Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Х. П. К. - Областен управител на О. В., срещу решение № 129/24.02.2009 г. на Окръжен съд – Варна по адм. дело № 20/2008 г., с което е отменена заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. за одобряване на плана за новообразуваните имоти на СО “Траката” досежно вписванията за имот 5057. Касаторът счита, че решението е неправилно, защото административният орган се е съобразил със съществуващите титули за собственост върху имотите в терените по § 4 от ЗСПЗЗ, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР собственикът е длъжен да представи на Службата по геодезия, картография и кадастър акта, удостоверяващ правата му върху имота. Такива действия не са били предприети от жалбоподателката и тя не следва да черпи права от собственото си бездействие. Заявява, че не е налице приетото от съда несъобразяване на административния орган с титула за собственост на жалбоподателката и по тези съображения моли решението да бъде отменено.
От ответника Р. С. А. чрез пълномощника й адв. К. И. К. е постъпило писмено Възражение, в което се изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което не следва да бъде уважена.
Заинтересованите страни: Кметът на О. В., както и физическите лица К. Н. К., Г. Н. Н., Д. Н. Н., Н. С. Н., К. Й. И. и М. Г. И., не вземат отношение по жалбата.
Участвуващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. От представените по делото доказателства е видно, че собственик на имот пл. № 5057 са наследниците на Н. К. Н., а не както е записано в регистъра на имотите – неидентифициран собственик. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че ответникът по касация е бездействал, като не е представил пред Службата по геодезия, картография и кадастър акта, удостоверяващ правата му върху имота, поради което не следвало да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В представеното по делото копие от регистър на имотите е видно, че липсват доказателства за вписани данни, че имотът е собственост на наследниците на Н. К. Н., т. е. в тази част обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не е съобразена с приложените документи за собственост.
Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С решение № 129 / 24.02.2009 г. по адм. дело № 20/2008 г., Варненският окръжен съд, Административно отделение, ІІ състав ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност “Траката”, землище Виница, област В., в ЧАСТТА относно имот пл. № 5057, по жалба на Р. С. А. от гр. В., ул. “Кирил и Методий”, бл. 38, ет. 11, ап. 54 и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.
Първоинстанционният съд е посочил, че предмет на съдебен контрол по делото е единствено тази част от заповедта, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в частта, касаеща имот пл. № 5057, а в останалата част заповедта, съответно одобрения с нея план или са влезли в сила, или са предмет на други съдебни производства. Констатирал е, че акта е издаден от компетентен орган и в съответната изискуема от закона форма, но при изработването на ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, предвидени в правните норми на чл. 28, ал. 2, ал. 7 и ал. 8 на ППЗСПЗЗ. Незаконосъобразността се състои в това, че в регистъра на имотите, който е неотделима част от плана, като собственик на имот пл. № 5057 е записан – неидентифициран собственик и заповедта не е съобразена с приложените документи за собственост на наследниците на Н. К. Н.. Така постановеното съдебно решение е правилно.
Преди всичко следва да се отбележи, че делото се намира за втори път във Върховния административен съд по реда на касационното производство. При първоначалното разглеждане от Окръжен съд – Варна на адм. дело № 808/2006 г. е постановено решение № 638/06.07.2007 г., с което съдът, в производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, вр. чл. 33, ал. 1 от ЗАП, е постановил абсолютно същия диспозитив като този по адм. дело№ 20/2008 г.
С решение № 904 от 24.01.2008 г. по адм. дело № 10684/2007 г., тричленен състав на Върховния административен съд – Четвърто отделение е отменил това решение само на процесуално основание и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав с указание да се конституират собствениците на построената в оспорения имот № 5057 сграда, защото те не са участвали като страна в съдебно административния спор, за да защитят своите права.
Тези указания на ВАС са изпълнени. При повторното разглеждане на делото, което вече е с № 20/2008 г., са конституирани като заинтересовани страни К. Й. И. и М. Г. И., които въпреки редовното си призоваване не са проявили никаква процесуална активност.
От регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти е видно, че имот № 5057 с площ от 449 кв. метра е записан на „неидентифициран собственик”. От заключението на вещото лице, неоспорено и при двете му изслушвания се установява, че този имот е възстановен на наследниците на Н. К. Н., една от които е жалбоподателката пред първата инстанция (сега ответник в касационното производство) Р. С. А.. Обстоятелството, че не са били изпълнени задълженията по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР да се представи акт, удостоверяващ правата върху имота е без значение, първо защото това е при поискване и второ защото евентуалното бездействие не може да игнорира правото на собственост, признато през 2003 година и ПНИ не съответства на действителното правно положение, което е съществувало към датата на издаването на обжалваната заповед през 2006 година.
С оглед изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129 / 24.02.2009 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, ІІ състав, постановено по адм. дело № 20/2008 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Г. Г. Г.М.