О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 17.02.2022 година
Върховният касационен съд на Р. Б. ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
В. Х.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело №823/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Ш. А. срещу решение №22 от 01.02.2021г. по т. д.273/20г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба – ЗК „ Уника“ АД, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е поддържал, че дадените от съда разрешения били свързани с „ въпросът за непосредствената цел на въззивното производство и дали тя е повторното решаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма“. Страната е отговорила положително на така поставения въпрос и е посочила, че в изброени актове на ВКС било прието аналогично разрешение, поради което по въпроса била формирана съдебна практика.Посочено е още, че във въззивната жалба било въведено оплакване, че свидетелските показания в случая не били изследвани „обстойно, а избирателно тенденциозно“ и така не била отчетена цитираната практика на ВКС. Разгледани са още оплаквания по съществото на спора относно твърденията на ищеца и тяхното доказване. Така, според него, при неотчитане на тези оплаквания е направен извод, че въззивният съд „нарушил задължителните указания на ВКС в тълкувателна практика по чл.290 ГПК“. Поставен е въпросът – „Следва ли съдът да основе решението си върху установените по делото обстоятелства, съгласно чл.235,ал.2 ГПК.“ Посочено е, че според решение 72/10г. на ВКС, ІІ г. о. „неправилно било решението, като постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, ако не е изпълнено вмененото задължение на съда да основе решението си върху установените по делото обстоятелства“. Поставен е въпросът – „ достатъчно ли е едно лице да отглежда дете като свое, за да има право на обезщетение за вреди претърпени от загубата му, дори да не е биологичен баща или майка“. Изброена е съдебна практика и са направени оплаквания за неправилност на акта на въззивния съд. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, първият поставен въпрос не е релевантен тъй като е общ и третира не правните изводи на въззивния съд, а считаното от страната за дължимо поведение на състава по приложение на закона. Този въпрос не е уточнен и с пространно развитите оплаквания за неправилност на изводите на съда, които по принцип са неотносими към тази фаза на касационното производство. Твърденията, че съдът не бил изследвал „обстойно“ свидетелските показания също е ирелевантен към установяване предпоставките на общо основание, тъй като съставлява оплакване за неправилност и то заявено общо без конкретно съдържание относимо към поставения въпрос и обосноваващо извод за относимостта му към конкретния правен спор.
Вторият поставен въпрос има аналогично съдържание и третира задълженията на въззивния съд да се произнесе по всички относими към делото обстоятелства и доказателства и въз основа на установената фактическа обстановка да направи своите правни изводи. Доводите към тези въпроси, които могат да бъдат поставени по всеки спор, за да бъдат релевантни спрямо искането за допускане на касационно обжалване, следва да бъдат обосновани с изложени конкретни обстоятелства по отношение на необсъдени факти и обстоятелства, които ако бяха разгледани от състава ще обусловят различен правен резултат. В разглеждания случай, такива не са посочени, тъй като твърдението, че съдът не обсъдил довода, че свидетелските показания не били обсъдени обстойно, не е довод за необсъждане на конкретни доказателства, а за необоснованост на изводите на състава, довод, както бе отбелязано вече, ирелевантен към настоящата фаза на касационното производство. Касаторът е възпроизвеждал своите оплаквания за неправилност на решението, с оглед защитната му теза, съобразно която е поставил и третия си въпрос, който също не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради това, че съдържателно се основава на неустановени по спора факти, а именно факта че ищецът е отглеждал починалото в ПТП дете като свое – именно този факт е приет за недоказан от съда, а също така и втората част на въпроса влизаща в противоречие със собствените му твърдения, че е биологичен баща на починалото дете. Така касаторът е счел, че е достатъчно да твърди, че е отглеждал детето като свое че е негов биологичен баща, за да е налице основание да бъде приложено изключение от очертания от ППВС № 4/61 и ППВС№5/69 кръг лица, които следва да бъдат обезщетени. Страната е цитирала казуална практика, неправилно окачествена от нея като тълкувателна. В тази насока действително е налице тълкувателна практика освен цитираните постановления на пленума, а именно - ТР ОСНГТК №1 /18, с която е дадено разрешение, че извън очертания кръг от цитираните ППВС се обхващат само хипотези, при които поради конкретни житейски обстоятелства е създадена такава връзка на привързаност и особена близост между ищеца и пострадалия, в случая наподобяваща връзка между баща и син / въпреки неустановеност на биологичната връзка/, надхвърлила обичайните рамки на обикновеното съжителстване с биологичния родител и поради това довела при смъртта на детето до морални болки и страдания с висок интензитет. Тези разрешения ясно и недвусмислено сочат че неимуществени вреди от причинена смърт на близък за лица извън кръга, очертан от двете цитирани постановления на Пленума на ВС се присъждат само по изключение, поради което не могат да бъдат създавани общи правила за определени групи лица / както неправилно счита касаторът/, не в това е смисълът на даденото тълкуване, в противен случай такива групи щяха да бъдат очертани изрично както е постъпил Пленума на ВС. В тази връзка и цитираните от касатора решения на ВКС са в съответствие както с тази практика, така и с приетото от състава, В случая, съдът изрично е обсъдил и разгледал доказателствата по спора и с оглед пространното обсъждане на всички установени факти е приел за недоказано наличието на такава връзка. Следователно същият изцяло в съответствие с тази практика. Или недостатъчни са твърденията на страната, за да обосноват релевантност на поставените въпроси, още повече, че не се сочи противоречие с дадени разрешения на състава, а се твърди само необоснованост на акта, която в случая е без правно значение за производството по допускане на касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Великотърновски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 01.02.2021г. по т. д.273/20г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: