О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№66

гр. София, 15.02.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2676 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Българска православна старостилна църква“ чрез процесуалния представител адвокат Н. Д. срещу определение № 60217 от 10. 11. 2021 г. по т. д. № 1933/2021 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на „Българска православна старостилна църква“ за отмяна на решение от 27. 02. 2012 г. по ф. д. № 665/2011 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 633 от 23. 04. 2012 г. по т. д. № 1142/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отказано вписване в публичния регистър на вероизповеданията при Софийски градски съд на религиозна общност като религиозна институция - вероизповедание „Българска православна старостилна църква“ със седалище в [населено място].

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно и прави искане за отмяната му по изложени в жалбата съображения. Изразява становище, че при постановяване на обжалвания акт съставът на ВКС не е отчел специфичния характер на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, свързан с целеното отстраняване на последиците от нарушението, установено от Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Мотивира разбиране, че с оглед указанията, дадени в решение от 20. 04. 2021 г. на ЕСПЧ, постановено по дело „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“ във връзка с жалба № 56751/2013 г., следвало да бъде разгледана подадената молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК и в съответствие с чл. 46 КЗПЧОС да бъде отменено съдебното решение, съставляващо констатираното нарушение на Конвенцията. Излага доводи, че не разполага с друго средство за защита, а именно с възможност да подаде ново заявление за регистрация на „Българска православна старостилна църква“, доколкото Софийски градски съд и Софийски апелативен съд трайно отказват регистрация на различни от „Българската православна църква – Б. П. вероизповедания. Мотивира разбиране, че ЗВ дава защита-санкция на материални права във взаимоотношенията между носителите им и Държавата. Частният жалбоподател сочи, че относно приложението на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК в аспекта на съдебния акт, чиято отмяна може да се иска, съществува противоречива практика на ВКС, поради което прави искане на основание чл. 292 ГПК да се предложи на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по противоречиво разрешавания въпрос.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното.

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че решението на СГС, с което е отказано вписване в публичния регистър на вероизповеданията при СГС на религиозна общност като религиозна институция-вероизповедание „Българска православна старостилна църква“ със седалище в [населено място], не е от актовете на съда, подлежащи на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК съобразно разясненията в ППВС № 2/1997 г. и в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че решението е постановено в охранително производство по чл. 530 и сл. ГПК вр. чл. 15 и сл. ЗВ, което е едностранно и безспорно и постановените в него актове не разрешават материалноправен спор и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Подчертал е, че приложимостта на производството по отмяна към решенията в охранителното производство е изключена изрично с разпоредбата на чл. 540 ГПК, поради което тези решения не подлежат на отмяна по реда и на основанията, предвидени в чл. 303 и сл. ГПК.

Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на молбата за отмяна е правилна.

Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29. 09. 1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС, което е запазило действието си и при новия ГПК, на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. В мотивите към т. 3 и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Изяснено е, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, като тази нейна цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления – влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор.

Решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, е постановено в производство по чл. 15, ал. 1 ЗВ и не попада в обхвата на актовете, подлежащи на извънинстанционен контрол. По отношение на производството по чл. 15, ал. 1 ЗВ, с оглед препращането в разпоредбата, намират приложение правилата на Част VІ „Охранителни производства“, Глава 49 „Общи правила“ на ГПК, съответно разпоредбата на чл. 540 ГПК за неприложимост на отмяната по реда и на основанията на чл. 303 и сл. ГПК. Макар и да се ползват със стабилитет, решенията, постановени в охранителното регистърно производство, което е с едностранен и безспорен характер, не разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. При наличие на потвърден отказ на регистърния съд би могло да се инициира ново производство за вписване на идентични обстоятелства. Именно в това производство би следвало да бъде съобразено решението на ЕСПЧ, констатиращо нарушения на КЗПЧОС при постановяването на влязъл в сила отказ за регистрация. В този смисъл е последователната практика на ВКС, намерила израз в определение № 177 от 11. 05. 2018 г. по т. д. № 800/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 291 от 25. 06. 2018 г. по ч. т. д. № 1458/2018 г. на ВКС, І т. о., определение № 467 от 6. 08. 2018 г. по т. д. № 1809/2018 г., ІІ т. о. и др. Касае се до безпротиворечиво разрешаване на правния въпрос дали актовете, постановени в охранително регистърно производство, с оглед неговата същност и характеристика, подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, включително на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, което изключва предпоставките по чл. 292 ГПК. Не сочи на противоречиво разрешаване на релевантния правен въпрос цитираното от частния жалбоподател определение № 163 от 13. 04. 2018 г. по ч. гр. д. № 804/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., доколкото в него са направени изводи за приложимостта на отмяната на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК по отношение на постановени в исковото производство съдебни актове с оглед вида на тези актове. Не могат да бъдат споделени и доводите на частния жалбоподател, че оставянето без разглеждане на молбата за отмяна на отказа за регистрация по чл. 15, ал. 1 ЗВ е в противоречие с индивидуалните мерки, които са предписани от ЕСПЧ във връзка с отстраняване на констатираните нарушения на КЗПЧОС. В решението на ЕСПЧ, на което се прави позоваване, изрично е посочено, че тези мерки могат да се изразят в ново искане за регистрация като вероизповедание или в преразглеждане на процедурата за регистрация от 2011-2013 г. Изключено е допустимостта на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК да се извежда от евентуален отказ за вписване, който ще бъде постановен в регистърното производство по новото заявление.

По изложените съображения молбата за отмяна на постановеното в производство по чл. 530 и сл. ГПК вр. чл. 15 и сл. ЗВ решение от 27. 02. 2012 г. по ф. д. № 665/2011 г. на СГС е недопустима и като я е оставил без разглеждане с атакуваното определение, първият тричленен състав е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60217 от 10. 11. 2021 г. по т. д. № 1933/2021 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.