Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „Тракийска“, като правоприемник на М. П, съгласно заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 г. на министъра на финансите, чрез процесуалния си представител юриск. Н.К срещу решение № 361/21.12.2018 г., постановено по адм. дело № 205/2018 г. по описа на Административен съд – гр. К., с което е отменено решение № 262/20.02.2018 г., издадено от началника на М. П за определена нова митническа стойност на стоки, декларирани от „ГССН“ ООД, гр. К. с единен административен документ (ЕАД) № 17BG003000H0307586/04.12.2017 г., както и доплащане на ДДС в размер на 4 287,20 лв.(в решението на началника на М. П е определено ДДС в размер на 4 284,20 лв.). Със същото решение са присъдени и разноски в полза на „ГССН“ ООД в размер на 300 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател изводите на съда са неправилни и не се основават на фактите, установени по делото. Неоснователно според касатора съдът не е кредитирал заключението по назначената съдебно – икономическа експертиза и не е обсъдил изводът на вещото лице, че идентични стоки трудно биха били открити с оглед техническите им характеристики. Излагат се доводи в касационната жалба, че митническата стойност на процесните стоки не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е използвана договорната стойност на сходни стоки, метод който фигурира в чл. 74, пар. 1 и чл. 74, пар. 2, б. „б“, В този смисъл касаторът цитира решение от 16.06.2015 г. по дело С-291/2015 г. на Съда на ЕС. Твърди се, че първоначално митническите органи са извършили сравнителен анализ за наличието на идентични стоки в информационните регистри на Агенция „Митници“, след което са приложили следващия по ред метод за определяне на нова митническа стойност, като за сравнение са посочени митнически декларации, които са приети в много близък период от време до датата на обмитяване на стоките по процесия ЕАД. Претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно решение № 262/20.02.2018 г., издадено от началника на М. П.

Ответникът по касационната жалба „ГССН“ ООД – гр. К., редовно призован не изпраща свой представител и не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени решението на началника на М. П, с което е определена нова митническа стойност на внесените от „ГССН“ ООД – гр. К. стоки и е определено ДДС за довнасяне, първоинстанционния съд е приел за установено, че на 04.12.2017 г. с ЕАД №17BG003000H0307586/04.12.2017 г. дружеството е представило документи за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стоки - трикотажен плат от памук /стока №1/; обагрени памучни тъкани, съдържащи тегловно 85% или повече памук /стока №2/; ПВЦ профили с дължина 280 см. /стока №3/, както и килими от синтетични текстилни материали /стока №4/, с държава на изпращане и произход Р. Т и получател „ГССН“ ООД, гр. К.. Декларирана е митническа стойност в размер на 6 288 евро, или 12 298,26 лв., съгласно фактура № 226210/28.11.2017 г., както и транспортни разходи в размер на 586,74 лв. или общо 12 885 лв. С писмо на началника на М. П дружеството е уведомено, че следва да представи допълнителни документи, доказващи декларираната стойност - договор, документи за извършено плащане към изпращача, както и фактури за продажба на стоката на първо ниво. Така изисканите документи са представени пред митническия орган. С последващо писмо органът е изискал допълнителни документи, тъй като приема, че представените не потвърждават по категоричен начин коректността на декларираната митническа стойност. С писмо „ГССН“ ООД пояснява, че представеният договор за продажба на стоки, касае настоящи и бъдещи доставки, поради което не са конкретизирани определени количества. За доказване на декларираната митническа стойност е подписан договор за конкретната доставка, като е приложено и копие от последния. По отношение на фактурите за продажба на първо търговско ниво е пояснено, че в същите, освен цената в евро, е посочена и цена в лева, по фиксиран курс, а общата стойност на фактурите също е в лева. С писмо рег. № 32-24502/24.01.2018 г. на началника на М. П, дружеството е уведомено, че митническата стойност на стоките не може да бъде определена по метода на договорната стойност, тъй като е необичайно ниска в сравнение със средностатическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, поради което възникват съмнения, дали това е общата платена или подлежаща на плащане сума, съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочено е също, че стойността на процесните стоки следва да се определи съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. От страна на дружеството е подадено писмено възражение.

Въз основа на горните обстоятелства, началникът на М. П е издал решение № 262/20.02.2018 г,, с което е определил нова митническа стойност на стоки, декларирани с ЕАД № 17BG003000H0307586/04.12.2017 г., както и доплащане на ДДС в размер на 4 287,20 лв. В мотивите към решението е прието, че предоставената от дружеството информация не е достатъчна за обосноваване на декларираната стойност. За целите на митническото облагане, митническият орган пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради липсата на идентични стоки, и тъй като декларираната договорна стойност била изключителна ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, в приблизително същия период. Като сходни са приети стоки, декларирани с изброени в решението ЕАД.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установява, че митническата стойност и средната цена на сравняваните стоки са изчислени правилно от митническите органи, както и че за определяне на новата митническа стойност са избрани митнически декларации за стоките с най-ниски средни цени от проверените. Първоинстанционният съд не кредитира заключението в частта му, в която вещото лице е определило избраните от митническите органи стоки като „сходни“, тъй като липсва необходимия анализ за такова определяне, а стоките са приети като сходни на изследваните само въз основа на митническите кодове, посочените в декларациите. Съдът счита също, че неотносими към спора са определените в приложения № 2.2, № 3.2, № 4.2 и № 5.2 към заключението, най-ниски и най-високи митнически стойности за обмитени стоки с еднакви митнически кодове. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че така определените най-ниски митнически стойности: 11,50 лв. за стока № 1; 60,63 лв. за стока № 2; 28,66 лв. за стока № 3 и 9,64 лв. за стока № 4, отразяват цената на общото количество декларирана стока, а не цената на стоката за съответната мерна единица - кв. м., кг., както е определена стойността на процесните стоки в решението, поради което, приема, че визираните в горните приложения стойности не отразяват най-ниската цена за съответната стока в съответната мерна единица.

С оглед представените доказателства според съда безспорно установено по делото е, че цената посочена в процесната митническа декларация е действително платена от „ГССН“ ООД. Относно спорния по делото въпрос за наличието на предпоставките за определяне на митническа стойност на декларираните стоки, по реда на чл, 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, според решаващият състав няма доказателства за събирането на всички относими към случая данни и за извършването на анализ. Липсват данни за пълнота на проверката, необходима за да се удостовери, че посочените от органа декларации, не са произволно избрани. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, съдът приема, че не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. „б“. Изложени са мотиви, че в случая не става ясно, коя от изброените ЕАД е използвана като база за определяне на новата митническа стойност, на всяка една от четирите стоки. Не са изложени и мотиви, защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки по посочените в решението митнически декларации, като не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките, тяхното качество, нито е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност.

С тези мотиви е обоснован изводът, че не е доказана основателността на съмненията на административния орган, дали декларираната от „ГССН“ ООД договорна стойност на стоката представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Митническите органи не са извършили необходимия анализ, съгласно чл. 141 от Регламента и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. По горните съображения съдът приема, че не са налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

При така установената от съда фактическа обстановка и изложените в обжалваното решение правни изводи, е отменено решението на митническия орган – касационен жалбоподател пред настоящия съд. Обжалваното решение е правилно постановено.

Спорът между страните по делото е относно определянето на митническата стойност при вноса на стоки, декларирани от „ГССН“ ООД, гр. К. с единен административен документ (ЕАД) № 17BG003000H0307586/04.12.2017 г. и определеното за доплащане на ДДС в размер на 4 287,20 лв.

Правилно съдът е установил фактите по делото, свързани с определянето на митническата стойност. В хода на проверката на декларираната от дружеството митническа стойност за внесените от Р. Турция стоки пред митническите власти са представени договор за продажба от 27.11.2017 г., документи за извършено касово плащане към доставчика с № 00001/01.12.2017 г. и № 0000/04.12.2017 г., фактура № 226210/28.11.2017 г. с получател „ГССН“ ООД, както и два броя фактури, издадени от „ГССН“ ООД за продажба на трикотажен плат и килими от синтетични материали на първо търговско ниво (л. 28 и сл. от приложеното адм. дело № 1448/2018 г. по описа на АС – Пловдив). Въпреки представените документи от декларатора на внесените стоки, у митническите органи е останало съмнение за декларираната митническа стойност. Това съмнение митническите органи са основали на извършения анализ на представените от декларатора документи и според тях невъзможността за определянето й по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. въз основа на договорената стойност, тъй като същата е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, а по отношение на някои от стоките – по – ниска с повече от 50 %. След направена проверка в информационната система на Агенция „Митници“ за идентични стоки, а именно произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация, от страна на митническия орган не са намерени данни за такива. Предвид това в оспореното решение корекцията на декларираната митническа стойност на внесените стоки и определеният за заплащане допълнителен ДДС е извършена на основание чл. 74, пар. 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл. 140 от Регламента за изпълнение, т. е. за сходни стоки.

Законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че митническите органи не са обосновали съмненията си относно декларираната митническа стойност. В тази връзка правилно съдът е приел, че, когато митническата стойност на внасяните стоки не може да се определи по чл. 70, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то се прилага редът по чл. 74 от същия Регламент (Митнически кодекс) по т. нар. вторични методи, като се прилагат последователно посочените в тази разпоредба на общностното право методи, докато се стигне до първата от посочените хипотези, по която може да се определи митническата стойност. Цитираната разпоредба се прилага, когато при основателни съмнения на митническите органи не може митническата стойност да се определи по договорната стойност. Обосновано решаващият съд е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си, поради което правилно е прието, че не е обосновано и приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение. Както правилно сочи и съдът, формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. „б“. На следващо място не се установява кой от изброените в процесното решение ЕАД е послужил за база за определяне на новата митническа стойност за всяка една от четирите декларирани от дружеството стоки. Съгласно дефинирането в чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение на „сходни стоки“, това са стоки произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В настоящия казус митническите органи не сочат данните, въз основа на които е извършен анализът и на база, на които е определена новата митническата стойност. В тази връзка, представената пред настоящата инстанция извадка от „ITMS - Консултационния модул Taric“ с посочено тарифно класиране на процесните стоки не внася яснота относно спорния по делото въпрос. С. да се подкрепят изводите в обжалвания съдебен акт, че тарифното класиране на стоката, както и условията на доставка не са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките, в който смисъл правилно съдът не кредитира и заключението на вещото лице. Следва да се посочи, че в оспорения административен акт няма никакви мотиви относно характеристиките на сходните стоки и определянето на митническата стойност на процесните стоки в сравнение с тях. Липсва информация за търговска марка, производител, съставни материали, както и възможността да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Несъобразено от митническите органи е и търговското равнище, репутацията на стоките, както и съществуването на търговска марка. С оглед изложеното правилно съдът е стигнал до извода за необоснованост на констатацията на митническите органи за сходни стоки и определянето на нова митническа стойност на внесените от „ГССН“ ООД стоки.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и като правилно постановено на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361/21.12.2018 г., постановено по адм. дело № 205/2018 г. по описа на Административен съд – гр. К.. Решението не подлежи на обжалване.