Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „КМК" ЕООД, представлявано от управителя Ж. Ж., против Решение № 1840 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело № 7402/2010 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/112 от 06.01.2012 г. издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – РА за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, в частта с която е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на сумата от 30 794.96 лева, по схемата на национални доплащания на площ /СНДП/ - 10 319.26 лева, по мярката национално доплащане за овце и кози, необвързани с производство /НДЖ2/ в размер на 5 004.46 лева, по мярката за национално доплащане за животни обвързани с производството /НДЖ3/ - 7 992.81 лева, по мярката за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ - сумата от 205.36 лева, като са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 7 154.56 лева, както и в частта с която се прекратяване агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът претендира решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” намира касационната жалба за неоснователна и...