О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 27

София, 14.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 1446/2020 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 248 ГПК.

С решение № 18 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 1446/2020 г. на ВКС, І г. о., е оставено в сила въззивно решение № 1487 от 11.12.2019 г. по в. гр. д. № 1546/2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2523 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 2459/2018 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Т. Й. против Ц. И. С. и С. В. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които нарушават правото на собственост на ищеца върху УПИ .... в кв. ....по ПУП на [населено място], общ. А., с площ 483 кв. м, като премахнат незаконно изградената сграда, с която навлизат в имота му. С това решение жалбоподателят К. Й. е осъден да заплати на ответницата по касация Ц. И. С. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 800 лв.

Постъпила е молба от К. Т. Й. с искане да бъде отменено постановеното от ВКС решение в частта за разноските. Искането се обосновава с твърдението, че ответницата по касация Ц. С. не е подала отговор на касационната жалба, а претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство е заявила в писмено становище, което е представила след приключване на откритото съдебно заседание на 16.02.2021 г.

По делото е постъпила и молба от адв. Ст. И. като пълномощник на С. В. С. за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, като в полза на доверителя й бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

По молбата на К. Т. Й.:

Съгласно разясненията, дадени в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, искането за присъждане на разноски може да бъде заявено най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

В случая ответницата по касация Ц. С. не е подала отговор на касационната жалба, не се е явила лично и не е била представлявана в проведеното на 16.02.2021 г. открито съдебно заседание по делото. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е направила с писмено становище, изпратено по пощата, и получено в съда на 16.02.2021 г. в 13.37 ч., т. е. след приключване на откритото съдебно заседание. Видно от пощенското клеймо върху плика, становището, заедно с приложените към него пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, са изпратени на 12.02.2021 г. При тези данни и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал.2 ГПК се налага извод, че искането за присъждане на разноски е заявено от ответницата по касация Ц. С. своевременно до приключване на съдебното заседание пред ВКС, поради което е допустимо. Обстоятелството, че до приключване на откритото съдебно заседание пред ВКС молителят не е могъл да се запознае с размера на претендираното от ответницата по касация възнаграждение и да го оспори поради прекомерност, съответно да оспори предпоставките за присъждането им, не обуславя отмяна на постановеното решение в частта за разноските, тъй като в случай като настоящия той разполага с възможност да заяви възраженията си по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

С молбата си за изменение на решението в частта за разноските по този ред молителят е направил възражения за прекомерност на заплатеното от ответницата по касация адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., което настоящият състав намира за основателно. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, защитимият материален интерес, изведен от данъчната оценка на имота, която е в размер на 1 615 лв., както и обема на осъществената от адвоката правна помощ, изразила се в подаване на писмено становище, без явяване в съдебно заседание, заплатеното от ответницата по касация Ц. С. адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено да размера на сумата 600 лв. В този смисъл следва да се допусне изменение на решението в частта за разноските.

По молбата на С. В. С..

Молбата на С. С. за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Молителят е подал отговор на касационната жалба, в който своевременно е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. С постановеното по делото решение касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по това искане.

Към отговора е приложен Договор за правна защита и съдействие, видно от който за изготвянето му молителят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК касаторът К. Т. Й. следва да бъде осъден да му заплати посочената сума.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

На основание чл. 248, ал.1 ГПК ИЗМЕНЯ решение № 18 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 1446/2020 г. на ВКС, І г. о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА К. Т. Й. да заплати на Ц. И. С. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 600 / шестотин/ лв., вместо присъдената с решението сума от 800 лв.

На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА решение № 18 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 1446/2020 г. на ВКС, І г. о., в частта за разноските, като ОСЪЖДА К. Т. Й. да заплати на С. В. С. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 650 /шестотин и петдесет/ лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: