софийски градски съд прави до Висшия съдебен съвет предложение за образуване на дисциплинарно производство по отношение на съдия Е.А поради неизготвяне в срок на съдебни актове по разпределени й съдебни дела, обявени за решаване преди 23.06.2015 г., което представлява нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 1 и 3 ЗСВ.

32. На 16.05.2017 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Андреева, избира чрез жребий дисциплинарен състав и определя председател и докладчик.

33. На 28.06.2017 г. дисциплинарният състав изслушва съдия Андреева.

34. На 04.07.2017 г. главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет уведомява председателя на Софийски градски съд, че препоръката, дадена от инспектор в Инспектората на 27.04.207 г. за преразпределение на съдебните дела, по които съдия Андреева не е изготвила съдебни актове, е правилна.

35. На 17.07.2017 г. с Решение №9464, постановено по административно дело №2332/2017 г., Върховният административен съд отхвърля жалбата на съдия Андреева срещу решение по т. 8 от Протокол №5 на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, с което е оставена без уважение молбата й за откриване на процедура за преназначаване по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ от Окръжен съд, гр. В., в Софийски градски съд.

36. На неустановена дата дисциплинарният състав постановява Решение №ВСС-12397, с което предлага на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да наложи на съдия Андреева дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ – „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто“ за срок от седем месеца за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ – системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони в периода 04.10.2016 г. – 16.05.2017 г. при постановяването на съдебни актове по въззивни граждански дела: №19925/2014 г., обявено за решаване на 28.05.2015 г.; №17709/2014 г., обявено за решаване на 08.06.2015 г.; №7110/2012 г., обявено за решаване на 11.06.2015 г.; и частни граждански дела №7326/2015 г., обявено за решаване на 08.06.2015 г.; №7649/2015 г., обявено за решаване на 12.06.2015 г.; №8250/2015 г., обявено за решаване на 25.06.2015 г.

37. На 26.09.2017 г., с решение по т. 2 от Протокол №37, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет налага на съдия Андреева дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ - „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10%“ за срок от седем месеца за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ.

38. На 03.10.2017 г. съдия Андреева подава жалба срещу с решение по т. 2 от Протокол №37, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Към жалбата са приложени писмени доказателства.

39. На 21.11.2017 г. инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет уведомява председателя на Софийски градски съд, че следва, на основание т. 4.4., б. „б“ от Единната методика, да преразпредели делата, по които съдия Андреева не е постановила съдебни актове.

40. На 06.03.2018 г., с Решение №2851, постановено по административно дело №11680/2017 г., Върховният административен съд отменя решение по т. 2 от Протокол №37, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

41. На 10.07.2018 г., с Решение №9400, постановено по административно дело №5584/2018 г., Върховният административен съд обезсилва Решение №2851 и връща делото на друг състав за ново разглеждане.

42. На 15.01.2019 г., с Решение №586, постановено по административно дело №8814/2018 г., Върховният административен съд отхвърля жалбата на съдия Андреева срещу решение по т. 2 от Протокол №37, Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

ІV. По съществото на спора:

Съдът, въз основа на така установените факти и след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК, проверка на оспореното решение по т. 2 на Протокол №37 от 26.09.2017 г., приема от правна страна следното:

1. По компетентността на органа:

Оспореното решение по т. 2 на Протокол №37 от 26.09.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет безспорно е прието от компетентен орган – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е дисциплинарнонаказващ орган, с оглед на чл. 320, ал. 3 ЗСВ, за съдиите, какъвто правен статус има жалбоподателят, и с оглед на вида на наложеното дисциплинарно наказание съобразно чл. 311, т. 2 ЗСВ – това по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ.

Решението е взето при спазване на правилата за формиране на воля на наказващия орган – кворум и мнозинство - не по-малко от осем гласа от общия състав в съответствие с чл. 320, ал. 6 във вр. с чл. 30, ал. 3 ЗСВ. Видно от Протокол №37 на заседанието на Съдийската комисия са присъствали 12 членове като 8 са гласували „за“ и 4 – „против“. С оглед на това оспореното решение е взето от компетентен орган.

2. По формата на акта:

Оспореното решение е акт на дисциплинарнонаказващ орган, проява на неговата дисциплинарна власт, и с оглед на изричната разпоредба на чл. 320, ал. 7 и чл. 328 ЗСВ е обективирано в писмен документ, като съдържа мотиви. Освен решението на дисциплинарния състав, което с оглед на чл. 320, ал. 7 ЗСВ се счита за мотиви на органа, на заседанието на Съдийската колегия са станали разисквания като членовете на колегията са изказали съображения, които също са мотиви на решението. С оглед на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във вр. с чл. 328 ЗСВ решението съдържа и правни основания.

Поради изложеното оспореното решение е издадено при спазване на изискванията за форма на административния акт. Доколко фактическите и правни основания на акта са съответни на доказателствата по делото и на материалния закон е въпрос на материалната законосъобразност на акта.

3. По правилата за провеждане на дисциплинарното производство:

а) По доводите за нарушение на чл. 312 ЗСВ:

Дисциплинарното производство е започнало по инициатива на председателя на Софийски градски съд. Жалбоподателят твърди, че внеслият предложението за образуване на дисциплинарно наказание административен ръководител е лице, което не е сред посочените в чл. 312 ЗСВ. Този довод е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 312, ал. 1, т. 1 ЗСВ предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия може да се прави от съответния административен ръководител.

Правоотношението, въз основа на което едно лице упражнява правомощията на съдия, с оглед на Решение №1 от 31.01.2017 г. на Конституционния съд по конституционно дело №6/2016 г., е самостоятелен вид административно правоотношение по осъществяване на платена държавна служба в изпълнение на функциите на съдебната власт като отделен вид държавна власт. Отчитайки тази специфика законодателят е регламентирал по изричен начин определени правни институти, приложими и за другите държавни служители. Така в чл. 87, ал. 1 и 2 ЗСВ законодателят е регламентирал изрично органът, който може да командирова съдия, а в чл. 227 ЗСВ – правата и задълженията на командирования съдия и на органа на съдебната власт, в който съдията е назначен. Нормативната регламентация показва определени отклонения от института на командироването на държавния служител, както по отношение на органа, който може да командирова съответния съдия – това не е органът по назначаването, а друг орган, така и с оглед на правомощията на административния ръководител, в чиято структура командированият съдия изпълнява функциите си.

В хипотеза, когато съдия е командирован в друг съд е очевидно, че административният ръководител на съда, в който съдията е назначен, не разполага с пряк и непосредствен контрол върху дейността на съдията, а и отговорност за начина на изпълнение на задълженията на командирования съдия носи административният ръководител, в чиято структура е командирован съдията. Преди всичко следва да се посочи, че съдията се командирова при необходимост, установена в органа на съдебната власт, в който следва да бъде извършено командироването. А отговорност за дейността на този орган носи неговият административен ръководител. Административният ръководител на съда, в който командированият съдия е назначен, няма правомощието да контролира начина на изпълнение на задълженията на командирования съдия в съда, в който е командирован. Това значи, че за изпълнението на служебните задължения на командирования съдия е длъжен да следи административният ръководител на съда, в който съдията е командирован. Именно поради това е и изричната разпоредба на чл. 314, ал. 1 ЗСВ, съгласно която дисциплинарната власт по отношение на командирован съдия се упражнява от административния ръководител на съда, в който съдията е командирован, а не на съда, в който е назначен.

Това правомощия на административния ръководител на съда, в който съдията е командирован, е относимо за срока на командировката, но срокът на командировката не е единственият фактор, определящ компетентността на административния ръководител по отношение на командирования съдия. Тогава, когато задачите, за които съдията е командирован следва да бъдат довършени след изтичане на срока на командировката, именно административният ръководител на съда, в който съдията е бил командирован, е този, който единствен може да осъществи контрол за тяхното своевременно изпълнение, защото само той има отговорността за тяхното изпълнение, тъй като те са задачи от дейността на съда, който той ръководи и за дейността на който отговаря – в случая чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗСВ.

С оглед на това доводите на жалбоподателя за липса на правомощие на сезиралия дисциплинарнонаказващия орган административен ръководител да направи предложение за образуване на дисциплинарно производство е неоснователен. Контролът по изпълнението на всяко едно служебно задължение на командирования съдия във връзка с възложените му по време на командировката задачи е правомощие на административния ръководител на съда, в който съдията е командирован и с оглед на това елемент на правомощието му по чл. 314, ал. 1 ЗСВ. Следва да се посочи, че отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, от съда, в т. ч. и за нарушение на правото на разглеждане и на решаване на делото в разумен срок, се реализира в лицето на съда, от чието име е постановен съответният съдебен акт, а не от съда, в който е назначен постановилият го съдия. Това е само една илюстрация на необходимостта правомощията на административния ръководител на съда, в който съдията е командирован, да обхващат изпълнението на задачите, възложени на съдията по време на командировката и в периода след нейното приключване, до момента на изпълнение на задачите.

Позоваването от жалбоподателя на чл. 86, ал. 2 ЗСВ е неоснователно, тъй като от една страна, разпорежданията на ръководителя са задължителни за съдията, чийто срок на командировката е изтекъл, когато касаят задължения, свързани със задачите, изпълнявани в срока на командировката, а от друга, правомощието на административния ръководител на съда, в който съдията е командирован, да изисква от командирования съдия, чийто срок на командировката е изтекъл, изпълнение на възложените в срока на командировката задачи, е пряко следствие от правомощието му по чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗСВ – да организира работата на съдиите. Фактът, че административният ръководител е упражнил и правомощието си да уведоми Инспектората за установеното според него неизпълнение на служебните задължения на съдията в срок не води до погасяване на правомощието му да сезира дисциплинарнонаказващия орган. Последното е видно и от становището на главния инспектор от 04.07.2017 г. до председателя на Софийски градски съд, в което изрично се сочи, че „Дали съдия Е.А е допуснала дисциплинарно нарушение като не е изготвила съдебни актове по разпределените й на доклад дела за времето на командироването й в СГС, ще се произнесе съдийската колегия на ВСС, по образуваното дисциплинарно дело срещу нея“. Наред с това, видно от дадените на административния ръководител на Софийски градски съд препоръки от инспектор в Инспектората от 27.09.2016 г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 ЗСВ, във връзка с подаден от председателя на Софийски градски съд сигнал, следва да се посочи – без самите препоръки да са предмет на настоящото производство, че административният ръководител ги е изпълнил, за разлика от жалбоподателя.

Поради горното съдът приема, че процесното дисциплинарно производство е започнало по предложение на надлежен орган.

б) По доводите за нарушение на чл. 310, ал. 1 ЗСВ:

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е постановено в нарушение на чл. 310, ал. 2 ЗСВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 2 ЗСВ дисциплинарното производство се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 3 ЗСВ, когато нарушението се изразява в бездействие тези срокове започват да текат от откриването му. Тази специална разпоредба относно началния момент на броене на сроковете изключва приложимостта на срока „не по-късно от три години от извършване на нарушението“, а спецификата на начина на извършване на нарушението – чрез бездействие, при неприключило такова към датата на сезиране на дисциплинарнонаказващия орган рефлектира и върху краткия срок – шест месеца от откриване на нарушението, тъй като то обективно може да бъде „открито“ във всеки един момент – с всеки един изтекъл ден на бездействие, в т. ч. и в момента на сезиране на дисциплинарнонаказващия орган.

В случая релевантни за преценката за спазване на срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ са три факта – първият, какъв е видът на твърдяното дисциплинарно нарушение, вторият – как е осъществено, и третият – кога е открито.

Видно от доказателствата по делото на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ – системно неспазване на срокове, предвидени в процесуалните закони.

Видно също от доказателствата по делото това нарушение е осъществено чрез бездействие, тъй като в установения в релевантния процесуален закон срок съдията не е изпълнил задължението си по чл. 235, ал. 5 във вр. с чл. 12 от ГПК (Г. П. К) (ГПК).

Видно от доказателствата е също, че председателят на Софийски градски съд към датата на прекратяване на командировката на жалбоподателя безспорно е бил наясно, че съдията е с ненаписани дела, в т. ч. и процесните седем. Но към тази дата срокът по чл. 235, ал. 5 във вр. с чл. 12 ГПК по отношение на процесните седем дела не е бил изтекъл, т. е. към този момент не е било налице нарушение от страна на съдията по отношение на тези дела. Именно поради това на 15.07.2015 г. председателят на съда само е изискал график за изготвянето на проекти на съдебните актове по тези дела.

Безспорно е, че към 27.09.2016 г. – датата на получаване на сигнала на инспектора от Инспектората, председателят на Софийския градски съд също е знаел, че по процесните седем дела не са изготвени съдебни актове като към този момент срокът по чл. 235, ал. 5 ГПК несъмнено е бил изтекъл. Считано от тази дата председателят на Софийски градски съд не е упражнил правомощието си по чл. 312, ал. 1 ЗСВ и това е само в интерес на жалбоподателя, тъй като обективно му е предоставена възможност да изпълни задължението си извън процесуалния срок, без за това да носи дисциплинарна отговорност.

Председателят на Софийски градски съд не е упражнил правомощието си и към датата 04.10.2016 г., когато е уведомил съдията за създадената специална организация на работа с цел постановяване на процесните актове, което също обективно е в интерес на жалбоподателя. Именно поради неупражненото правомощие дисциплинарнонаказващият орган е изключил от процесния период времето до 04.10.2016 г., макар обективно нарушението да обхваща период и преди това, а продължителността на нарушението е фактор за определяне на размера на наказанието.

Но тъй като жалбоподателя е продължил да осъществява дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ и след 04.10.2017 г. до датата на сезиране на дисциплинарнонаказващия орган релевантна за определяне на началото на срока по чл. 310, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗСВ е датата на откриване на нарушението от председателя на Софийския градски съд след 04.10.2016 г., която обективно може да бъде всеки един ден до датата на сезиране на дисциплинарнонаказващия орган и самият ден на сезиране, тъй като с всеки един ден съдията е продължавал да осъществява дисциплинарното нарушение и към датата на сезиране на органа то не е прекратено.

С оглед на това да се твърди, че в хипотеза като настоящата, когато осъществяването на дисциплинарното нарушение чрез бездействие продължава и към момента на сезиране на органа е налице погасяване на правомощието на административния ръководител да сезира органа, значи да се приеме, че с изтичането на срока по чл. 235, ал. 5 във вр. с чл. 12 ГПК се погасява правомощието на административния ръководител да сезира дисциплинарно наказващия орган, което първо, обективно не отговаря на специалната разпоредба на чл. 310, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗСВ, която изрично предвижда други срокове при осъществено чрез бездействие дисциплинарно нарушение, и второ, не е регламентирано изрично чрез правна норма.

Видно от изложеното спецификата на настоящото дисциплинарно нарушение – бездействие, което продължава и към датата на сезиране на наказващия орган, прави неоснователен довода на жалбоподателя за неспазен срок по чл. 310, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗСВ.

в) По доводите за необсъждането на възраженията на жалбоподателя:

Жалбоподателят твърди, че дисциплинарнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на производствените правила, тъй като не е обсъдил доводите и възраженията му.

Преди всичко следва да се посочи, че при приемане на решение на колективен орган с тайно гласуване органът не е задължен да излага под формата на обсъждане становище по всички доводи и възражения на предложения за наказание съдия. Съгласно изричната разпоредба на чл. 320, ал. 7 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и изказаните съображения от членовете на Съдийската колегия. Разпоредбата ясно сочи, че преценката дали членовете на колегията ще изкажат или не съображения по предложението на дисциплинарния състав и съответно по направените от предложения за дисциплинарно наказание съдия възражения е въпрос на дискреция, която не се отразява на законосъобразността на акта. Липсата на изказани от членовете на колегията съображения по всяко от възраженията на съдията не води до извод за постановяване на акта в нарушение на производствените правила.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 318, ал. 3 и 4 ЗСВ дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по твърдяното нарушение и изслушва вносителят на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Тези изисквания на дисциплинарното производство в случая са спазени и жалбоподателят не оспорва този факт.

Видно от изложеното в хода на дисциплинарното производство органът не е допуснал нарушение на производствените правила.

4. По материалната законосъобразност на оспорения акт:

За да е материално законосъобразен актът за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо по делото да е доказано прието от органа за осъществено дисциплинарно нарушение и да са доказани предпоставките за налагане на конкретното дисциплинарно наказание.

Органът е приел, че жалбоподателят е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ. От обективна страна органът твърди, че деянието е извършено поради системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони в периода 04.10.2016 г. - 16.05.2017 г. по отношение на седем броя дела: гр. д. №19925/2014 г., обявено за решаване на 28.05.2015 г.; гр. д. №5876/2014 г., обявено за решаване на 08.06.2015 г.; гр. д. №17709/2014 г., обявено за решаване на 08.06.2015 г.; гр. д. №7110/2014 г., обявено за решаване на 11.06.2015 г.; ч. гр. д. №7326/2015 г., обявено за решаване на 08.06.2015 г.; ч. гр. д. №7649/2015 г., обявено за решаване на 12.06.2015 г. и ч. гр. д. №8250/2015 г., обявено за решаване на 25.06.2015 г.

По делото е безспорно – не се оспорва и от жалбоподателя, че по посочените седем дела към датата на сезиране на дисциплинарнонаказващия орган и към датата на постановяване на оспореното решение на Съдийската колегия не са постановени съдебни актове. Това значи, че действително по отношение на тези дела съдията не е спазил установения в релевантния процесуален закон – чл. 235, ал. 5 във вр. с чл. 12 ГПК, срок за обявяване на съдебен акт. Тъй като става въпрос не за едно, а за седем дела, налице е и другият елемент на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ – системност.

Органът не е приел нито в акта си, нито в мотивите му, в т. ч. и в решението на дисциплинарния състав, осъществено от жалбоподателя нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ, както твърди жалбоподателят. Двете нарушения – това по т. 1 и това по т. 2, макар да са относими към нарушаването на служебните задължения на съдията, са формулирани от законодателя като самостоятелни, което е проява на значението, което придава на своевременното изпълнение на задълженията на съдията за ефективността на правосъдната дейност.

За да е налице нарушението по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ е необходимо от фактическа страна да е установено, че съдията не е спазил установен в съответния процесуален закон срок и това негово нарушение е системно. Нарушението е формално, а не резултатно. За да е налице нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 ЗСВ е необходимо от фактическа страна да е установено неоправдано забавяне на съдебното производство. Важното в случая е, че и нарушението по т. 1, и нарушението по т. 2 може да бъде осъществено чрез бездействие. Но еднаквият начин на извършване на двете нарушения не води до извод за неправилно определяне от органа на осъщественото от жалбоподателя дисциплинарно нарушение – това по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ.

Следователно от обективна страна приетото от органа за осъществено дисциплинарно нарушение е правилно.

Доводите, които жалбоподателят излага за необоснованост на оспореното решение поради неотчитане на доказателствата, установяващи обективната невъзможност и липсата на законово основание за постановяване на съдебни актове по тези дела, са фактически доводи за недоказаност на субективната страна на дисциплинарното нарушение. За да е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание е необходимо установеното дисциплинарно нарушение да е осъществено виновно. Жалбоподателят твърди, че точно този елемент в случая органът неправилно е приел за осъществен.

Жалбоподателят счита, че причина за непостановяването в срок на съдебните актове по процесните дела е липсата на последваща заповед за командироване. С. З №940 от 23.06.2015 г. на председателя на Върховния касационен съд, с която командироването е прекратено, не са последвали други заповеди за командироване, които да позволят постановяване на съдебните актове и това е обективната причина, поради която е налице неизпълнение на служебното задължение.

Този довод е неоснователен. Няма правна норма, която да задължава органа по чл. 86, ал. 1 или 2 ЗСВ да издава повторна заповед за командироване на съдия единствено с цел изготвяне на съдебни актове по дела, които са обявени за решаване до датата на приключване на командировката. Напротив. Съгласно изричната разпоредба на т. 9 от Правилата след приключване на командировката съдията е длъжен да изготви всички актове по делата, които са му разпределени в законовоустановения срок. Що се отнася до довода на жалбоподателя свързан с необсъждането от дисциплинарнонаказващия орган на становището на главния инспектор за „непълнота“ на разпоредбата на т. 9, която не регламентирала реда за приключване на делата, когато съдебният акт се постановява в състав, следва да се посочи, че нито е нужно, нито е възможно всяка една хипотеза, която животът може да създаде при упражняване на задълженията на съдията да бъде изрично регламентирана в някакъв акт. Отделно от факта, че сама по себе твърдяната „непълнота“ на правилата не е основание за неизпълнение на задълженията на съдията, а и видно от доказателствата по делото „непълнотата“ на правилата не е била пречка жалбоподателят да изготви съдебни актове по други дела, постановени в същия съдебен състав.

Фактът, че жалбоподателят, видно от доказателствата по делото, многократно е подавал искане за ново командироване или преназначаване сам по себе си също не е каквото и да било основание за неизпълнение в срок на служебните задължения. Никой съдия няма гарантирано субективно право на командироване или на преназначаване в желания съд, което освен това да го освобождава от изпълнението в срок на служебните му задължения.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че без издаване на заповед за командироване постановените съдебни актове биха били нищожни, а постановилият ги състав – незаконен. Вярно е, че след приключването на командировката на жалбоподателя младшият член на състава е станал съдия в районния съд, поради което съдия на щатна длъжност в Софийски градски съд е бил само един от членовете на състава. Но от този факт не следва, че без жалбоподателят да бъде командирован отново „съставът е незаконен“ и постановеното от него решение би било нищожно. Фактът на преместване – поради командироване или преназначаване или повишаване, на съдията от един съд в друг не води до отнемане на основното качество на длъжността му, нито го освобождава от задължението да постанови съдебен акт по разпределените му преди това дела. Впрочем, видно от доказателствата по делото – справка за неизготвени съдебни актове от съдия Андреева към 29.06.2015 г., съдията е имал неизготвени съдебни актове по 87 въззивни граждански дела и по 11 частни граждански дела, по които с изключение на процесните седем в периода до образуване на дисциплинарното производство са изготвени съдебни актове, което само по себе си опровергава доводите на жалбоподателя за незаконност на състава и нищожност на съдебните актове.

Следва също да се посочи, че на жалбоподателя е осигурявана възможност за произнасяне по делата – било чрез осигурен достъп до делата в Софийски градски съд, било чрез изпращането на делата в Окръжен съд, гр. В.. Фактът, че в този период жалбоподателят е правораздавал като съдия в Окръжен съд, гр. В., и следователно е имал задължение за разглеждане на дела и постановяване на съдебни актове в този съд не е основание за неизпълнение на задълженията му и по отношение на процесните дела.

С оглед на горното доводите на жалбоподателя за наличие на обективни причини, поради които не е могъл да постанови съдебни актове по процесните седем дела са неоснователни. Поведението на жалбоподателя обективира ясно умисъл за неизпълнение на служебното задължение, което прави доказана субективната страна на дисциплинарното нарушение.

Поради изложеното съдът счита, че дисциплинарното нарушение е доказано от обективна и субективна страна.

При определяне на дисциплинарното наказание органът е отчел обстоятелствата по чл. 309 ЗСВ. Отчетена е тежестта на нарушението – продължителната забава при неизготвяне на съдебните актове, в т. ч. и към датата на постановяване на оспорения акт. Органът е отчел и формата на вината – умисъл („нарушенията са извършени виновно, поради тяхното допускане при пълното им съзнаване“). Отчел е обстоятелствата, при които са извършени нарушенията – бездействието е допуснато независимо от предприетите мерки от административния ръководител за обезпечаване на дейността на съдията, както и поведението на съдията – упоритото отказване да се изпълнят задълженията, настояването, чрез всякакви възможни действия, за ново командироване или преместване и обвързването на изпълнението на служебните задължения с желанието за ново командироване или преместване. При отчитане на тези обстоятелства органът е определил второто по степен на тежест наказание при размер по и при срок към минимума на предвиденото.

Видно от изложеното доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното решение по т. 2 на Протокол №37 от 26.09.2017 г. от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет са неоснователни. Решението е прието от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и производство и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Поради това съдът следва да отхвърли жалбата на съдия Андреева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 227, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.А срещу решението по т. 2 на Протокол №37 от 26.09.2017 г. от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.