Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на М.Б от [населено място], чрез пълномощника му адв.. К, против заповед № 8121К - 10355/13.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) /ЗДСл/, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправните разпоредби при издаването й. Излага съображения, че не е налице посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) като държавен служител в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР) и това право е упражнено през 2016 г., преди назначаването му като държавен служител по реда на ЗДСл със заповед № 81214-1084/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че при издаване на заповедта по отношение на Близнаков са налице предпоставките за пенсионирането му по реда на чл. 69 от КСО, които обосновават и приложението на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 от АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес, против подлежащ на оспорване индивидуален административен...