№ 48 София, 15.02.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 3319 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. С. и Л. И. С. чрез пълномощника им адвокат К. Б. против решение, обявено под № 25 от 14.05.2021 г., том 67, стр.35, постановено по гр. д. № 30 по описа за 2021 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е отменено решение от 4.09.2019 г. по гр. д. № 171/2018 г. на Районен съд-Берковица и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на Е. С. С. и Л. И. С., че Л. Г. Г., М. Б. Г. и И. Б. Г. са собственици на 233 кв. м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 531 кв. м., която реална част е отразена в сиво по скица-проект от 12.01.2018 г. при граници: [улица], поземлен имот с идентификатор *** и река, като е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 81 от 21.03.2017 г., том І, рег. № 840, дело № 61/2017 г. на нотариус Е. П. относно описаната реална част и ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски за двете инстанции в размер на 1893 лв.

Л. Г. Г., М. Б. Г. и И. Б. Г. са подали чрез пълномощника си адвокат Б. И. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на...