О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 115

гр.София, 17.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир ДрагневГеновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 3253 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БНП П. П. Ф. С.А., клон България, против решение №260045 от 25.3.2021 г., постановено по т. д. № 511 по описа за 2020 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 26001 от 25.08.2020 г. по гр. д. №485 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла, в частта, с която е отхвърлен установителният иск за дължимост на главницата над сумата над 248,52 лв. до претендирания размер от 5 880,53 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 137/26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 319 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Трябва ли срочният договор за потребителски кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата изчислена на базата на лихвения процент, когато не е налице искане на потребителя по чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит?

2. Трябва ли договорът за потребителски кредит, по отношение на който не са приложими различни лихвени проценти, да съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска?

Касаторът счита, че по тези въпроси е налице противоречие между обжалваното решение и преюдициалното заключение на СЕС, съдържащо се в решение на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova. В решението на Русенския окръжен съд е прието, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, независимо от това дали е налице или не искане на потребителя по чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ГПК. Съгласно параграф 52 от решението на СЕС изрично е посочено, че член 10, параграф 2, буква „з“ от Директива 2008/48, съответстваща на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В параграф 53 от решението на СЕС изрично е посочено, че само при наличие на искане от потребителя, което може да бъде направено през целия срок на действие на договора, кредитодателят е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В заключение съдът на СЕС е постановил, че член 10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази директива не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната правна уредба. В подкрепа на своето тълкуване касаторът е представил решения на отделни съдилища, което според него обуславя необходимост от допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК-за точното прилагане на закона.

Ответникът по касационната жалба Б. А. С. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Банковият клон е изложил в исковата молба, че с ответника Б. А. С. е сключил на 9.2.2015 г. договор за кредит в размер на 8 000 лв., който ответникът е следвало да погаси на 60 равни месечни вноски от по 221,89 лв. Длъжникът е погасил 22 месечни вноски до 20.01.2017 г., след което е спрял плащанията и кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на остатъка от дълга. Тъй като длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, ищецът е поискал от съда да признае за установено, че ответникът дължи остатъка от главницата в размер на 5880,53 лв., възнаградителна лихва от 405,08 лв. и лихва за забава за периода от 20.02.2017 г. до 8.03.2019 г. . В случай че тези искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, е предявил евентуални осъдителни искове за същите суми.

Районен съд-гр. Бяла е констатирал, че договорът за кредит е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 от Закона за потребителския кредит, тъй като не съдържа погасителен план с информация за размера, броя периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Този договор противоречи и на т.12 от чл.11, ал.1 от Закона за потребителския кредит, тъй като не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо-допълнителните разходи. Освен това договорът не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него договорни лихви и разходи, а единствено процентно изражение на тяхната стойност, като общият размер на задължението на ответника е посочен, без да могат да се установят включените по стойност компоненти в него. Ето защо е приел, че договорът е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит и ответникът трябва да върне на основание чл.23 от ЗПК само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. Тъй като длъжникът е изплатил вече 7 751,48 лв., той дължи само 248,52 лв. Затова първоинстанционният съд е признал за установено, че ответникът дължи 248,52 лв. главница по договора за кредит и е отхвърлил установителните и евентуалните осъдителни искове в останалите части.

Русенският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните части, тъй като е счел, че погасителният план към договора за кредит не отговаря на задължителното съдържание посочено в чл.11, ал.1, точки 11, 12 и 20 от Закона за потребителския кредит. Не е посочено общата сума за плащане по договора в размер на 13 313,60 лв./166% спрямо кредитната сума/ от какви пера е образувана. Не е посочено месечната вноска от 221,89 лв. какво погасява.

Макар в договора за кредит да фигурира лихвен процент от 14,90 за целия период на договора, тоест-не се касае за различни лихвени проценти, въззивният съд е приел, че месечната вноска от 221,89 лв. трябва да съдържа разбивка, показваща каква част от главницата и каква част от лихвата се погасява с нея. Според съда банката е следвало да предостави такъв погасителен план и без поискване от страна на длъжника. Това тълкуване на разпоредбите на чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит противоречи по поставените въпроси на параграфи 52 и 53 от мотивите и на т.3 от диспозитива на решение на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260045 от 25.3.2021 г., постановено по т. д. № 511 по описа за 2020 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 26001 от 25.08.2020 г. по гр. д. №485 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла, в частта, с която е отхвърлен установителният иск за дължимост на главницата над сумата над 248,52 лв. до претендирания размер от 5 880,53 лв. , за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 137/26.03.2019 г. по ч. гр. д. № 319 по описа за 2019 г. на Районен съд-гр. Бяла.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 112,64 /сто и дванадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: