Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение – С. П - Плевен“ ООД със седалище и адрес на управление гр. П. представлявано от управителя д-р Й.Г чрез адв. Х.Н против решение № 115/06.03.2019 год. постановено по адм. дело № 408/2018 год. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на ЛЗ срещу заповед за налагане на санкция № РД-08-468/23.02.2018 год. на директора на РЗОК – Плевен.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и уважаване на оспорването срещу административния акт, както и присъждане на разноските.
Ответникът – директорът на Районната здравно осигурителна каса (РЗОК) – Плевен не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу заповед за налагане на санкция № РД-08-468/23.02.2018 год. на директора на РЗОК – Плевен, с която на „МБАЛ – С. П - Плевен“ ООД са наложени четири финансови неустойки всяка в размер на 200 лева на основание чл. 403, ал. 3, във връзка с чл. 402 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2017 год.
От фактическа страна е установено, че със заповед № РД-08-2339/10.11.2017 год. на директора на РЗОК - Плевен е разпоредено извършване на извънпланова, пълна първична самостоятелна проверка на ЛЗ по изпълнение на договор № 150667/17.05.2017 год. със задача: пълна проверка по изпълнението и отчитането на договорения обем дейности по КП № 217.3 „Оперативни процедури при множествени счупвания и/или луксации на таза, горни и долни крайници“ от приложение № 16 към НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2017 г. за периода от 01.04.2017 год. до 30.09.2017 год. във връзка с писмо на НЗОК с вх. № 35-00-1585/10.11.2017 год.
Контролните органи на РЗОК са установили, че „МБАЛ – С. П - Плевен“ ООД е приела за лечение пациенти с ИЗ № 3348//2017 год., ИЗ № 3179/2017 год., ИЗ № 4216/2017 год. и ИЗ № 5156/2017 год. приети по КП № 217.3, без да са налице индикациите за хоспитализация, тъй като липсват данни за фрактури на повече от две дълги тръбести кости или съчетание на фрактура на дълга тръбеста кост и минимум две луксации на контралатерални големи стави. За всеки от случаите е посочено, че описаното представлява нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 288, т. 6, буква “а” от НРД за 2017 г. - по КП № 217.3.
Резултатите от проверката са отразени в Протокол от 14.10.2017 г., в който са изложени констатации за извършените нарушения и Протокол за неоснователно получени суми № 751/2017 г., като е изяснена и възможността за подаване на възражения. В указания срок жалбоподателят е възразил с писмено становище по отразените в протокола констатации и съответните изводи. По направеното оспорване Арбитражната комисия е приела решение № 10/10.01.2018 г., с което са потвърдени констатациите в протокола. На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗО и чл. 398, ал. 1, т. 1, чл. 413, ал. 2, вр. с ал. 1 и 421, ал. 1 НРД МД 2017 г. и на основание решение № 10/10.01.2018 г. директорът на РЗОК-Плевен е издал процесната заповед за налагане на санкция № РД-08-468/23.02.2018 г., с която на ЛЗ са наложени четири финансови неустойки, всяка в размер на 200,00 лв. на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2017 г.
При установяване на спорните въпроси, съдът е допуснал съдебно медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че при четиримата пациенти са налице счупвания /фрактури/ на по две дълги тръбести кости, като по причина на тези счупвания пациентите са приети на лечение. Според изискванията на КП обаче, за да се лекува пациентът по тази КП, е необходимо същият да има фрактури на повече от две (което означава най-малко три) дълги тръбести кости. Безспорно е установено, че и в четирите случая, посочени в заповедта, това изискване не е изпълнено. В Приложение № 16 "Клинични пътеки" към НРД за медицински дейности за 2017 г. са посочени по съдържание клиничните пътеки, по които НЗОК заплаща на изпълнителите на болнична помощ. В съдържанието и структурата на всяка от една от тях са разписани правилата за хоспитализация /прием на пациента в болница/, диагностично – лечебен алгоритъм /задължителни правила за лечението му/, както и критериите за дехоспитализация /целите и резултатите, които следва да е постигнал лекуващият екип към пациента при изписването му от лечебното заведение/. В текста на чл. 288, т. 6, буква "б" от НРД МД 2017 е разписано, че медицински дейности по клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения. Трябва да се спазва диагностично - лечебният алгоритъм (ДЛА) на КП, който е задължителен за изпълнение. Индикациите за хоспитализация са част от съответна клинична пътека и следва да съответстват на поставената на лицето диагноза, т. е. касае се за обективни критерии за хоспитализация.
Протоколът за извършената проверка е официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила. От констатациите в протокола се установява, че по отношение и на четиримата пациенти са налични фрактури само на две дълги тръбести кости и липсват данни за фрактури на повече от две дълги тръбести кости или съчетание на фрактура на дълга тръбеста кост и минимум две луксации на контралатерални големи стави. С оглед така установеното правилен е изводът на административния орган, че и в четирите случаи не са били налице индикациите за хоспитализация по КП 217.3. Липсата на индикации за хоспитализация по тази КП представляват нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ и обуславят налагането на финансова неустойка, съобразно чл. 403, ал. 3 от НРД за 2017 г.
По изложените съображения обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че жалбоподателят не е провел успешно насрещно доказване, за да установи различни от установените при проверката факти.
В съдебно заседание се поддържат доводи, че „Наредба № 2 от 25.03.2016 г. е отменена като нищожна и в този смисъл не поражда правни последици, а по силата на чл. 13 АПК и актът по нейното прилагане, а именно НРД МД 2017 също не следва да породи правни последици.“ са неотносими към спора.
Твърденията на касатора за двусмисленост на разпоредбата на КП 217.3 също са неоснователни. Правилото в частта за индикации за хоспитализация, че на такава подлежат лица с фрактури на повече от две дълги тръбести кости, независимо от възрастта, е ясно и недвусмислено, както правилно е отчел и административният съд. Следва да се отбележи, че оплакванията на касатора, че били правени проверки и на други лечебни заведения, които били извършили същото нарушение, но на които не били наложени санкции и писмени покани за възстановяване на неоснователно получени суми, са наведени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и обосновано отхвърлил, като неотносими към законосъобразността на оспорената заповед за налагане на санкции № РД-08-468/23.02.2018 г. на директора на РЗОК – Плевен.
По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/06.03.2019 г., постановено по адм. дело № 408/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен РЕШЕНИЕТО е окончателно.