Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. И. К. против заповед рег. № ЧР - 0-017/22.06.2012г. на министъра на правосъдието, с която е отстранен от длъжност до приключване на образуваното против него дисциплинарно производство. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не съдържа мотиви, правното и фактическо основание за постановяването й, както и указания за органа и срока, в който може да се обжалва. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на правосъдието излага съображения за недопустимост на жалбата, а по същество поддържа становище за неоснователност на същата и моли да бъде отхвърлена.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Със заповед № ЧР-03-016/ 22.06.2012 г. на министъра на правосъдието против жалбоподателя Д. И. К. – началник на затвора в гр. Б. е образувано дисциплинарно производство. В заповедта е посочено, че производството се образува с оглед данни за допуснати от Костов дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 227, ал.1, т. 8 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), изразяващи се в злоупотреба с власт или доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижът на службата.

С оглед образуваното дисциплинарно производство, министърът на правосъдието издава заповед № ЧР-03-017/ 22.06.2012г., предмет на оспорване, с която на основание чл. 234, ал.1, т. 2 от ЗМВР, чл. 240, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), във връзка с чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), отстранява жалбоподателя от длъжност до приключване на образуваното дисциплинарно производство.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок от лице, чиито права и законни интереси за пряко засегнати от акта. Заповедта за отстраняване от длъжност е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК – същата е едностранно властническо волеизявление на административен орган и непосредствено засяга законни права на лицето, неин адресат, тъй като го лишава от възможността да упражнява право си на труд. Поради това настоящият състав приема, че тази заповед подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, независимо от крайния акт в дисциплинарното производство, а доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентния по смисъла на чл. 234, ал.1, т. 2 от ЗМВР орган – съгласно чл. 10, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС и по арг. от чл. 13, ал.2, т. 4 и чл. 14, ал.1 от ЗИНЗС министърът на правосъдието е орган по назначаването на началника на затвора – държавен служител с висше юридическо образование.

При постановяване на административния акт са спазени и административнопроизводствените правила - заповедта е издадена след образувано против жалбоподателя дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебната дисциплина. Не са допуснати и съществени нарушения на формата на акта, които да обосноват извод за неговата отмяна. Заповедта е писмена и в нея е посочено правното основание за издаването й (чл. 234, ал.1, т. 2 от ЗМВР), а също и фактическото, което се свързва с образуваното против адресата на акта дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебните задължения, изразяващи се в злоупотреба с власт и доверие и се допълва от текста на чл. 234, ал.1, т. 2 от ЗМВР, според който мярката се предприема, когато служебното положение на адресата би затруднило разкриването на обективната истина. По същността си това са мотивите и съображенията на органа довели до постановяване на взетото решение. Ето защо доводите на жалбоподателя, че заповедта е издадена при отсъствие на правните и фактически основания и на мотиви не могат да бъдат споделени. Липсата на текст указващ за органа и срока на обжалване също не опорочава административния акт. Този реквизит не е съществен, тъй като не засяга волеизявлението на издателя и неговото значение е свързано със срока на оспорване (чл. 140 от АПК), който в случая е спазен.

При постановяване на оспорената заповед са осъществени и материалноправните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 234, ал.1, т. 2 от ЗМВР. Цитираният текст предвижда възможност за органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано дисциплинарно дело и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от работа във всеки конкретен случай. Следователно, за да се възникне правото на органа по назначаването на упражни компетентността си по чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е достатъчно да се установи, че против служителя е образувано дисциплинарно производство и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В разглежданата хипотеза против жалбоподателя, който е началник на затвора в гр. Б. е образувано дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в злоупотреба с власт или доверие. Разследваните деяния са свързани с упражняването на предоставените на служителя управленски правомощия, поради което оставането му на длъжността би затруднило разкриването на обективната истина. Поради това съдът приема, че предпоставките на чл. 234, ал.1, т. 2 от ЗМВР са изпълнени и правото на органа да отстрани временно служителя от длъжност е упражнено в съответствие със закона.

Поради всичко изложено съдът намира, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е постановена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Д. И. К. против заповед рег. № ЧР - 03-017/ 22.06.2012 г. на министъра на правосъдието.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ А. А. М.М.