О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 82

гр. София, 16.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3004 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. Д. против решение № 717/10.07.2020 г., постановено по гр. д.№ 308/2020 г. от 14-ти състав на Окръжен съд – Пловдив.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, отменил е решението на районен съд и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете.

Съдът е приел, че за нарушенията на 17.04.2018 г. и на 22.04.2018 г. на ищцата са й наложени дисциплинарни наказания „забележка“ със заповед №33/25.05.2018 г. и заповед №30/25.05.2018 г. – в 2-месечния срок по чл.194 КТ, като наказанията са влезли в сила, а нарушението на 16.11.2018 г. е санкционирано с заповед от 15.01.2019 г., т. е. в 2-месечния срок от извършването. Посочено е, че в длъжностната характеристика за длъжността на ищцата е записано, че работникът е длъжен да се обучава и да изисква обучение и инструктаж по БЗР и ООС като се стреми към постоянно повишаване на знанията, умения и квалификационното си ниво по професията и по безопасните методи на работа. Прието е, че са представени доказателства за процедура за извършване на обучения от които съдът е приел за установено, че периодичното опресняване...