4№ 90/17.02.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2900 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 375/12.04.2021 г. по гр. д. № 2687/2020 г., с което Софийски апелативен съд е отменил решение № 3173/20.05.2020 г. по гр. д. № 2022/2017 г. на Софийски градски съд и на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявил за недействителен по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД договор по н. а. № 119/01.12.2016 г. за прехвърляне на 1737.41/2194.41 ид. части от един незастроен поземлен имот в [населено място] между П. Х. П. и „Ню Билдинг Пропърти“ ЕООД.

Решението се обжалва от П. Х. П. и „Ню Билдинг Пропърти“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (част от които уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): 1. При решаването на спора по иска по чл. 135 ЗЗД имат ли значение твърденията и събраните в установяването им доказателства, че длъжникът е сключил атакувания договор от свое име, но като отчетна сделка по договор за поръчка с достоверна дата, предхождаща налагането на запора, поради което придобитите права се смятат за права на доверителя по отношение на добросъвестните кредитори? 2. Какво следва да е съдържанието на договора за поръчка, за да установи косвеното представителство при придобиване на недвижим имот, и необходимо ли е имотът да е индивидуализиран? 3. Това, че собствеността е придобита с влязло в сила постановление за възлагане на имота от взискател по изпълнителното дело достатъчно ли е, за да изключи възможността законът да презюмира, че правата са...