1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 69 гр.София,14.02.2022 годинаВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2184 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Бестимекс“ООД и „П. П. ЕООД срещу решение № 10271/26.03.2021 г. по в. т.д. № 1588/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 93/23.12.2019г. по т. д. № 50/2019г. на ОС-Перник за обявяване неплатежоспособността на „Перник план“ ЕООД с начална дата – 31.12.2016год.; за откриване на производство по несъстоятелност на „Перник план“ ЕООД; налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на „Перник план“ ЕООД; за постановяване на прекратяване на дейността на предприятието на „Перник план“ ЕООД; за обявяване на „Перник план“ ЕООД в несъстоятелност и за спиране на производството по делото.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационните жалби „Обединена българска банка“АД не е подал писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед заключението на вещото лице по СИЕ към 22.03.2019 г. – датата на удостоверението на ЧСИ за размера на дълга по принудителното изпълнение на вземанията на „ОББ“АД, същите възлизат на 434 557, 76 лв. - главница, 246426, 22 евро - наказателна лихва и 212 055, 82 лв. - разноски. В този размер вземанията са и включени в счетоводните книги на „Перник план“ ЕООД. Съдебното решение за посочените вземания е влязло в сила на 28.02.2019 г. и към датата 10.06.2019 г. на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ не са погасени по давност. Според САС същите вземания не са за неустойки, но и дора да са от такова естество, те могат да бъдат предмет на молбата по чл. 625 ТЗ. За ирелевантни са били преценени оплакванията на длъжника дали цените, по които е проведено принудителното изпълнение върху недвижимите имоти по изп. д. № 194/2015 г. са съответни на пазарните или не, както и възражението за добросъвестност на банката. Съдът е приел, че началната дата на неплатежоспособността съответства на цялостното икономическо състояние на длъжника и възможността му да погасява задълженията си с наличните краткотрайни активи, поради което и въведеното в процеса от длъжника прихващане няма връзка с началната дата, а рефлектира единствено върху размера на дълга. Кредитирал е изцяло депозираната пред първоинстанционния съд СИЕ като обективна и обоснована. Обсъдил е изводите на вещото лице, че за периода 31.12.2016 г. – 31.12.2019 г. показателите за ликвидност имат нулеви стойности, тъй като длъжникът не е разполагал с краткотрайни активи, дружеството е имало ликвидни и изискуеми парични задължения, произтичащи от търговски сделки и публично правни задължения към държавата и не е било в състояние да погаси задълженията си. За изследвания период в имуществената структура на дружеството не са фигурирали нито дълготрайни материални активи, нито краткотрайни активи. Към 31.08.2019 г. по счетоводните сметки, отчитащи парични средства, наличността е била нула. Към всеки един от изследваните периоди дружеството е отчитало задължения към финансови предприятия /кредит към „ОББ“ АД/, към доставчици, към персонала, публични задължения и задължения към други кредитори. Към края на всеки отчетен период дружеството е отчело непокрита загуба от минали години и текуща загуба, като изключение е бил само към 31.08.2019 г., когато е отчетена текуща печалба от 881 хил. лв., резултат от отписването на задължения към „ОББ“ АД като погасени по давност. Отрицателни са стойностите и на коефициентите за финансова автономност, които показват, че дружеството е декапитализирано.

Поради което САС е приел, че се е осъществило основанието за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 608 ТЗ, а именно неплатежоспособност на длъжника. Цялостният анализ на фирменото състояние на „Перник план“ ЕООД е показал, че то няма финансов ресурс за покриване на задълженията си към всички кредитори с ликвидни и изискуеми вземания. Въззивната инстанция е счела, че в дружеството липсват краткотрайни активи, а именно те са от първостепенно значение за способността да покрива дълговете с имуществото си, при отчитане интересите на кредиторите. Което е довело и до извод за настъпила неплатежоспособност към 31.12.2016 г., така както е определена и от първоинстанционният съд.

Тъй като предмет на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ е състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжника, като сила на присъдено нещо с решението се формира по отношение на основанията за откриване на производство по несъстоятелност и началния им момент, но не и относно вземането на кредитора, инициирал производството, респективно вземането на присъединените кредитори, то САС е счел за ирелевантен факта дали и в какъв размер банката е прехвърлила в хода на процеса вземанията си спрямо длъжника. Изложил е съображения, че в производството по предявяване на вземания длъжникът и другите кредитори могат да оспорят конкретно вземане, ако поддържат, че то не е част от патримониума на предявилия го кредитор, в цялост или относно предявения размер по силата на сочения договор за цесия.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В изложенията към касационните си жалби по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси:

1/Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички направени от страните доказателствени искания и съответно да обоснове недопускането на посочените от страните такива?; 2/ Длъжен ли е съдът да допусне и приеме относимите по делото доказателства, които представляват новооткрити и новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл.266, ал.2 вр. чл.205, ал.1 ГПК, които страната не е била в състояние да ангажира в производството пред първоинстанционния съд?; 3/ При определянето на началната дата на неплатежоспособност съдът установил ли е доколко спирането на плащанията представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника?; 4/ При определянето на началната дата на неплатежоспособност съдът трябва ли да отчете формираната печалба в резултат на отписано задължение, констатирана и в приетата експертиза по делото, и това може ли да послужи за нейното определяне?; 5/ Налице ли е обективна новация при промяна на цената на договора за кредит, когато се погасява старото задължение за предоставяне на кредит в определен размер и се поема ново задължение за цена много по-малка от първоначално договорената, и настъпилата промяна в размера на лихви, срок за изплащане, размер на месечна погасителна вноска, с анекс към договора за кредит, когато страните са се съгласили да се прекрати задължението на банката да предостави неусвоените суми по кредита и са приели нова главница? Касаторите намират, че първите три въпроса са разрешени от САС в противоречие с практиката на ВКС - допълнително основание за селектиране на касационната жалба, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а четвърти и пети въпрос са поставени при въвеждане на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Първите два въпроса следва да се разглеждат в контекста на оплакване за необсъдени възражения, направени от въззивника пред въззивния съд. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. В същия смисъл е и разрешението по т.19 от ТР№1/2001г. ОСГК, според което при въззивното производство, съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска и трябва да изготви собствени мотиви. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща. В постоянната практика на ВКС, обективирана в: Решение № 12/16.02.2016г. по гр. д. № 2184/2015г. на ВКС, ТК, IІІ г. о., Решение № 42/05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, IV г. о., Решение № 283/14.11.2014г. по гр. д.№ 1609/2014г. на ВКС, IV г. о., Решение № 40/04.02.2015г. по гр. д. № 4297/2014г. на ВКС, IV г. о., Решение № 157/11.02.2016г. по т. д. №3638/2014г. на ВКС, I т. о. и др., последователно се застъпва становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество на твърдения и възражения на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 ГПК. Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща.

В съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС и практиката, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК се явява въззивното решение. САС е обсъдил доказателствените искания на касатора, касаещи цените на разпоредителните сделки с недвижими имоти на „Перник план“ЕООД, за допускане на СИЕ за установяване на последно извършеното погасяване на задължение на същото дружество, за извършени публични продажби в хода на изпълнителното производство. Изрично въззивният съд с протоколно определение е отхвърлил като иревелантни за спора горните доказателствени искания, като е мотивирал отказа си със значението за определяне на началната датата на неплатежоспособността на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед конкретно извършено погасяване към определена дата. Съответно в мотивите на обжалваното решение отново е обективирал изводи в тази насока. Следователно оплакванията и доказателствените искания във връзка с тях по въззивната жалба са били обсъдени, като несъгласието на касатора с крайните заключения на САС не може да бъде отнесено към същността на поставените правни въпроси за допускане на касационно обжалване, а към оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение по същество. Проверка за допуснати съществени процесуални нарушения и за нарушения на материалния закон не може да бъде извършена от касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК.

Не поподат в обхвата на тези два правни въпроса и доводите на касатора за неправилен извод на САС, че вземанията не са за неустойки и за ирелевантност на отчетената печалба към началната дата на несъстоятелността. По същество същите доводи представляват касационни основания за отмяна на въззивното решение като неправилно и нямат отношение към проблема обсъдил ли е или не решаващият съд твърдения и доказателства, въведени надлежно от въззивника в процеса.

Трети и четвърти въпрос е изцяло хипотетичен и не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК спрямо общото основание за достъп до касация.. Показателят, на който се позовава касаторът – отчетена печалба в резултат на отписване на задължения на длъжника към банката като погасени по давност, е само един от множеството критерии, които следва да се съобрази от решаващия съд за установяване на цялостното състояние на ответника в производството по несъстоятелност. Именно в резултат на съвкупната преценка и на останалите констатирани от вещото лице показатели – за ликвидност, за финансова автономност, за структурата на активите /краткотрайни, дълготрайни/, отчетени загуби и отчетени задължения, съдът е достигнал до цялостен извод за неплатежоспособност на дължника.

Пети въпрос не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК както по отношение на общото основание, така и на соченото от касатора допълнително условие за достъп до касация. Видно от въззивното решение въпросът дали е извършена новация по отношение задължението на длъжника спрямо банката по договор за кредит въобще не е бил обсъждан, а и той не е повдиган от въззивника с въззивната жалба. Касационната инстанция не може да установява нови факти за пръв път в производството по селекция на касационната жалба. По отношение на института на новацията е налице създадена практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. В решение № 210/22.12.2014г. по т. д. № 4090/2013г. на ВКС, I т. о. е посочено, че на осн. чл. 107 ЗЗД освен задължителните предпоставки за новиране, включващи съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява; валидно възникване на нов дълг на мястото на стария; разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет; намерение за новиране; способност за новиране от страните - новацията предполага още и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. Безспорно при обективната новация новият елемент се отнася до предмета на паричното задължение - длъжникът поема по споразумението нов дълг с нов предмет или ново основание, в замяна на старото по договора. Когато страните по договора в рамките на общия размер по стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, съобразявайки вече платеното по него, както и сроковете за плащане, не е налице новация, тъй като старият дълг не е погасен и не е извършена нито промяна в предмета, нито в основанието. В решение № 110/ 17.07.2015 г. по т. д. №1568/2014г. на ВКС, I т. о. e посочено, че обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД е налице, когато волята на страните е обективирана в договора, същата не може да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД с оглед на разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг и за заменянето му с нов дълг.

След като е налице практика на ВКС, то допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е изпълнено.

Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Твърденията на касаторите не отговарят на горепосочените критерии за „очевидна неправилност“, те са общи, насочват към мотиви на първоинстанционното решение, което не е предмет на настоящата проверка. А доводите относно изводите на САС относно качеството кредитор на ищеца са по същество оплаквания за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Приложното поле на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК следва да бъде ясно обосновано, тъй като същото не е тъждествено на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.

Предвид изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10271/26.03.2021 г. по в. т.д. № 1588/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: