Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160 ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Д. И“ ЕООД, гр. Г. О, чрез адв. Л.К против решение № 222/02.05.2019 г. на Административен съд - В. Т, постановено по адм. дело № 506/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-04000416004762-091-001/27.02.2017 г. на ТД на НАП - В. Т, в частта му потвърдена с Решение № 147/29.05.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП“ - В. Т.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като сочи касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него, съдът е преповторил констатациите на проходните органи без да изложи самостоятелни мотиви и да обсъди събраните доказателства. Изразява несъгласие с това, че съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза и допълнителната такава, която изцяло е била в полза на ревизираното лице. Неправилно не е отчетена последващата реализация на стоките. Цитира практика на СЕС и на Върховен административен съд. Искането е за отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика", град В. Т, чрез гл. юрк.. Н оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Административен съд -...