Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „К. И“ ООД, чрез адв.. Т против решение № 575/14.03.2019 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2499/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16002417007975-091-001/21.05.2018г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив в частта потвърдена и изменена с Решение № 429/20.07.2018г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - гр. П..

В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото поради което е направил и неправилен извод за липса на доказателства за използването на наетите автомобили за служебни цели. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П., чрез гл. юрк.. К оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения изложени в писмено становище по делото. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на „К. И“ ООД е отказан данъчен кредит на стойност 18 000 лева, начислени са лихви и е коригиран данъчният финансов резултат за 2016г.

Установено е, че „К. И“ ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18 000...