О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№81 гр. София,16.02.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№879 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. С., И. Я. С. и Р. Я. И. срещу решение №12318 от 05.11.2020 г. по в. гр. д.№1036/2020 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение №8567 от 15.02.2019 г. по гр. д.№11423/2017 г. на СГС, са отхвърлени предявените от Д. Н. С., И. Я. С. и Р. Я. И. срещу Гаранционен фонд субективно съединени искове по чл.557, ал.1, т.2 б.„б от КЗ, вр. чл.52 от ЗЗД, за заплащане на сумите от по 50 000 лв. за всяка от тях, част от претенции от по 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния съответно съпруг и фактически баща С. Ц. С., който ги е отгледал като свои биологични деца, настъпила при ПТП от 12.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.07.2017 г. до окончателното им изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона. 2. Направеното от трето лице помагач признание на определени факти и обстоятелства от предмета на спора, които са обуславящи...