Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от кмета на община В.- район „Младост“ чрез ст. юриск. И.Д против решение № 817/17.04.2018 г., постановено по адм. д.
№ 3247/2017 г. по описа на Административен съд - Варна.
Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби– касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу изричния отказ на кмета на район „Младост“ – О. В да извърши адресна регистрация по постоянен адрес на лицето М. Мехмед, обективиран в писмо
рег. № ИАО17001815МЛ_001МЛ/17.10.2017 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.
Ответникът, М. Мехмед от [населено място], редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв.
С.С по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба и становище по същество с подробно развити в тях доводи за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендират се разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.
С атакуваното съдебно решение АС-Варна е отменил по жалба на М. Мехмед отказ на кмета на район „Младост“ – О. В да извърши адресна регистрация по постоянен адрес в [населено място], [улица], обективиран в писмо рег. № ИАО17001815МЛ_001МЛ/17.10.2017 г. и е върнал преписката на кмета на район „Младост“ за ново произнасяне по молбата му с
рег. № ИАО17001815МЛ/05.10.2017 г. в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт.
За да стигне до този правен резултат, съдът е установил, че с молба рег.
№ ИАО17001815МЛ/05.10.2017 г. М. Мехмед е поискал да му бъде извършена адресна регистрация по постоянен адрес в [населено място], [улица]. Във връзка със същата е назначена комисия от кмета на район „Младост“, която да установи обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лицето. От проверката и установените факти и обстоятелства, комисията е приела, че Мехмед следва да поиска писмено съгласие от А. Бекир, съгласно чл. 92, ал. 3 от ЗГР и при спазване на разпоредбата на чл. 99а от ЗГР, както и че предвид застроената площ на сградите – общо 75 кв. м., броят на регистрираните лица на адреса (по постоянен адрес – 28 души, и по настоящ адрес – 27 души) са нарушени разпоредбите на чл. 92, ал. 10 и чл. 99а от ЗГР. Със свое решение на основание чл. 92, ал. 9 от ЗГР Комисията е дала становище до кмета на район „Младост“ да не извърши адресна регистрация по настоящ или по постоянен адрес на Мехмед в
[населено място], [улица]. Въз основа на решението на комисията, обективирано в Протокол № 4/12.10.2017 г., кметът на район „Младост“ – община В. с писмо рег. № ИАО17001815МЛ_001МЛ/17.10.2017 г. е отказал извършването на адресна регистрация на М. Мехмед в [населено място], [улица] № 99.
При така установеното от фактическа страна, административният съд е стигнал до правния извод за незаконосъобразност на отказа поради неоснователното му мотивиране с изискване за съгласие от трето лице, както и с броя на регистрираните лица с постоянен и настоящ адрес в същия имот.
Във връзка с последното основание съдът е приел, че назначената комисия е следвало съобразно чл. 92, ал. 3 от ЗГР да извърши посещение на място и да установи колко сгради са построени в имота, в коя сграда живее жалбоподателят, колко лица реално пребивават на адреса и какъв е броят на регистрираните и действително живеещи лица в жилището, обитавано от жалбоподателя, каква е неговата площ и т. н.. Административния съд е счел, че проверката на място е била дължима предвид събраните по делото доказателства за това, че родителите на жалбоподателя, а и самия той е живял и към момента живее на [улица] [населено място], в който смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
С оглед на изложеното, първоинстанционният съд е заключил, че административен орган е следвало да извърши преценка относно спазването, респ. нарушаването на чл. 99а от ЗГР, съответно - за наличието, респ. липсата на основание за извършване на адресна регистрация по постоянен адрес на лицето, като за целта е следвало да се извърши анализ и да се изложат мотиви във връзка с това регистрирането на лицето би ли довело до превишаване броя на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на конкретното жилище, съобразявайки броя на обичайно пребиваващите лица в жилището на този адрес и разпоредбите на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗГР.
Според АС - Варна, ненадлежното изпълнение на задължението по чл. 92, ал. 3 от ЗГР за извършване на проверка на място от комисията, която да установи действителното фактическо положение, е довело до нарушаване на посочените по-горе принципи на административния процес, а оттам до допуснато от административния орган съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 35 от АПК, довело от своя страна и до неправилно приложение на материалния закон – чл. 99а във връзка с чл. 92 от ЗГР и постановяване на отказ за адресна регистрация, несъответен на целта на закона.
Водим от горното, съдът е отменил отказа на кмета на район „Младост“ и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, е изпратил преписката на административния орган за произнасяне по молбата на Мехмед да му бъде извършена адресна регистрация по постоянен адрес при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е правилно.
Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция.
Правилно административният съд е отменил изричния отказ на Кмета на Район „Младост“ – О. В да извърши адресна регистрация по постоянен адрес на М. Мехмед поради постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречието му с материалноправните разпоредби.
По делото не се спори, че като основания за постановения отказ са посочени липсата на писмено съгласие от А. Бекир по см. на чл. 92, ал. 3 от ЗГР и нарушение на разпоредбите на чл. 92, ал. 10 и чл. 99а от ЗГР, указващи броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище. Безспорно е, че заявителят Мехмед не представя документ по чл. 92, ал. 2 от ЗГР, поради което производството е проведено по реда на чл. 92, ал. 8 от ЗГР – посредством назначаването на комисия.
След анализ на относимите материалноправни разпоредби за настоящия случай, обосновано съдът е приел, че разпоредбата на чл. 92 ал. 8 от ЗГР дава възможност, когато лицата, искащи адресна регистрация, не могат да представят документ по чл. 92, ал. 2, обстоятелствата за извършване на адресната им регистрация да се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината. Следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд за това, че в случая Комисията, освен проверка по документи, следва да извърши и проверка на място с цел установяване на конкретно обитаваната от Мехмед жилищна сграда, както и броя на лицата, които обичайно обитават съответното жилище, за да се извърши преценка дали техният брой надвишава максималния допустим брой лица за площта на съответната сграда или не, съгласно норматива по §1 т.1 от ДР на ЗГР. Констатациите от проверката на място комисията следва да отрази в констативен протокол, който ще послужи за обосноваване на становището ѝ по чл. 92, ал. 9 от ЗГР.
Правилно административният съд е приел за неоснователен довода на административния орган, обосновал отказа му да извърши адресна регистрация на молителя, за необходимост от предоставяне на писмено съгласие от лицето А. Бекир. Съдът правилно, базирайки се както на приетите по делото писмени доказателства, така и на гласните такива, е приел наличие на непълнота или неточност в отразяването в кадастралните регистри на наличните в имота сгради и техните собственици. От съдържанието на нотариалните актове, представени по делото, съдът е установил, че описаната в тях жилищна сграда се различава по площ и от двете, отразени в кадастралната карта и кадастралните регистри постройки в поземления имот на [улица] – площта на придобитата по давност сграда от А. Бекир според нотариалните актове е с площ от 100 кв. м., а по кадастралните регистри двете жилищни сгради, находящи се в процесния имот, са съответно с площ от 46 кв. м. и 29 кв. м. От представеното в административната преписка удостоверение за търпимост от 18.06.2009 г., издадено на Бекир, съдът е установил, че е узаконена жилищна сграда със ЗП 35 кв. м. Установено е още и несъответствие в площта на поземления имот, посочена в нотариалните актове (120 кв. м.) и тази, отразена в заповед № 255/24.04.1986 г. на началник „Жилищно настаняване“ РНС „Възраждане“ – Варна за определяне на месечен наем (75 кв. м.). Във връзка с горното съдът е извел обоснован извод за наличие на несъответствия и непълно отразяване на всички, налични в поземления имот сгради в кадастъра.
Обосновано съдът е заключил, че при липса на установеност точно колко постройки са изградени в процесния общински поземлен имот и каква е площта на всяка от тях/ в частност -на тази, обитавана от Мехмед и неговото семейство/ административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на обжалвания административен акт. Правилно съдът е приел, че липсата на категорични данни относно релевантните за случая факти и обстоятелства е довело до постановяване на незаконосъобразен отказ за адресна регистрация. Обосновано съдът е заключил, че за регистрираните на въпросния адрес лица (по постоянен адрес – 28 души, а по настоящ – 27 души), административният орган е длъжен да извърши проверка по реда на чл. 99б от ЗГР, като кметът на общината или на района трябва да издаде заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС-Варна правни доводи за това, че ненадлежното изпълнение на задължението по чл. 92, ал. 3 от ЗГР за извършване на проверка на място от комисията, която да установи действителното фактическо положение, е довело до нарушаване на принципите на административния процес (чл. 7, ал. 1 от АПК – актовете да се основават на действителните факти, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в АПК, както и служебното начало по чл. 9 от АПК), съответно до съществено нарушение на императивната процесуална разпоредба на чл.35 от АПК, което от своя страна е довело до постановяване на обжалвания изричен отказ и в противоречие с материалния закон – чл. 99а във връзка с чл. 92 от ЗГР.
Обосновано АС-Варна е заключил, че на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с
чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган за произнасяне по молбата на оспорващия, при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на понесените по делото разноски в настоящата инстанция е основателна, но не следва да бъде уважена. Страната, претендираща разноски по делото, следва в установения от закона срок да представи доказателства за реалното им извършване, което в случая не е сторено. По делото е представено пълномощно (л. 11) и списък на разноските (л. 21), но не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, че разноските са заплатени. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 817/17.04.2018 г., постановено по адм. д.
№ 3247/2017 г. по описа на Административен съд – Варна.
Решението е окончателно.