Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна против решение № 1281 от 28.05.2011 г. по адм. дело № 1946/2009 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № 140/ 16.07.2009 г. на същия административен орган за преустановяване експлоатацията на общинско депо за неопасни отпадъци, находящо се в м. „К. М.”, община Б. и предприемане на мерки за закриването и рекултивирането му. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички законови изисквания. Моли да бъде отменено и делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално - да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът по касационната жалба е на становище, че жалбата е неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие със закона.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 140/ 16.07.2009 г. на директора на РИОСВ - Варна, е издадена от компетентния орган. Съгласно чл. 158, т. 3 и т. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) директорът на РИОСВ е компетентен да прилага принудителни административни мерки при възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората, а също и за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.

Законосъобразно е и заключението на съдебния състав, че оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения във формата на акта, както и на материалноправните разпоредби на ЗУО и на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (наредбата).

Цитираните в заповедта правни разпоредби са противоречиви и не дават възможност да са направи извод за действителната правна норма, послужила като основание за издаване на акта. От една страна органът се позовава на разпоредбата на чл. 101, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУО във връзка с чл. 100 от закона – текстове, които регламентират принудителните административни мерки, които органът е компетентен да приложи за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения по този закон, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. От друга страна са цитирани чл. 42, ал.1, т. 3 от наредбата и § 5, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на същия нормативен акт, уреждащи закриването на депата за отпадъци. В заповедта двете процедури - тази по прилагане на принудителна административна мярка и тази по закриване на депото са смесени по начин, който не позволява да се установят действителните мотиви на административния орган.

Разпоредителната част на заповедта също е противоречива. Актът е адресиран до кмета на община Б., а изпълнението на разпореждането „да бъде преустановена експлоатацията на „Общинско депо за неопасни отпадъци” и „ да се предприемат мерки за закриване на депото и неговата рекултивация” е възложено на оператора на депото „Аякс-2002” ООД, гр. В..

Правилен е и изводът на съдебния състав, че не са изложени фактически обстоятелства, които да обосновават налагането на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО във връзка с чл. 158, т. 3 и т. 4 от ЗООС. Съгласно последните норми директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората и за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В случая факти, които да обосновават наличието на някоя от цитираните по-горе хипотези, в оспорената заповед не се изложени. Липсват и обстоятелства, които да обосноват прилагане на мерките по чл. 101, ал.2, т. 3 и т. 3 от ЗУО, още повече, че посочените норми предвиждат съответно спиране на дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците и спиране експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци - мерки, които в случая не се приложени.

Законосъобразно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта не съдържа и фактически основани, мотивиращи разпореждането на органа за преустановяване на експлоатацията на депото и предприемане на мерки за неговото закриване и рекултивация. Процедурата по закриване на депата за отпадъци е регламентирана в чл. 42 - 44 от Наредба № 8/24.08.2004 г. и започва след мотивирано решение на компетентния орган за закриване на депото (чл. 42, ал. 1, т. 3 от наредбата). В случая такова решение не е представено.

Правилно от страна на първоинстанционния съдебен състав е преценено, че констатираните пороци във формата на административния акт са довели до неговата незаконосъобразност – смесване на процедурата и основанията за прилагане на принудителните административни мерки и тези за закриване на депата за отпадъци и прилагане на принудителна административна мярка, която не е сред предвидените в чл. 101, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУО. Ето защо като приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията за форма и на материалноправните разпоредби на ЗУО и на Наредба № 8 / 24.08.2004 г. и подлежи на отмяна, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона.

Принципно правилните съображения на касатора, че депонирането на отпадъци е една от дейностите по третиране на отпадъци (арг. от § 1 т. 7 от ДР на ЗУО), поради което мерките по чл. 101, ал.2, т. 2, т. 3 от ЗУО следва да се приложат, в случая не могат да обосноват обратния извод. Както вече се посочи с цитираната заповед не приложена нито една от мерките по цитираните текстове, а именно спиране на дейностите по третиране и транспортиране на отпадъците или спиране експлоатацията на инсталации за третиране на отпадъци, а е разпоредено преустановяване експлоатацията на депото и мерки за неговото закриване и рекултивация мерки, които не се обхващат от мерките, предвидени в цитираните по–горе норми. Това, по изложените по-горе съображения, води до незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като е приложена административна мярка, която не е предвидена в закона (арг. от чл. 23 от ЗАНН).

Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен.

Изводите на съдебния състав се основават на събраните по делото доказателства. Констатациите за допуснати нарушения във формата на оспорената заповед и на материалния закон, мотивират съдебния състав да приеме, че са налице основания за отмяна на административния акт.

Съобразно всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и изброени в текста на чл. 209, т.3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 1281 от 28.05.2011 г. по адм. дело № 1946/2009 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Д./п/ М. М.

М.М.