Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” и „Агрирокка“ ЕООД със седалище в село Осоица, област С., против решение № 1153/23.11.2018 г. по адм. дело № 1044/2017 г. на Административен съд София-област. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-230-2600/2235 от 21.08.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 година в частта, с която се намалява финансовото подпомагане по подаденото заявление за БЗС 61594-16-2-1 и БЗС 16794-125-104-2 и е извършено прихващане в размер на 7959.03 лв. от оторизираната сума по СЕПП. С решението е отхвърлена жалбата на „Агрирокка” ЕООД в останалата част. В касационните жалби се правят възражения за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
„Агрирокка“ ЕООД в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М.С изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от административния орган.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Мотивира се, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, отчел е доводите на страните и съобразявайки материалноправната уредба е извел верен правен извод за частичната незаконосъобразност на уведомителното писмо.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от „Агрирокка” ЕООД против уведомително писмо изх.№ 02-230-2600/2235 от 21.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него са извършени откази за одобряване на финансова помощ за кампания 2013 година по три схеми: По първата СЕПП - при поискана финансова помощ от 90287.24 лева е оторизирана сума в размер на 56675.39, от която е прихваната сумата от 7959.03 лева. По втората НР1 е поискана сума от 30789.38 лева, като е оторизирана сума в размер на 19607.07 лева и по СНДП е поискана сума от 2263.01 лева, от които са изплатени 2201.06 лева. Отказването на финансовата помощ е обосновано с обстоятелството, че заявените от дружеството площи не се стопанисват, което е установено при извършена проверка на място, както и от наличие на двойно заявени площи. Възраженията са, че заявените площи се обработват и се поддържат в добро земеделско и екологично състояние. По отношение на застъпванията е посочено, че дружеството е представило документи за правно основание за ползване на парцелите. Твърди, че проверката на място е извършена преди периода, който е определен за извършване на коситба в необлагодетелствани планински райони. В жалбата се поддържа, че административният акт е немотивиран, тъй като не били посочени правните и фактически основания за постановяването му. Поискано е от съда назначаване на съдебно-техническа експертиза с конкретни задачи.
Съдът е събрал административната преписка, като за изясняване на спора е допуснал и изслушал две съдебно-технически експертизи. В заключението на единичната са посочени причините за недопустимата за подпомагане площ, установена при извършената проверка на място и след отстраняване на застъпванията. След оспорване на заключението от жалбоподателя, е назначена тройна експертиза. Вещите лица са разгледали поотделно всеки един от петте парцела, описани в уведомителното писмо. За БЗС 61594-4-2-1 е посочено, че е установено застъпване в размер на 15.14 ха, като за 0.46 ха жалбоподателят не е представил документи за правно основание, поради което тази част е останала като недопустима. При проверката на място, обаче, измерената недопустима част от парцела е в размер на 0.96 ха, които са вписани в уведомителното писмо, тъй като за недопустима се приема по-голямата площ от измерената при проверката на място и след отстраняване на застъпванията. За БЗС 61594-16-2-1 вещите лица са посочили, че при измерването не е установена недопустима площ, но има констатирано застъпване в размер на 1.15 ха, за което „Агрирокка“ ЕООД не е представило документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За БЗС 51946-61-3-4 при проверката на място е измерена недопустима площ от 0.1 ха, която е посочена като недопустима в уведомителното писмо. За БЗС 16794-125-104-2 е измерена недопустима площ от 6.62 ха, но е установено застъпване в размер на 26.22 ха. Като документ за правно основание за ползване, дружеството е представило договор за наем с „Булсистем АФ“ ООД, но документи са представили и други земеделски стопани, поради което тази площ е останала недопустима. По отношение на БЗС 16794-124-33-2 експертите са посочили, че има застъпвания в размер на 2.73 ха, но при извършената проверка на място е установено, че цялата площ на парцела от 6.87 ха е недопустима, тъй като ливадата е била с висок тревостой и няма следи от паша или косене. В заключение вещите лица са посочили, че недопустимата за подпомагане площ в уведомителното писмо е определена в съответствие с нормативната уредба, направените измервания при проверката на място и представените документи за установените застъпвания.
При тези данни по делото, съдът е счел е за неоснователно възражението на търговското дружество за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на акта, тъй като в него са посочени площите, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка схема и съдържа правните основания за отказ от финансиране. Посочено е, че административната преписка съдържа всички фактически основания за отказа, които са цитирани в уведомителното писмо и не следва да бъдат преповтаряни. Приел е, че за БЗС 61594-4-2-1; БЗС 16794-124-33-2 и БЗС 51946-61-3-4 органът правилно е определил недопустимите площи в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. В същото време, обаче, е приел наличие на отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 3 и т. 4 АПК по отношение на БЗС 61594-16-2-1 и БЗС 16794-125-104-2. Мотивирал се е, че не е спазена процедурата по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г., тъй като органът е издал отказ от финансиране на дружеството и е отпуснал финансово подпомагане на останалите кандидати, с които е било установено застъпването. Съдът е отменил уведомителното писмо и в частта му, с която е прихваната сумата от 7959.03 лева, като е приел, че липсват фактически и правни основания за извършването му. Така постановеното решение е правилно, но само в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомителното писмо и е отменено извършеното прихващане. В останалата част решението следва да бъде отменено и вместо него да се отхвърли жалбата по следните съображения:
В касационната жалба на „Агрирокка“ ЕООД отново се твърди, че проверката на място е извършена преди изтичане на срока, предвиден за почистване на постоянно затревени площи в планинските райони – до 15 август. Съобразно заповед № 249449 от 09.08.2013 г. на Регионалния технически инспекторат – София е извършена проверка на място в периода 5.08.-16.08.2013 г. като въз основа на извършени замервания на площта на заявените парцели с GPS е установено, че има недопустими площи. Резултатите от проверката са обективирани в приетия като доказателство по делото контролен лист за проверка на място, подписан от присъствалия на проверката пълномощник на касатора. За БЗС 16794-124-33-2, заявен като естествени ливади за косене и/или за паша на животните, експертите на РТИ са установили, че ливадата е с висок тревостой, парцелът не е окосен до 16.08.2013 г., както и че по него няма следи от животни, поради което са изключили цялата заявена за подпомагане площ. Пълномощникът на дружеството, присъствал на проверката, е написал като забележка в контролния лист, че парцелите са окосени за първи път през месец май 2013 г., като през август косят за втори път и искат отсрочка от няколко дни, за да окосят парцела в землището на с. Г.К.С заповед № РД-09-501 от 25.07.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която са одобрени националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, земеделските стопани, ползващи постоянно затревени площи, са длъжни да ги поддържат чрез паша и/или да извършват минимум една коситба за съответната година до 15 август за планинските райони, включени в обхвата на необлагодетелстваните планински райони, т. е. парцелите трябва да са окосени поне веднъж в годината и следва да е преди 15 август. Проверката е приключила на 16 август – един ден след крайния срок за косене. Нелогично и лишено от смисъл е посоченото в касационната жалба, че дружеството не може да се справи едновременно с присъствие по време на проверката на място на голям брой пасища и с извършването на коситбата им. Следва да се има предвид, че земеделските стопани са длъжни да поддържат земята в добро състояние през цялата година, а не само при извършване на проверка, поради което решението на съда в частта му, с която е отхвърлена жалбата е правилно.
По делото е подадена касационна жалба от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която административният съд е отменил уведомителното писмо по отношение на БЗС 61594-16-2-1 и БЗС 16794-125-104-2, както и в частта му, с която е прихваната сумата от 7959.03 лева. По отношение на двата блока на земеделско стопанство АССО неправилно е приел, че не е спазен редът за разпределяне на площите след отстраняване на застъпванията. Ако съдът бе разгледал внимателно и надлежно анализирал съдържанието на административната преписка, както и заключенията по двете съдебно-технически експертизи, би направил различни изводи относно недопустимите площи за БЗС 61594-16-2-1. След констатиране на застъпвания административният орган е изпратил уведомително писмо изх.№ 02-230-2600/2235 от 13.09.2013 г., като в определения срок дружеството е представило документи за правно основание за ползване на земеделските земи, но изрично се е отказало от застъпените площи за БЗС 61594-16-2-1 срещу положен подпис и печат. След като не е представило документ за ползване на земята, то правилно тази част от нея е определена за недопустима. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е развита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК, като при допуснато в нея застъпване на площи този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. Именно в тази връзка от земеделските стопани са изискани доказателства за правното основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. За БЗС 16794-125-104-2 „Агрирокка“ ЕООД е представило договор за наем, сключен с „Булсистем АФ“ ООД, като документи са представени и от други земеделски стопани. С оглед на това, правилно е съобразено правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в редакцията към издаване на административния акт - обн. ДВ, бр. 43/2017 г./, според което ако за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и ако никой от тях не е предоставил такива документи, РА им налага санкции съгласно чл. 19 от Д. Р /ЕС/ № 640/2014. След уведомяването на земеделския стопанин за наличие на двойно заявени площи и представяне на документите от негова страна, органът е изготвил списък с потвърдените кадастрални имоти, с посочени в него: композитен номер на БЗС, кадастралния имот, застъпената площ и вида на предоставения документ за правното основание за ползване. В докладна записка вх.№ 05-2-230/4 от 06.01.2014 г. на директора на ОД на ДФЗ-София област е посочено, че след изискване на информация от Областна дирекция „Земеделие“ – София е установено, че голяма част от застъпените имоти, ползвани и очертани от „Агрирокка“ ЕООД в землището на с. Г. К, са декларирани от други лица с форма на ползване – за лична обработка и с договори за наем, но не и от „Булсистем АФ“ ООД, поради което е прието, че последното няма правно основание за отдаване под наем на земеделска земя на „Агрирокка“ ЕООД. В случая е спазена процедурата по Наредба № 5, в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани в член 17, необходими когато при кръстосаните проверки на заявленията за подпомагане на отделни бенефициенти са констатирани застъпвания, и от земеделските производители, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, са представени документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. При изричен отказ от земеделския стопанин да претендира подпомагане за конкретен имот, единствената възможност е да се приеме, че не е доказал право на ползване върху съответния БЗС. Поради това, правилно в случая са приложени разпоредбите на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5, респективно на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 г., обосноваващи отказа за финансово подпомагане за БЗС 61594-16-2-1 и БЗС 16794-125-104-2. Следователно, решението на съда, в частта, в която този отказ е отменен, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви за извършеното прихващане. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените предпоставки, наложили прихващането на дължимите суми. В Таблица 2 от акта в колона „Прихваната сума“ действително е посочена сумата от 7959.03 лева, но нито под таблицата, нито в акта като цяло е посочено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е нейното фактическо основание. Посочено е само, че прихванатата сума отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, но по делото не са представени никакви доказателства. Съгласно чл. 58 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, държавите-членки приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза и по-специално възстановяват неправомерните плащания с лихви и завеждат съдебни дела за целта, според случая. Или за да бъде извършено прихващане е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, но и да има неуредени задължения на бенефициера, които при те да са установени в съответствие с националното законодателство. В случая за прихванатата сума от 7959.03 лева не може да се приеме, че представлява неуредено задължение на „Агрирокка“ ЕООД, установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на приложимото европейско законодателство е необходимо сумата да е изискуема, в противен случай няма неуредено задължение. Необходимо е и сумата да е установена по основание и размер. По тези съображения касационната жалба в тази й част е неоснователна. Първоинстанционното решение в тази част е правилно и следва да се остави в сила.
Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и с оглед правилото на чл. 227, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да се произнесе с ново решение по съществото на спора в отменителната част. Така, по изложените по-горе съображения за законосъобразността на отказа за подпомагането относно БЗС 61594-16-2-1 и БЗС 16794-125-104-2, на посочените в акта правни основания, жалбата на „Агрирокка“ ЕООД, срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх.№ 02-230-2600/2235 от 21.08.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна и в тази й част, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото разноски не се присъждат с настоящото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1153 от 23.11.2018 година по адм. дело № 1044/2017 година на Административен съд София-област в частта, с която е отменено уведомително писмо изх.№ 02-230-2600/2235 от 21.08.2017 година на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за намаляване на финансовото подпомагане за БЗС 61594-16-2-1 и БЗС 16794-125-104-2 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Агрирокка” ЕООД против уведомително писмо 02-230-2600/2235 от 21.08.2017 година, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ по отношение на БЗС 61594-16-2-1 и БЗС 16794-125-104-2.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1153 от 23.11.2018 година по адм. дело № 1044/2017 година на Административен съд София-област в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.