Производството е образувано по подадена касационна жалба от кмета на община Р. против решение № 17 от 23.05.2012 г. по адм. дело № 87 от 2012 г. по описа на Административния съд - Русе. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради което е направено искане за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли подадена жалба.

Ответникът по касационната жалба - Д. И. А. от гр. Р., не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните и прецени обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

В производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) административният съд е приел, че заповедта на кмета на община Р. № РД-01/414 от 02.03.2012 г., с която е било прекратено наемното правоотношение с Д. А. и е било наредено на същата да освободи заеманото жилище - частна общинска собственост, представляващо ап. 13, вх. "З", ет. 5, намиращ се на ул. "Б. К." - гр. Р., е незаконосъобразна. Съображенията за това са били, че договорът за наем, имащ за предмет това жилище, е бил прекратен с наемателя на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС, без да е налице визираната в този текст хипотеза. Съдът е приел, че издаденият административен акт е в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 т. 3 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищните нужди на гражданите, настанявани под наем, и продажба на общински жилища на Общинския съвет - Русе (наричана нататък за краткост Наредба №...